Д-р Делян Георгиев пред ФАКТИ - защо столичният районен кмет предлага местен референдум

Местен референдум за жителите на столичните кварталите „Изток“, „Изгрев“ и „Дианабад“, включени в район „Изгрев“, предлага районният кмет д-р Делян Георгиев. Предложението е жителите да гласуват отделно по два въпроса – да се спре ли застрояването на зелените площи и площите между сградите за срок от 10 години и да бъде ли въведена платена зона за паркиране в района.

За да говорим за предложения от него референдум, от ФАКТИ се свързахме с кмета на столичния район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев. Разговора ни четете в следващите редове:

- Д-р Георгиев, до какви проблеми се отнася референдумът, който инициирате?

- Местният референдум, който инициираме посредством доклад към Столичния общински съвет, тъй като решението за това дали ще бъде допуснат или не този референдум е тяхно, е с два въпроса. Първият въпрос касае застрояването на зелените площи, парковете и градините и междублоковите пространства в район „Изгрев“. Това е един сериозен проблем за София и особено за централните софийски райони, какъвто е и нашият район.

В последните години много тежко се презастроиха трите ни квартала (бел: „Изгрев“, „Дианабад“, „Изток“) и това създава предпоставка за затрудняване на цялата инженерна инфраструктура, за конфликти между гражданите. Няма достатъчно места за паркиране и места в детските градини. „Изгрев“ е един от най-гъсто населените райони на София. Населението на територия от 2 кв.км. е по-голямо от населението на Монако, което е със същата територия.

Аз искам да чуя мнението на гражданите по тази тема – да бъде ли наложен 10-годишен мораториум върху това строителство или не. Това беше и мое основно предизборно обещание, което към днешна дата считам за изпълнено.

Вторият въпрос, който касае нашето искане за иницииране на референдум, това е дали да бъде въведена зона за платено паркиране на територията на целия район. В случая става въпрос за „зелена зона“. Мнението на жителите е силно поляризирано – разделени са общо взето 50 на 50. За да знаем точно какво е желанието на жителите на район „Изгрев“, има и такъв въпрос в референдума.

- Какви са Вашите лични позиции по тези два въпроса?

- По първия въпрос за презастрояването – да, факт е, районът е презастроен. Даже там, където живея аз, е една от най-пострадалите от това строителство части на района. Близостта до метрото, близостта до центъра, самата обстановка в кварталите предразполагат към голямо желание за жилищно строителство. Нашият район е един от най-желаните райони за живеене в София и това от години е така. Интересът на строителните предприемачи и компании, разбира се, е много голям.

Така или иначе обаче инфраструктурата е градена за много по-малко жители, за доста по-малко сгради и вече се задъхва. Говоря за електроразпределението, за ВиК системата на района, пътната инфраструктура няма какво да коментираме – толкова много жители на такава малка територия нарушават и това.

За мен е изключително важно да се каже по отношение на референдума, че това е най-чистата форма на демокрация. Хората имат право да участват по-активно и пряко във вземането на решения за територията, на която живеят. Това е моето лично разбиране и затова внесох мотивирано искане, доклад до Столичния общински съвет. Разчитам на всички политически групи в СОС за подкрепа и се надявам този път наистина да се прояви едно доверие от страна на Столичната община към гражданите и да им бъде даден шанс да решават по два важни, наболели въпроса какво да се случва в нашия район.

- А какво смятате по отношение на „зелената зона“?

- Два от три от нашите съседни райони са с платено паркиране. Това измества колите от техните райони към нашия. Допълнително се увеличава трафикът, допълнително намалява и без това незначителната бройка паркоместа. „Зелената зона“ въвежда някакъв ред. Определено тя не е панацея, но на базата на сегашната ситуация, в сегашните условия все пак въвежда някакъв ред. Иначе да, факт е, че от средствата, събрани от платеното паркиране, за района не остава.

- Защо смятате, че се налага именно референдум по тези въпроси?

- За да е ясна волята на гражданите на 100%. Няма нищо по-нормално и разбираемо от това да се вслушаш в тях по две важни теми, които определено създават обществено напрежение в района.

- В контекста на това, че искате този референдум да се проведе на 4 април заедно с парламентарните избори, колко би струвало провеждането му?

- Моето желание референдумът да се случи заедно с провеждането на парламентарните избори в по две причини. Първата и най-важна причина е, че знаете – в изборния процес участват всички парламентарни партии, има застъпници, наблюдатели в секционните комисии. Това нещо гарантира коректността на провеждането на референдума и на резултатите от него. Няма да има абсолютно никакво съмнение за коректността на референдума.

Втората причина е, че по този начин самият процес на провеждане на референдума ще бъде в пъти по-евтин. Тук се касае за един допълнителен списък, една допълнителна бюлетина, една урна – нищо повече. Комисиите спокойно могат да свършат тази работа в изборния процес. Ще бъдат ангажирани, разбира се, и повече гражданите, което ще увеличи легитимността на решението им.

- Ако хипотетично референдумът се проведе, какви действия могат да бъдат взети след него?

- Зависи от резултата. Първо, зависи дали референдумът ще бъде допуснат да се случи от СОС. Второ, зависи от това какво ще кажат гражданите. При единия вариант, в който се гласува по първи въпрос с положителна насока – следва 10-годишен мораториум.

Основният проблем тук е, че по подробния устройствен план на града зелените площи, режимите на Тго са защитени. Само че не бива да забравяме, че подробният устройствен план може да бъде изменен във всеки един момент. Тъй като в „Изгрев“ до голяма степен вече имотите, в които е разрешено строителство приключиха, привършват, то следващата стъпка е само това – строителство в зелените площи.

Базирайки се на факта, пак казвам, че интересът към нашия район е голям, няма да се учудя на едно такова изменение на подробния устройствен план в бъдеще, което допълнително да уплътни междублоковите пространства. Ако се въведе 10-годишен мораториум върху строителството, то тогава гарантираме, че 10 години СОС например няма да може да измени подробния устройствен план.