Откраднаха Гоце от слънчасалите

Тази вечер телевизиите отделиха внимание главно на фамозните ремонти на софийските улици, също и на спасителите по морските плажове.
А държавната телевизия направо си премълча - за другия „ремонт“, на който нахално е подложена Историята ни.
За нея няма Спасители - поне измежду днешните властници.

Македонският съпредседател на Съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси бе категоричен:
„Гоце Делчев е македонски революционер“.
Това е - излъгаха ни и вече ни се присмиват.

А нашите се държат като слънчасали.
Просто не проумяват света наоколо. Онова пък вътре в себе си - никак.

Дори проблем с размерите на Хималаите да се изправи пред тях, пак не го забелязват, да не говорим пък да го осмислят. Надуват гайдите, бият тъпаните и все им е тая.
И самата История да се смили някак над тях и да им подсказва, че грешат или ще сбъркат - те не я чуват.

Ето - позорът с македонските крадци на история.
Излъгаха ни всякак с прословутият „договор“, но нашите слънчасали първенци изобщо не проумяха накъде ги тикат.
Чак сега, когато всичко е приключило, зареваха, дори Захариева се накокошини: Гоце бил българин и не можело заедно да го честваме.
А всичко беше ясно още от самото начало, но тогава същата Захариева каканижеше нещо за Западните Балкани.

Ние Гоце не можем да опазим, а сме се загрижили за Балканите.
Когато си слънчасал, може и за Космоса да се загрижиш.

Няколко пъти писах за нелепата игра на ВМРО, което всъщност не е никакво ВМРО. Там все закъсняват или се правят на слънчасали - и се държат като последни страхливци пред македонските ни тегоби.

Едва когато всичко приключи, Каракачанов внезапно се събуди и започна да реди закани. Щял да спира македонците за ЕС - само гаргите може да плаши с тия закани, не и македонците.
Те са хитри и коварни, а и знаят отлично, че нашите първенци са особено лесни в алъш-вериша за Историята, примерно - изобщо не се трогват, когато чужди държави газят с ботуши из образованието ни.

Фондация „Америка за България“ е изсипала до миналата година над 100 милиона долара в българската образователна система. За какво по-точно, какво се крие зад тази щедрост?
Друга държава едва ли би позволила подобно вмешателство.

Македонците знаят, че нашите еничари от три десетилетия свободно тършуват в ценностната ни система, гаврят се както си щат с класиците ни. Те виждат това и са наясно, че ние сме лесни булки.

Македонците биха обесили на площада в Скопие онзи, който каже „Майната му на православието“. Такъв храбрец там обаче няма да се намери.

Сега, чак сега, всички реват от „договора“.
А клането тепърва започва, ще ни дерат парче по парче, докато не изкормят Историята ни.
Ние пък ще имаме превеликата чест само да броим жертвите - вече са две: Илинденско-Преображенското въстание и Гоце. За въстанието тарикатът Заев ни се подигра още преди месеци.

Вместо да се кокошини, по-добре Захариева да каже - Димитър Талев български или македонски писател е, та от министерството ѝ не отговарят вече на две писма на Иван Гранитски за родната къща на писателя в Прилеп, която скоро ще бъде превзета за нуждите на македонската псевдоистория.

Каракачанов е овладял най-добре номера с притворното бунтарство, в сравнение с него Захариева изглежда като учителка от климатично училище.
Вдига врява до небето - например, за скандала с циганите във Войводиново, запасва силяха, може и да пуца два-три пъти с бутафорен пищов - като героя от рекламата за македонската наденица, и сетне се оттегля.
Между другото, ако имахме истинска чест, никога нямаше да позволим подобни реклами, те дивашки шаржират македонските борби, принизяват ги за търговски цели.

След всяко фалшиво пуцане, Каракачанов извлича някаква полза за себе си и прибира пищовите.
Той си е направо вицепремиер на заканите.
Ако искрено, а не театрално не е съгласен със срамната ни пасивност, няма какво повече да топли лявото коляно на премиера.
Разкарва се от кабинета и толкова.
Иначе приема унизителната роля на театрален самодеец, който напусто се напъва да влезе в Историята.

Няма да остане без хляб: може да отвори дюкян на границата и лично да връчва паспортите на българите от Македония, тъкмо ще преброи колко са останали.

Ако не приемат идеите ти, не се свивай като някакъв послушко, ами се надигни от мекия стол.
Иначе се получава някак шизофренно: Войвода във Войводиново, мушичка в Министерския съвет.

И още нещо казал македонският съпредседател на Комисията:
„Договор между България и Северна Македония е невъзможен, ако Гоце Делчев не бъде признат за македонски революционер“.

Нашите слънчасали трябва да избързат - и те да развалят договора, поне това да направят.

***
МЪРТВИЯТ ГОЦЕ
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.
Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити.

Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония.
И петнадесет часа ни се късаха сърцата...
Защото осиротяваше цял народ.

/Яворов, „Гоце Делчев“, биография/