„Взгляд“: САЩ подготвят нова пехота за война с Китай

Докато целият свят е раздиран от пандемия, в американската морска пехота се прави една от най-радикалните реформи за последните 30 години. В какво се състои реформата на легендарните подразделения на американските въоръжени сили, защо тя изглежда толкова революционна и как е свързано това с плановете на САЩ да воюват с Китай, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус".

Строго погледнато в САЩ морската пехота не е като нормална пехота. Това, което ние назоваваме с тези думи, всъщност се нарича United States Marine Corps (USMC) – „Морски корпус на Съединените щати“ и представлява своего рода експeдиционни сили на Военноморските сили за провеждане на операции по земя.

Разбира се, основната задача на тази организация е да осъществи десант на брега, но тя далеч не е единствената. Корпусът разполага и със своя собствена изтребително-щурмова авиация (за базирането на която флотът предоставя своите самолетоносачи), има щурмовици с късо излитане и вертикално кацане, излитащи от големи универсални десантни кораби, множество бойни и транспортни вертолети и конвертоплани, своя собствена бригада специални сили с парашутна подготовка (Marine raiders). Но в основата са, разбира се, механизираните пехотни части, обучени за морски десанти, инженерни и тилови подразделения, както и танкове.

По размери корпусът надминава много армии по света и е в състояние да ги победи във война с минимална подкрепа от други видове и родове войски на Въоръжените сили на САЩ.

От културна гледна точка за САЩ корпусът е легенда и в известен смисъл е част от американската идентичност. Ако епичните битки от Великата отечествена война и подвигът на армейските части, спечелили тези битки, са от особено значение за руския народ, тогава историите за героични морски пехотинци, разгромяващи японците от един остров на друг на път за Окинава, предизвикват същите емоции. Известната снимка „Морски пехотинци, издигащи знамето на САЩ над Иво Джима“ е точно същият символ на страната, както Статуята на свободата, увековечена в също толкова знаменит паметник.

Американците наистина обичат своите морски пехотинци. Това се отнася за пехотата, както и за другите военнослужещи от корпуса, без разлика. В американската фантастика морските пехотинци се бият дори в космоса в далечното бъдеще. Корпусът е наистина елитна военна структура, с много дълбоки и силни военни традиции и най-висока бойна ефективност. Той се радва на обожание в американското общество и то много по-голямо, отколкото Въздушно-десантните войски (ВДВ) в Русия.

Но в американското общество има и въпроси към тази структура. Така многогодишните войни в страни, като Ирак и Афганистан, до голяма степен заличиха разликите между армията и морския корпус. Те изпълняват едни и същи задачи на едни и същи места с еднаква техника. Както каза тогавашният министър на отбраната Робърт Гейтс през 2010 г., „корпусът се е превърнал във втора армия“. Америка не се нуждае от две армии и призивите за реформа, която би могла да даде смисъл на съществуването на корпуса, се чуват отдавна. Но беше нужен реформатор.

На 11 юли 2019 г. такъв реформатор пое поста комендант (командир) на военноморския корпус. Това е генерал Дейвид Хилбър Бергер.

Бергер е изключително интересен човек. Според нашата терминология той има диплома за строителен инженер и две научни степени, съизмерими с доктор на политическите науки и военните науки. Списъкът на военните училища, в които Бергер е учил, е много дълъг. Той преминава базово обучение за офицери в една образователна институция, изучава щабната работа в друга и преминава курсове за повишаване на квалификацията именно като старши офицер. Но в допълнение към това той притежава обучението на парашутист-рейнджър, водолаз, обучен е за провеждане на специални операции, операции за въздушно нападение, провеждане на разузнаване в голяма дълбочина зад предната линия. За това, че той има разнообразен боен опит на различни нива на командване, дори не си струва да се говори.

По всичко личи, че за това, поне да се направи опит да се придаде ново качество на корпуса, той трябваше да бъде оглавен именно от толкова разностранно развит човек. Но в американското общество има изключително негативно отношение към обявените планове на Бергер. Намериха се и такива, които го наричат гробокопач на корпуса, след което ще остане единствено морските пехотинци да бъдат разформировани.

Всъщност, не всичко е толкова просто.

Реформата на Бергер

Всяко описание на нова реформа обикновено започва с планираните съкращения. Списъкът е обширен - Бергер възнамерява да ликвидира включените в корпуса батальони на военната полиция, възнамерява да премахне напълно танковете, част от инженерните звена, някои наземни и въздушни части също ще бъдат извадени изцяло. Всяка ескадрила самолети с късо излитане и вертикално кацане ще бъде орязана от 16 до 10 машини. Полевата артилерия ще бъде значително намалена - броят на батареите ще бъде намален до 5 от 21. Като цяло корпусът ще загуби 12 000 души и ще намалее със 7%. Именно това предизвика критики срещу него, въпреки факта, че в своята реформа той се ползва с подкрепата на политическото ръководство на страната. Плахите защитници на плана на Бергер се опитват да обяснят всичко с факта, че първо, няма да има истинска неядрена война със силен враг, което означава, че няма да има къде да се прави десант, но за сметка на това ще има намаляване на бюджета и по-малко скъпа структура, подходяща за полуколониални операции в слаборазвитите страни.

