Путин обезвреди Байдън

Нищо подобно на репликата на президента на САЩ Джо Байдън по адрес на руския лидер Владимир Путин никога не се е случвало в паметта на сегашното поколение дипломати. Дипломатичността на най-високо ниво не предполага възможността вашият преговарящ партньор изведнъж да издърпа покривката от масата и да започне предизвикателно да си духа носа в нея, пише руският вестник “Московский Комсомолец“ в материал, представен от агенция "Фокус" без редакторска намеса.

За щастие, подпомогнат от опита на своето детство в двора на Ленинград, руският президент инстинктивно намери единствения верен отговор на словесната атака на Байдън: „Кой каквото вика, на себе си го вика“. Както в случая, който е много сходен по същество, с потока неприлични обиди на грузинския „журналист“, насочен към майката на президента на Руската федерация, Путин успя умело да обезвреди политическата бомба. Но това все още не премахва въпроса: как трябва да се държи Русия в бъдеще по отношение на американската администрация, която поне на реторично ниво е загубила всички спирачки?

Обсъждайки тази тема с автора, един от най-известните руски дипломати си припомня на какво го е учил тогавашният министър на външните работи на СССР, легендарният Андрей Громико: „Не бързайте да вземате решения. Първо, претеглете всичко и помислете! " Сред политизираните граждани на Руската федерация думите на Байдън за Путин предизвикаха шокиращ ефект. Но в самата Америка, съдейки по водещите медии, досега те са останали почти незабелязани. Безпрецедентното нарушаване от страна на американския президент на нормите и практиките на световната дипломация беше оценено в неговата страна като абсолютно рутинна реторика. И знаете ли какво? Определено има нещо странно в подобна реакция. През юли 2009 г. на самолет, летящ от Тбилиси тогавашният вицепрезидент на САЩ Джо Байдън почти осуети „нулирането“ на отношенията с Русия, обявено от неговия началник Обама, като каза за Русия: „Реалността е, че руснаците са такива, каквито са. Населението им намалява, икономиката им отслабва. Техният банков сектор и икономика е малко вероятно да оцелеят през следващите 15 години. Те са в ситуация, в която светът се променя, а те се държат към нещо в миналото, което вече не може да оцелее. "

През повече от десетте години, изминали от момента на това изявление, Русия не само не се разпадна, но чрез американски усилия придоби на Запад образа на „основната заплаха за света“. Но Байдън по никакъв начин не се смущава от това. Той продължава да гледа на Русия като на „безопасна мишена“, на „спаринг партньор“, който безнаказано може да бъде набит с риторични удари. Срамно ли е? Ако се ръководим от емоции и исторически формирани представи за нормите и правилата на световната политика, тогава разбира се, да. Но ако изоставим емоциите и разсъжденията в чисто прагматични категории, тогава картината веднага става малко по-различна. Какви нови думи внесе Байдън в руско-американските отношения? Като цяло никакви. В продължение на много години Америка се опитва да постави Москва на колене, използвайки различни санкции. И от няколко години тя не може да го направи. Неприятно е, разбира се, че Русия не може да отговори с подобни симетрични санкции. Но реалността си е реалност. Нямаме на разположение ефективни политически и икономически инструменти, подходящи за това.

И ако е така, тогава Русия трябва да бъде доволна от това, което има - способността да се противопоставя на силния американски натиск - и да се опита да не загуби тази способност. Не са удачни призивите „да не се поддаваме на провокации“. Но нека помислим: какво точно Байдън се опитваше да постигне във външната политика, грубо нарушавайки дипломатическия етикет? Не на последно място, да провокира Русия към недобре обмислена емоционална реакция, която би нанесла на първо място вреда. И призивите за такава неразумна емоционална реакция бяха съвсем очаквани. Цитирам Алексей Чеснаков, бившата дясна ръка на бившия гуру на руската политика Владислав Сурков: „Изказването на Байдън не трябва да се разглежда като „старчески приказки“... За руската външна политика тази реалност диктува една линия на поведение . За вътрешната - друго. Тук не е възможен компромис. Полутоновете са опасни. Черно-бялата картина на света сега не може да не доминира както в реториката, така и в реалността. Тази част от политическия елит, която сега публично не изказва позицията си в подкрепа на Путин, рискува рано или късно да се окаже сред предателите." Отказът от „компромиси и полутонове“ и „приемане на черно-бяла картина на света“ са много по-опасни за Русия от всички възможни интриги и обиди на Байдън. Не е нужно да се губи здравия разум, за да се докаже нещо на Байдън.

Първо, по принцип е невъзможно да му се докаже нещо за Русия. И второ, кой е той за държава като Русия, която се очаква да посвети целия си живот, за да му докаже нещо? Отговорът е: Байдън -Президент на САЩ, най-мощната държава в света. И какво от това? Ако президентът на най-могъщата държава в света се държи като интернет трол, той трябва да бъде третиран като интернет трол. Разбира се, Русия няма да може да „блокира“ Байдън, както обикновените хулигани от социалните мрежи. Но може да си позволи лукса да не бъде прекалено сериозна по отношение на наличието на такъв проблем като неразбирането на американския президент какво е допустимо в международните отношения и какво не. Е, лошо е възпитанието на „лидера на свободния свят“. Какво можете да направите по въпроса? Нека Байдън сам да реши проблема си – той е негов, а не руски. Разбира се, можем да направим този проблем руски. Но това би било грешка. Русия има твърде много реални притеснения и предизвикателства. Не бива да поставя на раменете си това, което може и да не седи там.