Докога Германия ще бъде "публичният дом на Европа“?

За депутатката от Социалдемократическата партия Лени Браймайер това е скандално: фактът, че в сегашната криза заради пандемията и съдържателите на (неработещите от година) публични домове в Германия получават държавни помощи. „Не може държавата да поддържа престъпници, предоставяйки пари на данъкоплатците на публичните домове, в които жени са принуждавани да проституират“, изтъква тя.

Призиви за забрана на платения секс

Браймайер е сред групата депутати, които настояват за забрана на платения секс в Германия – в съответствие с тъй наречения „северен модел“. Той криминализира не проститутките, а техните клиенти. В Германия проституцията е легална от 2002 година, а от 2017 действа закон за подобряване на условията на труд на жените, упражняващи тази професия. Публичните домове имат нужда от разрешително, а проститутките подлежат на регистрация. Досега в Германия обаче са се регистрирали едва 40 000 проститутки, макар реалният им брой да е някъде между 200 000 и един милион. Поради това мнозина смятат, че от закона няма особена полза – щом преобладаващата част от проститутките продължава да работи нелегално.

Германия – „публичният дом на Европа“

Досега обаче нито една от представените в Бундестага партии не е записала забраната на платения секс в програмата си. Според Лени Браймайер това, че Германия има толкова либерално законодателство в тази сфера и е смятана за „публичния дом на Европа“, се дължи на влиянието на бранша. „Индустрията, свързана с проституцията и с еротиката, има силно лоби у нас“, казва тя пред ДВ и допълва, че не може да става дума за никаква равнопоставеност на половете, щом единият може да купи другия. Дебатът за затягане на законодателството за проституцията се разгоря с нова сила покрай пандемията. След като при първия локдаун през пролетта на миналата година публичните домове бяха затворени, редица депутати от различни партии, сред които и Браймайер, се обявиха за запазване на ограниченията в бранша и след отминаването на кризата. Натискът нараства, консерваторите също са за затягане на законодателството, а и ЕС настоява вече от години за промени и препоръчва въвеждането на „северния модел“.

За и против „северния модел“

Швеция въведе този модел още преди повече от 20 години и стана първата държава, променила посоката на криминализиране. Чрез санкционирането на клиентите вместо на проститутките би трябвало да се намали търсенето на платената услуга. Някои европейски страни приложиха този модел и също забраниха продажбата на секс: Норвегия, Исландия, Финландия, Англия, Франция, Италия. В Канада и в Израел също има сходни закони за проституцията. „Колкото повече държави възприемат този модел, толкова по-силен ще е натискът спрямо Германия“, убедена е Браймайер.

Но моделът има не само поддръжници в Германия – редица организации са против него, като сред тях са Германският женски съвет, Организацията за оказване на помощ при СПИН, Съюзът на германските юристки и други. Те излязоха със съвместна позиция против криминализирането на проституцията с аргумента, че това би навредило само на хората, които работят в бранша. Както пише в документа – ако сексуслугите се извършват „на тъмно“, ако съществува заплахата от глоба, на консултантските звена и на здравните служби ще им бъде по-трудно да осъществяват контакт с проститутките, за да ги информират за техните права и за възможностите да напуснат този бизнес. „Има жени, които по своя воля работят и печелят като проститутки. Вместо да се криминализират сексуалните услуги, би трябвало да се подобрят условията на работа и живот на жените в тази професия“, настояват организациите в позицията си.

Автор: Рахел Клайн