Мръсната игра с медиите

През пролетта на 2018 година едно видео се завъртя из унгарските социални мрежи. От това видео човек оставаше с впечатление, че гледа мюсюлмани, които нападат християнска черква. Особено усърдно го споделяха политици от управляващата партия на премиера Виктор Орбан и близки до правителството медии. Оказа се обаче, че видеото е фалшификат, защото всъщност е заснето от камера за видеонаблюдение в САЩ.

„Видеото показва две чернокожи момчета, които влизат с взлом в католическа църква, за да крадат. Но дейците на унгарската пропаганда манипулирали видеото, добавяйки към него звук с викове „Аллах е велик!", обяснява журналистът Саболч Пони от разследващата платформа „direkt36".

„Неколцина журналисти, включително и аз, се усъмнихме и с помощта на определени онлайн-инструменти успяхме да докажем, че видеото е манипулирано." Пони твърди, че унгарското правителство и приближените му медии водят мащабни дезинформационни кампании.

Много медии в България се владеят от олигарси

Само в Сърбия имало 3000 души, така наречени тролове, които служат на държавната пропаганда и създават настроения чрез социалните медии - разпространяват лъжи и подстрекателства. И в други източноевропейски държави журналистите имат проблем да защитават истината срещу мощни дезинформационни кампании.

Българската политоложка Румена Филипова подготви проучване за влиянието на руската дезинформация в страните от Черноморския регион. Според Филипова, много медии в България се владеят от олигарси, които са близки до Русия. Структурата на собствеността върху медиите често пъти предопределя публицистична ориентация, която е изключително дружелюбна към Кремъл. А директорката на българския седмичник „Русия днес" дори е получила отличие от руското правителство.

Филипова обяснява: „Но в българската медийна сцена има още един много влиятелен външен фактор: Китай. „Русия днес" вече има китайски вариант - „Китай днес" - което показва, че Китай използва руските мрежи в България, за да упражнява влияние." Този седмичник хвали Китай като възходяща сила, която отправя предизвикателство към либералния световен ред под лидерството на САЩ.

В Сърбия Стефан Янич се бори срещу фалшивите новини и в името на истината, както сам казва. Той работи в новинарската организация „Трагач", която проверява фактите в медийни публикации. Янич обяснява, че и в Сърбия има много руска пропаганда, но тя обикновено се практикува от сърби, които имат финансов интерес от нея. Защото темите, свързани с Путин, се продават добре.

„Ако погледнете първите страници на тукашните булевардни издания, ще си помислите, че Путин е не президент на Русия, а руски министър, отговарящ за отношенията със Сърбия. И непрекъснато го цитират с измислени изявления: „Няма да ви оставя на произвола!" или пък „Ще върна Косово на Сърбия!". Хората обичат Путин, обичат и Русия. Тук имаме и куп списания за руска медицина, които се казват я „Руски доктор", я „Руско лекарство" и публикуват измислени рецепти, които са потенциално опасни за здравето."

Дезинформация и пропаганда

Но как да се подходи към този феномен? Кои фалшиви новини са достатъчно важни, за да бъдат разобличавани? И кои би трябвало да се подминават, за да не им се придава допълнителна тежест? Унгарецът Саболч Пони има своя собствена рецепта: „Когато за една кампания с фалшиви новини се използват пари на данъкоплатеца, разследващата журналистика трябва да бие тревога. Няколко унгарски медии, които разпространиха видеото с измисленото мюсюлманско нападение срещу християнска черква, преди това бяха закупени с помощта на много изгодни банкови кредити, а новите им собственици подпомагаха предизборната борба на правителството."

Самият Пони често става обект на дезинформационни кампании. В социалните мрежи го обвиняват, например, че бил агент на ЦРУ. Журналистът гледа да не им обръща внимание и да се съсредоточава върху работата си. Още повече, че другата страна тъй или иначе има повече пари и повече ресурси.

Но Саболч Пони има да разкаже още нещо важно: „Журналистите, които не принадлежат към проправителствените медийни групировки, вече престанаха да се отнасят колегиално към онези журналисти, които работят за държавните агенции и обществено-правната телевизия. Независимите журналисти смятат тези хора за политически актьори. И това е правилно, защото тези хора се занимават не с журналистика, а с пропаганда."