Шпионските скандали у нас = този филм сме го гледали вече

Шпионските скандали в България са по-актуално явление от няколко години насам и с, или без участието на прокуратурата, са особено забавни, но в същото време и жалки за страничния наблюдател. Това е така заради до болка познатите поляризирани мнения и опорни точки, на някои спуснати отнякъде. Чисто и просто този филм сме го гледали няколко пъти в последните години.

Както в почти всичко останало, включително и с неща, които би трябвало да са национална кауза (не се визират шпионите), българите се разделят на МИНИМУМ 2 лагера. Така е и в случая с антибългарите, съдействащи на недемократичния кремълски режим. А за родните власти изобличаването на Русия в шпионаж остана като че ли единствената възможност да се харесат на европейските ни и презокеански партньори. Както и един от способите за отклоняване на вниманието от друга тема. Например от критичната позиция на американските сенатори за България, макар че те също, както всичко друго у нас, лека-полека биват забравяни.

Както и в предишни случаи, когато се оказваше, че има някаква определена недобронамерена руска интервенция в страната ни, из медиите веднагически се появяват някакви хора - най-често от сочещите се за леви и националистически партии (всички до една изпълняващи петоколонна дейност) и ченгета от ДС, и започват или да казват, че е невъзможно Русия да ни шпионира, или да изразяват "обективно" съмнение по един или друг аспект на операцията, с което целят да я дискредитират, принизят и омаловажават.

На такъв принцип работи петата колона. Не е ясно до колко са полезни, но под команда те продължават да си чешат езиците с ентусиазъм.

За да има някакъв плурализъм се търсят и разни псевдоатлантици нагаждачи, които обикалят студията и казват точно това, което иска да чуе публиката, която вярва, че Русия ни шпионира, и да подразнят тази, която не вярва.

Горе-долу в същия профил псевдоатлантиците са някои политически партии и неправителствени организации, които горещо адмирират работата на прокуратурата ни. Нищо, че тя е изградена и работи именно по съветски образец, нищо, че днешна България е не толкова различна от днешна Русия, що се касае до нива на корупция, правосъдие, икономика, свобода на изразяване и качествен потенциал на масите. Важното за тези нагаждачи, някои от които "бивши" другари и ченгета, е, че българските власти са им дали повод да се изявят като русофоби. Това им стига.

Четвърти пък - от "умнокрасивата" част на българското население, сега някак се колебаят по темата и подобно на петоколонниците омаловажат направеното от прокуратурата, защото полезните неща, които евентуално тя би свършила, не се вписват в основната им политическа идея - съдебна реформа, която по принцип е справедлива такава. Доста слабо поведение. Но място за учудваме няма, след като същите мълчат и за комунистическите символи, появяващи се в национален ефир в най-гледаното време от денонощието.

А иначе, основания да се съмняваме в достоверността на това, което изкара прокуратурата като данни, няма. Кристално ясно е за тези, които иска да видят обективните факти.

Само че в момента Русия и шпионските ѝ мрежи са твърде удобен враг за хората с власт в Родината ни. Това е изпитана рецепта, от която следва единствено и само реципрочно гонене на дипломати, но руските интереси в България, бранени от почти всичките "родни" разпознаваеми политически партии, не биват нарушавани по абсолютно никакъв начин. А споменавайки, че Русия е удобен враг, това е така, включително защото осигурява външен комфорт на шайките (играещи го натовци), които са начело на страната. Никой не ги пита ни за пачки, ни за кюлчета, ни откъде са им парите за сараите. Прокуратурата, от своя страна, също предпочита да приоритизира шпионажа и кражбите на кокошки, вместо да бори повсеместната корупция в държавата.

И така всички по веригата са доволни. Включително и определени партии, защото им се "дава храна" за мобилизиране на електорат преди изборите, които са съвсем скоро.