ФАКТИ.БГ

Бисер Динев за ФАКТИ: Липсата на аптеки в малките населени места е огромен проблем и трябва да се решава не на парче

Това обаче въобще не е приоритет на законотворците

Публикувана: 9 Април, 2021 12:40
17 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2931
Бисер Динев за ФАКТИ: Липсата на аптеки в малките населени места е огромен проблем и трябва да се решава не на парче
Снимка: БГНЕС/Архив
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 3.8 от 4 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Бисер Динев в роден и израснал в малък провинциален град в Радомирския край. От години обаче работи и живее в чужбина. По образование и професия е юрист, а в конкретния случай – изследовател на законовата рамка около въпроса с липсата на аптеки в малките населени места. Свърза се с ФАКТИ, защото макар да живее в една от най-богатите и устроени държави в Европа, смята, че „всеки напуснал родното си място в България е длъжник на това място и трябва да направи всичко възможно да внесе поне един пример от чуждия опит“.

Личната му мотивация да разгледа въпроса с липсата на аптеки в малките населени места от една страна, е фактът, че в градчето в Радомирско, в което е израснал, аптека няма. „Тръгнах да търся причините, защото този проблем се оказа дългогодишен и до разрешаването му явно не се цели да се стигне“, разказа пред ФАКТИ Динев. От друга страна, смята, че цялостното отношение на държава ни към възрастните хора е нередно. „Живея в чужбина и виждам какво е отношението към възрастните хора тук. Липсата на аптеки в малките населени места е само една малка капка от това какво се случва в малките населени места. По справки от обществени поръчки се вижда как в тях се наливат хиляди евро, а в същото време основните неща липсват – няма аптека, няма банка, няма здравеопазване“, каза ни още той.

Бисер Динев прави своя принос във внасянето на чужд опит у нас чрез правен анализ на инициативата за създаване на Националната аптечна карта в България и чрез очертаването на позитивни примери за осигуряване на лекарства в малките населени места от чужбина.

„Проследявайки процеса на гласуване в Народно събрание и отношението на институциите към темата, останах сериозно изненадан от некачественото законотворчество. Правят се заседания, искат се становища, има разпалени речи, но в крайна сметка нищо креативно и продуктивно. На хартия всичко е много хубаво и цветно, но не виждам как това ще реши проблемите на хората с достъпа до лекарствени продукти в малките населени места.

Правят се едни хубави изказвания, едни хубави фрази, едни сложни имена, а за хората конкретни решения липсват. Проучих как разглеждат ситуацията в Европейския парламент, Европейската комисия и се оказа, че местните и национални органи в България отговарят изцяло за тази ситуация. Съдът на Европейският съюз пък казва, че тази ситуация е предвидима. Очевидно се касае за липса на капацитет. Срамно е в 44-тото Народно събрание да е имало 26 юристи, от които да се очаква адекватно законодателство. Експертното мнение на практика така го няма“, каза Динев.

Държавата е най-големият длъжник на хората в малките населени места. Някак в България се живее само около изборите, от малките населени места се броят за живи само тогава. Различни общественици обикалят селата, снимат се и обясняват как България ще стане зелени ливади, шоколад и крави. Точно в това село няма от къде да си купят лекарства, няма елементарни човешки условия за живот“, каза още той.

Динев се захваща да анализира темата, защото си спомня думите на покойния доцент Кристиан Таков: „Пазете правото дори и от закона“. Според изводите от анализа му именно законотворецът би трябвало да осигури на хората в малките населени места възможност да не пътуват често десетки километри, за да си купят елементарно болкоуспокояващо. Достъпът до лекарства само по себе си би трябвало да е тяхно право.

На хартия въпросът с достъпа на жителите на малки населени места до лекарства у нас би трябвало да бъде решен чрез създаване на Национална аптечна карта. На практика това представлява анализ къде има недостиг на лекарства. В своя правен анализ Бисер Динев разглежда въпросната аптечна карта по следния начин:

„Със Закона за изменение и допълнение на лекарствените продукти в хуманната медицина, обнародван в бр. 67 на „Държавен вестник” от 2020 г. в нормативната уредба се създаде инструмент за определяне на териториален принцип на потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, отпускани в аптеки, а именно създаване на Национална аптечна карта.

С Националната аптечна карта се определят областите, общините и населените места с недостиг на открити аптеки, чрез извършване на анализ на достъпа на населението до аптеки.

В законовите текстове е разписано, че Националната аптечна карта се изработва от национална комисия, назначена със заповед на министъра на здравеопазването, въз основа на областни аптечни карти. Последните се изработват от областни комисии, назначени от министъра на здравеопазването.

