Защо директорът на Pfizer Алберт Бурла напусна Гърция

"Никога няма да забравя откъде съм тръгнал и на кого съм задължен", казва Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer. Той е грък, но подобно на много свои сънародници прави кариера в чужбина.

В Гърция живеят около 10 милиона души. И още 7-8 милиона гърци живеят в чужбина. На този фон не е чудно, че в родината им се гордеят с техните постижения - особено ако някой участва в решаването на глобални проблеми.

Случаят с Алберт Бурла е точно такъв - той е роден в Солун в семейство на гръцки евреи, а днес е главен изпълнителен директор на фармацевтичния гигант Pfizer. Американската фирма стана една от първите в света, разработили ваксина срещу коронавируса - съвместно с германския концерн BioNTech. Гръцките медии отбелязват събитието като национален успех.

Алберт Бурла е следвал в университета "Аристотел" в Солун и до днес поддържа местния футболен отбор "Арис" и предпочита да прекарва отпуската си на Халкидики. "Никога няма да забравя откъде съм тръгнал и на кого съм задължен", казва мениджърът, който притежава милиони.

Бурла не е изолиран случай: изтичането на висококвалифицирана работна ръка от Гърция е факт от десетилетия. Времената на финансовата криза подсилиха тенденцията.

Работа за учените няма

Икономистът Луис Лабрианидис изследва въпроса с изтичането на мозъци от години и е наясно, че това не е феномен, предизвикан от кризата. "Проблемът съществува от 1980-те години - когато броят на студентите в университетите се увеличава рязко. Но не високият брой абсолвенти е проблем. А това, че на гръцкия пазар просто няма търсене на учени. Икономиката не се базира на продукти или услуги, за чието създаване са необходими учени."

Подобно на Алберт Бурла, и невропсихоложката Стела Цоци е завършила университета в Солун. Тя не е намерила работа в Гърция и е напуснала страната. Междувременно работи в Осло, където изследва предаването на психически заболявания от родителите на децата. Цоци отбелязва, че в родината ѝ не само не достигат пари за подобни изследвания, но липсва и изследователска култура.

"Работила съм в Сингапур и в Норвегия. И на двете места имаше система за оценка и насърчаване на сътрудниците на годишна база. Това помага при планирането на по-нататъшните кариерни стъпки и на професионалното развитие."

В един по-късен етап Цоци би се върнала в Гърция - но ако заплащането е добро и бъде намерено решение за отдавнашните проблеми. "Администрацията и данъчната система трябва да станат много по-стабилни, за да могат учени като мен да се посветят на работата си."

От държавата се иска повече

И Луис Лабрианидис се надява условията за младите учени да се подобрят, но се надява и на преосмисляне от страна на младите кадри: "През последните шест-седем години стана модерно да се напуска страната. Тези хора се фокусират върху проблемите на Гърция и си мислят, че в държавите, за които искат да заминат, всичко е наред. Това е много голям проблем."

Икономистът е на мнението, че гръцката държава трябва да създаде стимули за младите, така че да не заминават непосредствено след края на следването си. За целта може например в университетите да бъдат разкрити програми за по-нататъшна квалификация и изследователски програми, подкрепени от държавата.

В това отношение могат да помогнат и гърците, направили кариера в чужбина. "Трябва да свържем гръцките учени в чужбина с колегите им в Гърция", призовава Лабрианидис. А Алберт Бурла описва ситуацията в родината си така: "Познавам проблемите, с които се сблъсквате - както онези, свързани с инфраструктурата, така и с насърчителните средства". По неговите думи, Pfizer планира откриването на дигитален технологичен център в Солун. И вероятно Бурла е допринесъл немалко за това.