Пасивността на Европа коства много човешки животи, време е за твърди действия

Всеобщата неадекватност в Западна Европа (най-вече) коства живота на твърде много хора, съсипа от скръб близките им, и това се случи за кефа на бандички терористи, които си въобразяват, че са вярващи в Бог, въобразяват си, че имат право и трябва да ни подчинят, за да приемем техните разбирания за живота. Или пък не? Имат ли изобщо цел тези индивиди? Трудно е да разберем това, но да си обясним пасивността на западноевропейските служби за сигурност е, струва ми се, е по-лесно, защото вариантите са не повече от два. Или става въпрос за нарочна и съзнателна пасивност, или за недостатъчно добра работа.

Лондон, Манчестър, Бирмингам, Мюнхен, Брюксел, Париж, Ница, Барселона, Виена. Колко градове още трябва да бъдат окървавени, колко още хора трябва да загинат ей така за спорта и кефа на терористите, за да има по-твърди действия, а не само съболезнования, сълзливи кампании, че сме с еди-коя си страна или град?

Дават ли си сметка хората с власт в Западна Европа, че в момента, с пасивността си, наливат, образно казано, изключително много вода в мелницата на националисти и дори откровени нацисти? Ако си я дават, но въпреки това не предприемат нищо, изводът е много, много притеснителен.

Действащи примери, от които може да се заимства ефективна борба с тероризма, определено има. САЩ и Израел са блестящи такива, като днес това е една от причините да може да се стреля край синагога във Виена, а не във Вашингтон или Тел Авив. Просто защото там не може, а не може, защото службите на САЩ и Израел по-ефективно пазят своите граждани и предотвратяват дебнещите ги опасности.

Европа, време е за твърди действия!

Но как започна всичко тази есен? Еманюел Макрон, без да е провокиран от нещо конкретно, нетипично за съвременен европейски лидер започна вербално да се репчи на ислямистите, което, за съжаление, ядоса и съвсем нормални мюсюлмани. Просто така не се прави, освен ако не си в предизборна кампания, тези неща не се говорят, действа се.

След това последва ужасяващ терор.

А същевременно с това ''Шарли Ебдо'''' и крайните либерали, които им симпатизират и пригласят, продължават да не разбират, че и свободата на изразяване има някакви разумни граници, ''червени'' линии, които не бива да се прекрачват.

Ако свободата на изразяване е безгранична, то кой би имал право днес да съди някой, който пропагандира опасни и далеч от общоприетите социално-политически идеи?

С други думи, гаврата, която може да се тълкува като насилие, поражда насилие. И ще стане много по-страшно, ако готовността за леене на кръв се разпростре извън терористичните клетки.

В синхрон със службите, време е ултралибералните индивиди в Европа да се освестят, да слязат на земята и да разберат, че нито светът е розов, нито свободолюбивостта е нещо, което не познава граници.