Областната аптечна карта ще съдържа данни за демографската структура и потреблението на лекарствени продукти за домашно лечение от населението на територията на областта, броят, видовете дейности и разпределението на откритите аптеки на територията на областта, както и броят на работещите магистър-фармацевти и помощник-фармацевти“.

Дотук на хартия всичко е много хубаво, пише Динев, съществува обаче следният проблем: „Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет на 16.07.2020 г., напълно се затвърждава безидейното и безотговорно отношение на институциите към хората в малките населени места.

От Министерство на здравеопазването не посочват срокове, в които това ще се случи. Не се посочва какво да правят възрастните хора през времето на творене на това „правно съвършенство”. Не казват по силата на коя правна норма кметските наместници купуват и доставят лекарства на възрастните хора, докато някой се учи да създава методики, карти и правила на хартия“.

Идва въпросът кой се грижи за здравната политика и можем ли да получим “покана” от Европейския съюз да се справим с липсата на достъп до лекарства в някои части от страната. Бисер Динев изследва и този въпрос. Установява, че „съгласно чл. 168, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз държавите членки са отговорни за определянето на своята здравна политика, както и за организирането и предоставянето на здравни услуги. Това включва аспекти като географското разпределение на аптеките и на останалите здравни заведения“.

Следователно налагането на решения по отношение на конфигурирането на здравните услуги е извън компетентността на Съюза. Центърът на тежестта на здравната политика е – и ще остане – в националните и местните органи. От тях зависи изготвянето, осигуряването и адаптирането на политики, отговарящи на специфичните нужди на техните държави, региони и градове.

Това означава, че Съюзът няма компетентност и не може да се намесва в решенията на националните органи или доставчиците на здравни услуги по отношение на организацията, финансирането и функционирането на здравните услуги на здравните системи в определена държава членка“, пише Динев.

Докато в България се лутаме в законови и подзаконови правни норми на принципа проба-грешка, в държавите, в които се търси реално решение на проблема правят следното, казва Динев и дава примери от Европа. В Германия почти всеки квартал има кутия за събиране на рецепти. Всеки слага там рецептата и получава по куриер лекарствата си. В Унгария и Естония имат мобилни аптеки. Във Финландия и Дания всяка аптека може да отвори филиал. В Латвия също могат да се отварят филиали към аптеките.

Динев анализира и практиката на Съда на Европейския съюз по отношение достъпа на лекарства в малките населени места.

„Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург, здравната инфраструктура може да бъде обект на планиране. Това може да включва предварително разрешение за установяване на нови доставчици на услуги, когато се окаже необходимо преодоляването на евентуални празноти, така че да бъде осигурено адекватно медицинско обслужване, което да се адаптира към нуждите на населението и да покрива цялата територия, вземайки предвид изолираните райони“.

„При гласуването в Народно събрание, с отхвърлянето на текстове от закона се стигна до там, че съществуват райони, които са много рентабилни за фармацевтите, а и привлекателни, и други които са по-непривлекателни, както са селските райони. При тези обстоятелства фармацевтите се съсредоточават върху местата, които са привлекателни и рентабилни. Така се създава несигурност за населението от селата и малките общини.

При несигурност относно съществуването и степента на риска за здравето на хората, държавата членка може да вземе мерки за защита, без да се налага да чака пълното доказване на този риск. При това положение държавата членка трябва да отчете, че има риск от несигурност и недостиг на аптеки в някои части от нейната територия. Поради това е длъжна да приеме правни норми, които да предотвратят този риск“, пише в анализа си Бисер Динев.

„В почти цяла Европа националните законодателства са в състояние да гарантират осъществяването на целта за сигурно и качествено снабдяване на населението с лекарствени продукти. За да се получи това и в България е необходимо действията по преследването на тази цел да бъдат последователни“, пише Динев и допълва: „От държавата се очаква да има такова законодателство, което да осигури качествено и сигурно снабдяване на населението с лекарствени продукти, въз основа на фиксирани данни“.

„Трябват конкретни, работещи способи и методи за разкриване на аптеки, там където е необходимо“, заключава той.

След изготвянето на правния анализ на въпроса с аптеките малките населени места, Бисер Динев стига до следните изводи, които записва в своя анализ:

„Няма никакъв стимул за фармацевтите да отидат и да работят в малките населени места.

Липсата на аптеки в малките населени места е огромен проблем, който трябва да се решава не на парче. Създават се закони, правилници, наредби, национални карти и всякакви лишени от смисъл практики, които няма да решат проблема за снабдяването на хората в малките населени места с лекарства.

