Русия се страхувала от бъдещата балканска политика на Байдън

Избирането на Джо Байдън за президент поражда опасения в Москва, че глобалните амбиции на руснаците ще бъдат пряко оспорени. Тръмп се фокусира върху изтеглянето на американските войски от Европа и избягва влизането в нови конфликти. Кремъл обаче се опасява, че Байдън ще се върне в спорните региони в преследване на интеграцията им със Запада, пише американският вестник The Hill, цитиран от "Фокус".

Неотдавнашното пътуване на руския външен министър Сергей Лавров до Балканите показва загрижеността на Москва. Изявленията на Лавров за важността на Балканите проектират ясно собствените стремежи на Русия пред Вашингтон. Според Лавров някои западни държави „искат да превърнат тази зона на Европа в арена на геополитическа борба и да създадат нови разделителни линии“. Точно това иска да постигне Русия, за да попречи на останалите страни от Западните Балкани да разрешават споровете си и да подават заявления за присъединяване към НАТО и ЕС.

В интереса на Лавров попаднаха две държави, които позволяват на Москва да провежда политика „разделяй и владей“ в региона - Босна и Херцеговина и Сърбия. По време на противоречивата си визита в Босна и Херцеговина на 15 декември Лавров открито се противопостави на разширяването на НАТО, като подчерта военния неутралитет на Република Сръбска, сръбско образувание в Босна. Всъщност само централната власт в Сараево може да взема такива решения.

Представителите на бошняците и хърватите категорично отказаха да се срещнат с Лавров и определиха посещението му като неуважително към страната им. Те осъдиха срещата му с Милорад Додик, както и намесата му във вътрешната политика на Босна. Лавров каза, че хърватският и мюсюлманският представители в Президиума на Босна и Херцеговина са изпълнявали указания от чужбина, открито намеквайки за САЩ.

Лавров заяви, че Дейтънското споразумение, с което е прекратена войната през ноември 1995 г., не може да бъде променено, въпреки "призивите от чужбина". Всъщност американски и европейски служители изучават конституционни формули, които биха могли да помогнат за прекратяване на парализата, която е блокирала страната. Те признават, че Дейтънското споразумение ограничава развитието на страната и перспективите за интеграция в ЕС. Атаката на Лавров очевидно е в отговор на твърдението на Байдън, че опитите за изграждане на функционираща многоетническа босненска държава никога не са били завършени. В същото време избраният президент призова администрацията на САЩ да помогне за разрешаването на този проблем.

Москва продължава да възпрепятства интеграцията на Босна в ЕС, а Лавров предложи на Република Сръбска редица икономически стимули. Сред тях са съвместни проекти с руски компании в областта на газовата инфраструктура, които ще направят образованието още по-зависимо от Москва. Лавров призова и за отказ от офиса на върховния представител, който контролира гражданското прилагане на Дейтънското споразумение. Този ход ще даде на лидерите на Република Сръбска смелост да се противопоставят на централното правителство и да започнат да заплашват с отцепване.

Последвалото посещение на Лавров в Белград изпрати на сръбския президент Александър Вучич ясен сигнал за подкрепата на Москва. Москва се опасява, че Байдън ще настоява Вучич да признае Косово като независима държава, да приеме по-обединена Босна и Херцеговина и да прекрати политическата намеса на Сърбия във вътрешните работи на Черна гора.

Лавров говори и за проекти, които ще засилят руското присъствие в сръбската икономика. Тези проекти включват газопровода „Турски поток“, високоскоростната железопътна линия Белград-Нови Сад и водноелектрическата централа Джердап 1. По време на посещение в катедралата "Свети Сава", където бе прочетено посланието на Путин, Лавров и Вучич подчертаха тесните връзки между руската и сръбската православна църква, които се застъпват за териториалния ревизионизъм на Русия и Сърбия.

Москва несъмнено ще търси начин да се доближи до администрацията на Байдън, какъвто е случаят с всички идващи на власт американски президенти. Целта на този ход ще бъде да убеди Вашингтон да не обръща внимание на едностранния успех на Кремъл в офанзивни операции в чужбина през последните четири години. И освен това да заблуди САЩ и да ги убеди, че нова голяма отстъпка на Русия ще помогне да се предотвратят нови конфликти.

Кремълските власти едновременно ще отричат съобщения за мащабни кибератаки от руски разузнавателни служби срещу американски институции и организации. Под този предлог те определено ще заявят, че двустранните отношения на страните спешно се нуждаят от рестартиране. Байдън не трябва да дава на Москва нова територия. Той вече заяви, че съществуващата киберзащита не е достатъчна и САЩ трябва да „обезсърчат противниците си и да спрат“ бъдещите им кибератаки. В допълнение към ясното послание за киберпространството, трябва да се каже, че новата администрация е способна да защитава интересите на САЩ и техните съюзници, и да отрази пагубното влияние Русия на Балканския полуостров.