Турско Дежавю

Материал от Поглед.инфо

Турция. Няма друга държава, с която Русия да е воювала толкова много. (Полша поне успяваме да я изключим 50-100 години). Всъщност всичките няколко периода на приятелство с Турция са продължавали не повече от 5-6 години и често завършват в нова война, чийто инициатор винаги е била Високата порта.

Официално се смята, че е имало 12 руско-турски войни, но всъщност османците са участвали и в няколко много големи набези на Кримското ханство срещу Русия. От края на XV в. Кримският хан е васал на султана и често е бил просто назначаван от Истанбул. На Черно море и в Приазовието има значителен брой крепости с турски гарнизони. В набега на 50-хилядната кримска орда от 1525 г. участваха около 15 хиляди турци. Също така и през 1536 година в набега на хан Саип Гирей участват “хора на турския цар и с пушки, и с пищялки”. Същото се случва и при кримския набег от 1541г. Също през 1551 г. турците, които са част от армията на Крим, бият по Тула с „огнени ядра“, опитвайки се да запалят града, еничарите преминават в нападение, но са отблъснати. През 1569 г. турските войски заедно с кримската орда тръгват да завземат Астрахан, което обаче завършва с поражение за тях. А през лятото на 1572 г. кримско-турска орда, надхвърляща 100 хиляди души, е победена по време на многодневна битка край Москва, на река Лопасна, близо до село Молоди - в която войводата на опричниците Дмитрий Хворостинин изиграва изключителна роля. Между другото, мястото на тази битка показва максималното навлизане на турски войски дълбоко в Европа ...

Общият брой на затворниците от славянски и севернокавказки произход, преминаващи през пазарите на роби на Кримското ханство, се оценява на три милиона души. И от края на XV век, след като турците гонят генуезците от Крим, всички тези пленници се озовават по-нататък на пазарите на роби на Османската империя и от там например попадат във венециански и френски галери като роби-гребци. В Черно море, превърнало се в „турското езеро“ през XVI, турският флот господства, както всъщност и в Средиземно море до битката при Лепанто. Турците притежават както напреднала пехота, така и отлична флота, където служат много т. нар. “Ренегати” - европейски имигранти.) Турско протеже е Стефан Батори от васална на османците Трансилвания, който става полски крал и се отправя в края на XVI три големи, всъщност, общоевропейски кампании срещу Московска Рус от Запад. От XVI век западните крале, особено полските и френските, започват да привличат османците във военно-политически съюзи. Естествено, поляците се интересуват само от това как да приспособят османците към борба срещу Русия. Когато руснаците вече са се настанили по бреговете на Тихия океан и ловят риба край бреговете на Аляска, поданиците и васалите на турския султан все още вземат пленници от Харков, Воронеж, Пенза, Киев, Полтавска губерня, в Северен Донецк и Терек, възпрепятствайки руското развитие на степната зона и възпрепятствайки икономическото и социалното развитие на Русия.

През XIX век османците всъщност стават марионетки, отначало в ръцете на британците, после на германците, после на американците - и, разбира се, трябва да се борят за западните интереси именно срещу Русия. За англосаксонците турците са важен фактор в т. нар. „Вътрешен полумесец“ (терминологията е на Макиндер), който трябва да отсече „хартланда“, тоест Русия, от удобните транспортни изходи към Световния океан и изгодните търговски комуникации. Което не пречи на същите британци да участват няколко пъти в разделението на османските владения, като вземат последователно Египет, Ирак, Палестина, Арабия от османците. Западните куратори не се месят и дори често насърчават геноцида срещу християнското население на Османската империя - арменци, гърци, асирийци и т.н. Всъщност историческата източнохристиянска културна зона е довършена от турските националисти в началото на ХХ век.

В Турция може да се сменят правителства, режими, партии, но тя неизменно остава геополитическият противник на Русия. Спомням си, че по време на Втората световна война кемалистският режим, който е установен със значителната помощ на Съветска Русия, продава медна и хромова руда на Третия райх в милиони тонове и свободно позволява преминаването на германския флот през Черноморските проливи. 750-хилядната група турски войски е съсредоточена близо до съветската граница, в очакване на подходящия момент за делене на плячката - влизането на Турция във войната е предотвратено само от поражението на германците от Сталинград. И по време на войните в Северен Кавказ, вече през последните 90-те, Турция отново води антируската игра, като става тилова база за терористите...

Няма причина да се смята, че е възможно трайно приятелство с Турция. Елитът ѝ разбира само от сила. Единственият вариант за нормалното развитие на събитията за Русия в Близкия изток е пълното изтласкване на турските въоръжени сили от Сирия и от Ирак също. Иран има дългогодишни исторически сметки за уреждане с Турция и по този въпрос той, разбира се, е наш съюзник. Стойността на този съюз е особено важна по отношение на транспорта. Ако турците все пак блокират проливите за руските кораби, тогава транспортният коридор Север-Юг (почти 100% готов), който преминава към иранските пристанища на Индийския океан и Персийския залив, трябва да работи с пълния си потенциал. А и турските забрани означават малко за руските крилати ракети ...

Превод: В. Сергеев, ПогледИнфо