Националната аптечна карта ще установи потребностите на българските граждани от аптеки, а това не е конкретно решение на проблема. Ще установят, нещо което хората в малките населени места установяват всеки ден и това е липсата на достъп до лекарствени продукти.

Тази Национална аптечна карта не предвижда способи и методи за разкриване на аптеки, там където са необходими и където има нужда от тях. Основен проблем е отсъствието на експертно мнение и опит.

Шаблонните отговори на Министерство на здравеопазването не решават проблемите на хората в малките населени места, а проблемът с достъп до лекарствени продукти е от основно значение.

Най-вероятно се касае и за липсата на законотворчески капацитет”.

Многобройни са примерите за липсата на „правна мисъл” у нас, казва Динев и посочва примери - измененията в Наказателния кодекс се правят през Кодекса за търговското корабоплаване; Закона за хазарта се изменя през ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение; през преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС се изменя Закон за потребителския кредит.

Няма как да не се отбележи, че в последното Народно събрание имаше едва 26 юристи. При този капацитет на правната мисъл се налага да внасяме идеи от други страни, но дори и срещу това се противим, видно от напредъка ни в областта на достъпа до лекарствени продукти“, смята Бисер Динев.

„Осигуряването на разпределение на аптеки на цялата територия следва да се разглежда като императивно съображение от общ интерес. До тогава се налага да пазим правото от закона. Това ни завеща покойният доц. Кристиан Таков и явно е бил много прав“, категоричен е той.

„Израснал съм в малкия град, дошъл съм от него в Европа с всичките надежди и мечти и виждам, че пирамидата тук е такава – създават се условия и след това се работи. В България някой сяда на някой пост – не на длъжност, а на пост, спуска се отнякъде и се чуди какво да прави. За съжаление това ясно се вижда законодателно. Надявам се да спре да се живее само около изборите, а да се живее за хората, да се работи за тях. Достатъчно опит има. Нужно е да се отвори един сайт, да се прочете, да се види един чужд закон, един пример от чужбина.

Жалко е, че много хора в България си съставят мнение от телевизии и разни не дотам изпитани информационни източници и не боравят с документи. И аз не бях запознат с темата, но реших да проверя дали Съдът на Европейския съюз казва кой е отговорен за аптеките, кой трябва да направлява целия този процес. Обезлюдяват се толкова много населени места. Възрастните хора няма откъде да си купят един аспирин. Катерят се по влакове, нараняват се. Виждам как хората живеят в чужбина, какво е отношението на държавата, на хората. Не става дума чак толкова за пари, става дума за действие, воля и желание“, заключи Бисер Динев.

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 3.8 от 4 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Историчка
1 Отговор
Въпросът беше почти решен с поставянето на вендинг автомати за лекарства без рецепта, но фармацевтичната мафия на Асена развали това полезно дело!

Оценка:
-4 +6

Селянин
2 Отговор
В селата не само аптеки няма. Няма и лекари, а в някои няма и магазини, за да си купиш хляб. Няма и работа за по-младите. Мерси от "демокрацията" ви и от ЕС.

Оценка:
-0 +14

оня с коня
3 Отговор
Авторът динев се е пръкнал от някакво неидвестно Село,станал Юрист и емигрирал в Чужбина.Явно там няма достатъчно клиентела и се захваща да ЗАКОНОТВОРЧЕСТВА от Там в БГ - ДИСТАНЦИОННО.Свидетел съм как в подобни Малки населени места се появяват Аптеки,поработват няколко месеца и Прекратяват дейността си поради ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО КЛИЕНТИ за да не Фалират.И да е наясно Авторът на Статията:НЯМА ПРОБЛЕМ да се върне в България и да отвори Аптека КЪДЕТО СИ ПОИСКА след оформяне на Разрешителните Формалности.Той обаче едвали ще го направи,защото Драскане с Перото е далеч по Печеливша дейност,освен това не носи никакъв риск.И какво на практика предлага той?Ами Държавата да СУБСИДИРА от Бюджета Държавни аптечни пунктове и да ги Дандурка с парите на Данъкоплатците,сякаш само те са Й на Шията.А Факта е показателен:ТОЧНО ТАКИВА Хора като тоя писател гласуваха в Чужбина за Партии,които сега са Парламента и хал хабер си нямат Какво да правят!Който Експеримент ща се усети от Българите в България още до НЯКОЛКО МЕСЕЦА по празните им Джобове.