Но планът на Бергер се състои в съвсем друго. За да разберете този факт обаче, трябва да погледнете къде и с кого ще се бият американците. Целта на реформата на Бергер, и той говори за това неведнъж, е корпусът да бъде подготвен за битки с китайците по така наречената първа верига острови - верига от архипелази, които отрязват Китай от директен достъп до Тихия океан, както и на островите в Южнокитайско море. Някои от тези острови ще бъдат под контрола или на американците, или на приятелските страни до началото на военните действия, някои не. Някои от тях са от решаващо значение за осигуряване на мобилността на войските - разполагат с пристани и летища. Други са просто скали или пясъчни могили по плитчините. Целта на реформата на Бергер е да подготви корпуса специално за битки на такива места и да премахне функциите му, дублиращи американската армия. И от гледна точка на хипотетичен сблъсък с Китай, това е правилният курс.

Освен това в идеите на Бергер е заложен революционен подход.

Факт е, че традиционната военна наука изисква да се постигне господство във въздуха над зоната на операция и комуникационните линии на десантните войски, преди да се извърши десантната операция, а ако десантът е морски, то трябва да се доминира и в морето. Планът на Бергер е да създаде сили, които да могат да се бият, без да постигат безусловно господство над морето и въздуха. Това противоречи на принципите на тактиката и оперативното изкуство, но изглежда, че американците ще го направят. И ако пренебрегнем намаляването на броя и разгледаме необходимостта да се водят военни действия из архипелаг с маса от малки, често лишени от пътища островчета, то ситуацията започва да придобива друг вид.

Според плана на Бергер, така нареченият литорален полк, известен още като Marine Littoral Regiment (MLR) трябва да се превърне в основната тактическа единица в корпуса. Три от тези полкове трябва да бъдат в основата на Морските експедиционни сили (MEF) - експедиционно звено на дивизионния мащаб (ние, без да философстваме лукаво, наричаме такива подразделения "дивизии", въпреки че това е малко повече от просто дивизия), като в корпуса ще има две такива. Освен това ще останат няколко експедиционни отряди Marine Expeditionary Units (MEU). Във вътрешните документи те упорито се наричат експедиционни батальони, въпреки че MEU е полкова тактическа група на подсиления батальон на морския корпус, заден батальон и авиационна група с дълъг списък от помощни единици и подкрепления с численост от около две хиляди души. Такива експедиционни единици са в основата на корпуса сега и те ще останат в строя и в бъдеще, взаимодействайки с „литоралните полкове“. Те просто няма да имат танкове и ще има много по-малко оръдия. Бергер също е повлиян от гигантоманията и смята, че е необходимо САЩ да придобият голямо количество относително малки десантни кораби.

Задачите на частите на корпуса ще бъдат да не се допускат действия на китайските ВМС и наземните части в спорните води. Това ще бъде постигнато чрез използването на оръжия от завзетите острови срещу тях. И тогава изведнъж се оказва, че Бергер не е толкова грешен в своите съкращения. Така, например, необходимостта от танкове в тези условия е поставена под въпрос. Ако американците планираха да щурмуват китайските крепостни острови, какъвто беше случаят с японците през Втората световна война, тогава определено биха били необходими танкове, но американците имат намерение да ги изпреварят и да не им дадат да се разположат на тях на първо място. И тук танковете се оказват не толкова нужни на малките скалисти острови (макар че пълният отказ от тях е по-скоро грешка). Американците възнамеряват да проведат малки по мащаб десантни операции срещу островите, които се отбраняват от малки сили. И тук многобройната артилерия също се оказва излишна - тя просто няма достатъчен обсег, за да поддържа с огън войската на друг остров. И така по всяка точка. Изведнъж при анализа на съкращенията се получава, че са орязани тези части, които не са нужни за началните етапи на боевете на островите.

Но какво планира да използва вместо това Бергер? Първо, според него, десантните части трябва да имат възможност за нанасяне на точни и мощни удари на големи разстояния (а именно, между островите). За това се планира да се увеличи до три пъти броят на ракетните системи за залпов огън HIMARS, които, както е известно, могат да изстрелват малогабаритни крилати ракети, способни да поразяват много точно малки цели. Предполага се, че войските на корпуса ще бъдат въоръжени с противокорабни ракети. Предвижда се също рязко увеличаване на броя на БПЛА, така че войските да имат добро ниво на информираност за ситуацията и да знаят къде е врагът и какво прави. Бергер планира да инвестира в широк спектър от управляеми ракети за различни цели, включително баражиращи ракети, които са способни да чакат команда за нанасяне на удара във въздуха и да атакуват определени цели в рамките на минути от момента на получаване на командата.

