Лекарите от Куба - тайното оръжие срещу коронавирус?

Първо Ебола, а сега и коронавирус: дали медиците на Куба ще успеят да се справят и с новия коронавирус? Едно лекарство явно играе важна роля в битката срещу новия вирус: Интерферон алфа-2б. По данни на кубинския правителствен вестник “Гранма“, антивирусният препарат е един от 30-те медикамента, с които Китай лекува заразените от Ковид-19.

Реакциите на Световната здравна организация (СЗО) обаче са далеч по-сдържани. "Невъзможно е да коментираме надеждността на лечението с Интерферон без наличие на клинични изследвания", обяснява Дина Пфайфер от СЗО пред Дойче Веле.

По друг начин обаче стоят нещата с кубинските лекари. През 2014 година, например, по време на епидемията от Ебола те получиха огромно признание за работата си в Западна Африка. Тогава Куба изпрати 460 лекари и болногледачи в Сиера Леоне, Либерия и Гвинея. 165 от тях работиха по поръчение на СЗО.

Епидемията от Ебола

"СЗО остана много доволна от работата на кубинските медици по време на епидемията от Ебола", казва Берт Хофман, експерт за Куба от Института за латиноамерикански изследвания (GIGA). "Кубинските екипи бяха мобилизирани изключително бързо и работиха много ефикасно."

Хофман прогнозира, че и по време на пандемията от коронавирус няма да е по-различно и някои страни вероятно ще разчитат на кубинския опит. "Много бедни държави със слаборазвита здравна система ще станат жертва на коронавируса. Ако СЗО иска да реагира в подобни случаи, би могла да изпрати кубинските медици в Африка."

"Армията на белите престилки"- така Фидел Кастро беше нарекъл кубинските лекари, служещи в международни мисии. От 1963 насам, по данни на кубинското здравно министерство, негови лекари са участвали в над 600 000 мисии в 164 страни по света. В момента около 30 000 кубински специалисти са на мисии в 67 страни, най-вече в Африка и Латинска Америка.

Износ на здравни услуги

Дейността на кубинските медици по света носи на Хавана не само международно признание. Междувременно чуждестранните мисии са се превърнали в успешен бизнес модел. По данни на Програмата на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), от медицинските си мисии по света Куба отчита годишни приходи в размер на близо 11 милиарда долара. За сравнение: през 2018 година износът на Куба от нерафинирана захар, тютюн, никел и ром е възлизал на не повече от 3 милиарда долара.

"След 1989 Куба трябваше да намери начин да си набави чуждестранна валута", обяснява експертът Берт Хофман. Затова Хавана реши да превърне медицинската си сила в икономическа - като предоставя медицински екипи по време на различни кризи в чужбина.

Шпагатът между социалистическата планова икономика и добрата медицинска експертиза води до парадоксални резултати: така например здравеопазването в Куба разполага с достатъчно лекари, но поради икономическата криза и липсата на валута има недостиг на медикаменти и медицинска апаратура. Шофьорите на таксита, на които се заплаща в долари, печелят повече от лекарите.

Успехите на Куба

"Кубинската здравна система е пълна противоположност на американската", пише "Ню Йорк Таймс". "В Куба медицинските услуги са безплатни, но на населението е осигурено само базисно обслужване. В САЩ услугите са скъпи, но високотехнологични."

Социалистическата държава обаче може да се похвали с успехи в сферата на здравеопазването. Страната дава 11% от своя БВП за здравеопазване и това дава резултати. Детската смъртност в Куба например е по-ниска от тази в САЩ. В Куба се ваксинират повече деца, отколкото в Щатите. А почти цялото население на острова се подлага на контролни прегледи за рак. "Може и да живеем бедно, но пък умираме като богаташи", обичат да казват кубинците.

Междувременно коронавирусът достигна и Куба. На 12 март трима италиански туристи са били проверени за Ковид-19. И при тримата резултатът е бил положителен и те са били хоспитализирани.

Берт Хофман смята, че кризата около коронавируса изважда наяве не само противоречията между бедността и богатството, но и между демокрацията и диктатурата. "Държави като Куба и Китай имат огромно предимство в борбата срещу епидемии, защото държавната власт е в състояние да се намеси в обществения живот много драстично - включително и с военни мерки", казва той.

Автор: Астрид Пранге