Коментиран от #13


Оценка:
-2 +7

1360
4 Отговор
СЕГА ЩЕ КАЖЕТЕ ЧЕ Е КЛИШЕ, НО Е ФАКТ. ОЩЕ СЛЕД 1945 Е ПОЛИТИКА НА СССР ПОСТРОЯВАНЕТО НА МИЛИОНИ ПАНЕЛКИ В СОЦ СТРАНИТЕ, ТОВА ОБЕЗЛЮДЯВА СЕЛАТА, 1/2 ОТ БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЯТ В ПАНЕЛКИ, ОСВЕН ЧЕ СЛЕД 1945 СА ИМ ИЗЗЕТИ И ЗЕМИТЕ И БИЗНЕСА. В ЦЕЛИЯТ ИЗТОЧЕН БЛОК СЕЛАТА СА МЪРТВИ.

Оценка:
-2 +8

pbdan
5 Отговор
Има просто решение - мобилни аптеки. Едно камионче обикаля малките села по график и отваря примерно за 2 часа, продавайки общодостъпни лекарства и по списък специалните. Записваш се за лекарството по рецепта и следващия път си го вземаш. За един ден 4 села, за седмица - 20.

Коментиран от #8, #15


Оценка:
-0 +9

днс
6 Отговор
В малките населени места и малките градчета има по една аптека на човек приближен на ГЕРБ - цени космични, лекарста по заявка.

Коментиран от #7


Оценка:
-3 +3

Коала Ломпур
7 Отговор

До коментар #6 от "днс":


ТЕ МНОГО РАБОТЛИВИ ТЙЕЗ ГЕРБАДЖИИ БА, ТА СА И ЖЕРТВАТ ДА ХОДЯТ В СЕЛАТА !

Оценка:
-1 +2

гост
8 Отговор

До коментар #5 от "pbdan":


Имаше такава идея, но скочиха аптеките, не могло така.

Оценка:
-0 +2

А липсата на лекари за възрастните
9 Отговор
По селата умират възрастни хора от лечими неща защото не могат да си позволят дори да плащат билети, да имат сили да пътуват и да видят пред кабинети на търговците в търговските дружества

Коментиран от #17


Оценка:
-1 +3

Амед Азнавур
10 Отговор
а що няма държавни аптеки а застраховател ?
мигом часните кърлежи фалират...

Оценка:
-0 +2

cpv
11 Отговор
Ние не сме Германия,ние сме строили измисления социализъм!Германия е единствената страна в която не имало социалистическа партия на власт!За това може да си мечтаем да сме Германия,но няма как!

Коментиран от #16


Оценка:
-0 +1

Българин
12 Отговор
Най-добре е да върнат в населени места с над 500 човека, лекарските кабинети, в които продаваха и лекарства. Геноцид е за възрастните хора да ги карат на по 50-80 км да ходят на лекар, особено когато им е критично положението.

Оценка:
-0 +2

Г Боевски
13 Отговор

До коментар #3 от "оня с коня":


Тия дето сте в България ви видяхме на изборите - пак гласувахте за ГЕРБ, БСП и ДПС. Пробихте дъното, няма как да станете по-зле, разбираш ли ме? Никога няма да се оправите - и финансово, и политически - ако не са емигрантите!!!

Оценка:
-2 +2

Мунчо
14 Отговор
Добре като реторика, но празно по смисъл съдържание! Там, където царува Евро-либералното статукво, място за аптеки, лекари и т.н.т. в селата няма!
До Българин 12- и как да стане? Не мисля, че някой лекар ще се откаже от работа в Германия или в клиника, за да отиде да работи в няколко села.

Оценка:
-0 +4

Бедняк
15 Отговор

До коментар #5 от "pbdan":


Хубаво! Ама, има един малък проблем!:) 90% от жителите там нямат пари, а останалите 10% не се нуждаят от камиончета!:0 Защото набързо с BMW си пазаруват от където и каквото си искат!:) E! Някои предпочитат Мерцедес!:)

Оценка:
-0 +0

rule
16 Отговор

До коментар #11 от "cpv":


Каква е разликата между Национал Социалистическата Партия и Социалистическата?!:) На едните шеф им е Хитлер, на другите Сталин!:) Общото е не е само че и двамата имат мустаци!:) Открии приликите!:)

Оценка:
-0 +0

Богаташ
17 Отговор

До коментар #9 от "А липсата на лекари за възрастните":


Щом нямат пари за билети, откъде пари за лекарства?! Никой не се интересува от бедняци! Много им здраве!

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Петро Порошенко
Украинският президент Петро Порошенко след пробното кръгче с БТР-4.
Новият БТР се управлява много по-леко от Волга"

Още бисери
ТОП 5