Един ливанец пред ФАКТИ: Всички бяха засегнати психически от експлозията

Малко след ужасяващата експлозия, която отне живота на над 200 души, рани други 5 хиляди, донесе разрушение, уплаха и унищожи домовете на около 4 хиляди души, видях публикация в социалните мрежи от един ливанец, който се опитваше да помогне – да събере средства, да разкаже на хората какво се е случило. Дни по-късно разговарям с този ливанец. Името му е Роналд Дахер, а какво каза той пред ФАКТИ, можете да четете в следващите редове:

- Какво правиш в София, Роналд? С какво се занимаваш, защо живееш тук?

- Занимавах се с консултации на петзвездни хотели, ресторанти, болници. В бизнеса на маркетинговите консултации на болници, уелнес и спа съм. Съпругата ми е българка и затова съм тук. През годините пътувах много, за да консултирам хотели в чужбина, но окончателно се преместих в България през 2018 година. Тук съм от почти две години.

Заради коронавируса, известно време не работех, защото не можех да пътувам, да посещавам хотелите. Започнах компания с мой български партньор. Снабдяваме болници с основни необходимости като маски, гелове, ръкавици – всякакви неща, които са свързани с предпазване от COVID-19.

Бяхме разтърсени от тази трагедия в Ливан. Моите родители, за щастие, живеят в Канада, а сестра ми живее в Рим. Въпреки това имам много роднини, приятели, братовчеди, чичовци и лели в Ливан. Всички ние сме от Бейрут, живеехме в покрайнините.

Когато тази трагедия се случи, за щастие, никой от тях не беше засегнат физически, но всички бяха засегнати психически и емоционално. Загубихме домовете и колите си – те са напълно разрушени.

- Ти призоваваш хората да помогнат – какво правиш точно?

- Опитвам се повече да привлека вниманието, да повиша информираността по въпроса, отколкото да събера дарения. Ако хората искат да дарят, те могат да открият начин да го направят. Аз по-скоро искам да повиша осведомеността за случващото се.

Много хора откликват добре. Публикувах много линкове, които хората могат да посетят и да допринесат. Моят принос ще е или за болницата на мой приятел, в която лекуват ранените, или за една платформа, която осигурява храна на хората, които загубиха домовете си.

Домовете на над 4 хиляди души са напълно разрушени. Много хора, за съжаление, дори и преди бомбата в Бейрут бяха в много лошо икономическо положение. Имаше протести, банките не позволяваха на хората да използват собствените си спестявания. На практика ливанската лира загуби 70% от стойността си. Беше голяма каша и все още е голяма каша. Преди два дни правителството подаде оставка.

Всеки ден се опитваме да разберем кой е най-добрият начин да помогнем. Всеки ден се появява нова организация, която казва, че се опитва да помогне на Ливан. Добрата новина е, че много организации са истински и надеждни, но дори и само една организация да направи някаква измама, това ще има ужасен ефект. Опитвам се да намеря най-добрата организация, по която съм сигурен, че хората ще получат даренията и помощите.

- По какъв начин повишаваш осведомеността за ситуацията в Бейрут?

- Обаждам се на много хора. Достигам и до много хора във Facebook, в Instagram. Във Facebook публикувам в група за чужденци и приятели в София („Foreigners in Sofia & Friends”). Много хора откликнаха, което е чудесно. За мен е много обнадеждаващо да видя как много хора откликват.  Заради COVID-19 и още други неща, логистически не е лесно. В процес съм на финализиране на избора на платформа, с която ще направим даренията. Ако не открия платформа, която е логистически позитивна от моя страна, тогава ще продължа да работя за осведоменост, а хората ще могат да дарят през каквото платформа преценят.

- Мислил ли си да се върнеш в Ливан, да живееш там?

- Не, аз не живея в Ливан от много време. С родителите и сестра ми заживяхме в Канада преди много време. Емигрирахме по време на войната, през 1985-86 година напуснахме страната.

- На колко години беше, когато емигрирахте?

- Бях на 11 години. Проблемът е, че Ливан от 1945 година хората на власт са едни и същи, корупцията е една и съща. В един момент ти идва да се откажеш да помагаш, но в крайна сметка, не можеш да го направиш, когато имаш роднини и приятели, които живеят в страната.

- Затова ли искаш да повишиш осведомеността – за да помогнеш на своите близки, които все още живеят там?

- Искам да помогна на всички хора. Всички са потърпевши. Има хора, които изгубиха живота си, загубиха свои приятели, загубиха всичко. Аз и моето семейство не сме по-засегнати от много хора, които загубиха дома си и сега живеят на улицата, хора, които нямат нищо, хора, които загубиха родители, семейство. Тази осведоменост е за всички, които са потърпевши. Дори и да нямах никой в Ливан, пак щях да правя това, което правя. В крайна сметка, аз съм ливанец.

Хората във Facebook, които искат да помогнат не са дори и ливанци, не са дори и българи. Повечето са чужденци и съм сигурен, че нямат нито роднини, нито приятели в Ливан. Помагат, защото ги е докоснало личностно.