„Нова Македония“: Десетте живота на Зоран Заев

Ако се твърди, че котката има девет живота, тогава може да се каже, че Зоран Заев има десет живота. В политическата си кариера той е оцелял поне десет пъти в моменти, когато всички са смятали, че с него е свършено и е политически неизползваем.

Последното събитие, споразумението на лидерската среща с ВМРО-ДПМНЕ за отлагане на преброяването и по-нататъшно съвместно явяване в Парламента, показа, че както и да го обърнете, както и да го хвърлите, каквото и да му направите, Заев винаги ще падне на краката си и никога на главата си с последици за статута му на първия, все по-неприкосновен владетел на държавата Република Северна Македония, кръстена по негова воля и с негова помощ, пише Панде Колемишевски в скопския вестник ”Нова Македония” в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

От времето на кметуването му в Струмица, когато той се страхуваше да не бъде отведен в затвора заради аферата „Глобал“, до днес, може да се каже, че когато става въпрос за Заев означава да се разглежда феномен, който много партии и гражданите изобщо не могат да го обяснят. Нито могат да го хванат в капаните, които той често си поставя, понякога вероятно съзнателно и умишлено.

Той е лидер на Социалдемократическия съюз от осем години, четири на правителството, през което време е бил на ръба на пропастта няколко пъти, но винаги е намирал силата, начините или творческите решения да скочи, за да не се провали . Когато след подписването на споразумението с Гърция, което промени името на страната, след референдума за него, мнозинството граждани смятаха, че той няма да може да спечели нови избори, той чрез различни комбинации спечели и формира отново правителство.

Същото мнение беше разпространено по време на изменението на Конституцията и провъзгласяването на албанския като втори официален език. Неговото катастрофално интервю с българската информационна агенция БГНЕС, в което той написа апокалиптичен сценарий за съдбата и бъдещето на своя народ, предизвика силна буря, но скоро утихна, забравено, архивирано като лош ден, а не някакво намерение .

Не го порази нито един скандал с големи суми пари, включващ името му. Нито „Международен съюз, нито Боки 13, нито Фрозина Ременски, нито чантата „Louis Vuitton“ с милиони евро, фактори, от които косата на някой по-малко устойчив, по-би побеляла.

И не на последно място, почти като бръмчаща оса, той преодоля бягствата на Никола Груевски и Сашо Миялков. Въпреки че и в първия, и във втория случай, особено във втория, неговият стол висеше във въздуха, той бавно си дойде на мястото, заслужава да се отбележи, че във всяка демократична държава след такъв епилог правителственият глава би подал оставка без колебание. Ако е за негово добро и за доброто на неговата партия, никакво споразумение със Заев не е далеч, невъзможно, което се оказа случаят с осемте "предатели" на ВМРО-ДПМНЕ, относно гласуването за смяната на името.

Дадените отстъпки, оправдаването на всички, които се отзоваха, е само едно от свидетелствата, че премиерът е най-големият политически търговец, който Македония е имала . Вероятно му липсва време да настигне тези от развитото балканско и европейско състезание. По отношение на тях той скача на място.

Закалявайки се в Струмица, преодолявайки скопските вълни, той вкара македонския кораб в морето на НАТО. Трябваше да отплава към ЕС, но там неочаквано бе посрещнат от новата Берлинска стена, немско-френските укрепления и българското „братско“ вето. Той видя, че изкачването до европейските върхове не е толкова лесно, колкото изкачването на Струмишките кули на императора, въпреки че вярва, че няма разлика. Но въпреки че е паднал няколко пъти и е нокаутиран от приятелите си Борисов, Каракачанов и Захариева, приятелството не е предадено или продадено, той все още се надява да получи добра цена за продуктите, които е готов да продаде.

Последните споразумения с ВМРО-ДПМНЕ и традиционните с ДСИ само потвърждават тази способност. Стилът на общуване със системата - казах, не казах, отказах се, вчера едно, утре друго, насърчава разбирането, че изговорената дума не е яйце, което да се счупи, така че някой да се тревожи за това. С насрочването и отмяната на преброяването, датите за пристигане на ваксини срещу Сovid-19 драстично преобърнаха пирамидата на истината.

На сутринта в слънчев пролетен ден това, което беше истина, се превърна в лъжа, това, което се смяташе за лъжа, се превърна в истина. От гледна точка, че на всяка цена трябва да има преброяване, преброяването не може да всяка цена за сметка здравето на гражданите. Жертвите, които са били подведени и отчаяно са защитили едната или другата позиция, също не се броят.

Ослепителна акробатика, умела еквилибристика може да се нарече тройното салто, направено от Зоран Заев чрез споразумението с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, на когото той даде трохи, за да запази дебелия комат и по-голямата част от тортата.

Трудно е да се повярва, че ВМРО-ДПМНЕ ще стане клон или филиал на СДСМ, но чрез това споразумение започна желаният процес на обезличаване на партията, която се смяташе за най-националната, най-македонската и най-мощната. Сега в парламента на Македония тяхната парламентарна група ще има гласа на кашляща мечка, Заев ще бъде лъвът, който суверенно ще управлява тази савана.

Мицковски му осигури траен мандат, което не е толкова лошо, тъй като ВМРО-ДПМНЕ се оказа неспособен да завърши предприетите действия. Всяка от гръмотевичните им заплахи за сваляне на правителството в крайна сметка се превърна в тънка струя, само за лабораторна употреба. Но от друга страна, за Мицковски има оправдания и смекчаващи вината обстоятелства за такава жертва, ако има логика в мнението, че уж му е обещано нещо на четири очи, което той не може да откаже.

Тази логика придобива наситеност и сила, ако анализаторите са прави в твърденията си, че новосформираната Македонска национална коалиция чрез СДСМ минимизира ролята на ДСИ и озапти набралите скорост локомотиви - Артан Груби и Буяр Османи. С такава кройка, новата парламентарна униформа може да предизвика удовлетворение у повечето македонци.