В България: главен прокурор – "надглавен" прокурор – Господ!

Между Господ и главния прокурор в България вече ще има... още един прокурор. Той ще се нарича независим и ще разследва сигнали и данни за извършено престъпление от главния прокурор, без да му докладва на нито един етап от разследването. Промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава тази нова фигура, бяха одобрени днес на извънредно заседание на правителството. “Надзорникът” на главния прокурор ще се избира с ⅔ от гласовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, за 7-годишен мандат, а официалната му длъжност е “прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат“ във Върховната касационна прокуратура”.

Четири години след като провали съдебната реформа, предложена от тогавашния правосъден министър Христо Иванов, премиерът Бойко Борисов се разбърза за промени, отхвърлени през декември 2015 г. от почти всички политически сили в парламента, независимо опозиция или управляващи - ГЕРБ, БСП, ДПС, АБВ и част от Реформаторския блок. Сега те отново ще трябва да се произнесат, освен за независимия прокурор, за въвеждането на по-голяма отчетност на главния прокурор. Според одобрените от МС промени в НПК, той ще трябва да се отчита не само с годишен доклад пред парламента, както е в момента, но и ще бъде изслушван на всеки 3 месеца. Предвижда се и възможност всяка от комисиите в парламента да кани главния прокурор за изслушване, ако има въпроси към него.

Защо точно сега?

Симулация на приличие и имитация на съгласие. Така накратко могат да бъдат определени промените, обяснени като изпълнение на препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, известна като “Венецианска комисия”. Обикновено подобно законодателно спешаване на властта, което не е мотивирано от нейни дългогодишни усилия и реформи в тази посока, е в името на някаква конкретна файда.

Българските управляващи хранят надежди финландското председателство, което изтича в края на годината, да предложи на Съвета на ЕС да отпадне мониторингът над България за спазване върховенството на закона и борбата с корупцията. Оглавяваната от Жан-Клод Юнкер вече бивша Еврокомисия предложи наблюдението да отпадне, но остави крайното решение на Съвета на ЕС и Европейския парламент.

В последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) Комисията “Юнкер” обяви, че, в допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията: “... отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия”.

Саниране на закона в стил “ГЕРБ” - малко стиропор, малко боя

Така че ако иска окончателно отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка, наложен при влизането на България в Общността през 2007 г., София ще трябва да направи известно саниране на законодателството си. Но властта не изневерява на типичния си стил - външно потягане, малко стиропор и боя, с едно законодателно изменение. Точно обратното на препоръките на Венецианската комисия по предложените промени в българското законодателство, свързани с възможността за разследване на главния прокурор. Пълното им съдържание ще бъде публикувано в понеделник, 9 декември. От комисията смятат, че една законодателна промяна не стига, необходими са “институционални промени, нови процедурни правила, промени в професионалната етика и политическата култура”.

Управляващите се отказаха от идеята си към главния прокурор да бъдат “пришити” и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС). Те я лансираха от дълго време чрез правосъдния министър Данаил Кирилов, а бившият вече главен прокурор Сотир Цацаров също акламираше предложението председателите на ВКС, на ВАС и главният прокурор да могат да бъдат разследвани и отзовавани предсрочно от мандата си.

„Нашето предложение беше „тримата големи“ да имат еднаква подсъдност. Те (Венецианската комисия - б.а.) считат, че така би се накърнила независимостта на съдебната система, на съдиите специално”, заяви днес премиерът Борисов. И ако властта е уважила тази препоръка, е загърбила друга.

Колелца в един и същи механизъм

В доклада по МСП от края на октомври т.г. от Брюксел припомниха “ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения”. Това е неизменно напомняно от Венецианската комисия от юли 2017 г. насам, след приемането на промени в Закона за съдебната власт, но българските управляващи все така си правят оглушки. На практика това означава, че ако конкретно дело се разглежда от съдия, който по някакви причини не допада на прокуратурата, тя може да му спретне наказателно производство, така че да му попречи да гледа конкретното дело.

Нито по тази препоръка, нито по онзиденшната - предвиждане на възможност и съдийската колегия във ВСС да предложи отстраняването на главния прокурор - управляващите не подемат инициатива.

Системата, излъчила и подкрепила Иван Гешев за главен прокурор, изглежда в пълна готовност да излъчи и надглавен прокурор. Същата тази система, наложена от времената на обвинител №1 Никола Филчев, удобна за задкулисието. При днешното състояние на държавата е трудно да се възлагат големи надежди на новата фигура. Подборът ще докаже, че заедно с Гешев ще действат като колела в една и съща машина.