Основният сценарий, според който американците ще действат, е създаването на така наречената разширена предна експедиционна база – опорен пункт, от който аеромобилните части (същите MEU) ще могат да водят настъпателни операции. При действията в спорния район „литоралните полкове“ на корпуса ще трябва бързо да осъществят десант на достъпно парче суша и да се окопаят. А след това да разгърнат там подобна база със запаси от гориво за вертолетите и конвертопланите, а може би и складове с боеприпаси и медицински пунктове, разгърнати ракетни установки с противокорабни и други далекобойни ракети. След това, със силите на тази база да се обезпечи както следващият „скок“ на десантните сили към друга цел, така и огнева поддръжка за сметка на ракетните системи с голям обсег. При това опитите на противника да направят десант трябва да бъдат пресечени с ракетите на „литоралния полк“.

В същото време трябва да се осъществява въздушна поддръжка от самолети на корпуса, например F-35B.

Дори съкращаването на броя на F-35B във всяка ескадрила се вписва в тази концепция. През 2017 г. американците изпратиха в Южнокитайско море Универсалния десантен кораб (УДК) „Уосп“ (Wasp), в който вместо десантните части беше разположена само авиация, а броят ѝ беше избран така, че да е оптимален за такъв кораб – тя не трябва да бъде прекалено голяма, за да може безпрепятствено да бъде изпратена в битка и да не се загуби управление. И се оказа, че точно десет F-35Bs са оптималните, такава въздушна група в УДК дава възможност да се поставят на него още четири конвертоплана „Оспри“ за спасяване на свалени пилоти от вражеска територия и няколко хеликоптера за търсене и спасяване за издигане от водата на тези, които са се катапултирали над морето. В същото време подобна група е напълно управляема и може да излети на бойна задача в пълен състав. Така че и тук Бергер не може да се счита за гробокопач на корпуса, както правят някои в Америка.

Планираната по-тясна интеграция на корпуса и флота също е полезна за точно такава война.

Ще успее ли Бергер в плана си? Нека да кажем, че въпросът е отворен. В момента се провеждат интензивни военни игри в Съединените щати, чиято цел е правилното определяне на бъдещите щатове на частите и формированията в рамките на плана на Бергер. Възможно е всяко експедиционно звено да получи своя уникална организационна и персонална структура за своята задача. Много въпроси към личния състав на бъдещите войски досега просто нямат отговори - реформата току-що започна. От друга страна, според плана, корпусът трябва да бъде с новия си облик през 2030 г., така че американците все още имат време.

Слабите места

Но в новата реформа и сега могат да се забележат някои слаби места.

Първо, цялата военна организация на корпуса се прави специално за война срещу Китай и то на много конкретно място. Тази организация не винаги ще отговаря на война с друг враг на друго място. А често - изобщо няма да отговаря.

Второ, не е ясно дали „литералните полкове“ с огнева мощ са достатъчни. Борбата на острови, обрасли с тропическа растителност, може да изисква противопоставяне на леката пехота на противника, прикриваща се със сложен терен и растителност, а за това може да е необходима артилерия, а не нещо друго. Ако не „своя“, полева, то корабна. Ще стигне ли тя?

Трето, възниква въпросът: не е ли прекалено оптимистично изоставянето на танковете? Практиката на всички войни показва, че добре бронирана машина с оръдие, способна да води директен огън по стрелящ в отговор противник, е изключително полезно бойно оръжие и често дори незаменимо. Опитите за работа без танкове изглеждаха много зле в планините и в градовете и не е факт, че тропическите острови ще бъдат изключение.

Четвърто, не е ясно дали ще бъде възможно да се създаде линия от достатъчно ефективни и евтини ракети, които да компенсират намаляващата огнева мощ. Тъй като това са управляеми боеприпаси, с които Бергер иска да замени неуправляеми снаряди, те трябва да са наистина евтини.

Американският военно-промишлен комплекс знае как да прави такива неща, но понякога не иска, затова въпросът е отворен.

Но тези нюанси могат да бъдат разрешени през следващите десет години. Заслужава да се помни, че някои от идеите, които американците практикуват, са напълно реализирани и признати за успешни, например използването на мобилни противокорабни ракетни системи в крайбрежната отбрана. А това означава, че и при тях ще се получи.

За нас е важно да разберем, че се случва не просто съкращаване на корпуса, а именно реформа, при което с желание за осъществяване на революционен скок във възможностите. А това означава, че си струва Русия да следи отблизо случващото се – в края на краищата не само Китай има тесни островни вериги между континента и Тихия океан.