Ето как трябва да реагира НАТО, ако Русия атакува Украйна

Миналата седмица Русия засили военното си присъствие на полуостров Крим, разположи войски до руско-украинската граница и обяви „проверка за готовност“. Най-вероятно това е само тактическа хитрост, предназначена да деморализира правителството в Киев и да изпита реакцията на Запада, пише авторитетното американско издание Politico, цитирано от агенция "Фокус".

Но е възможно всичко да е много по-лошо. Ако Кремъл провежда анализ на разходите и ползите от атака срещу Украйна, Европа и САЩ трябва да гарантират, че Москва не прави грешни изчисления, защото подценява разходите.
Напрежението ескалира въпреки рядкото дипломатическо постижение в тлеещия конфликт между Русия и Украйна - прекратяване на огъня в Източен Донбас, което се зачиташе поне известно време. Докато ситуацията не започна да се влошава в края на миналата година, престрелките по контактната линия между украинската армия и руските сили и техните марионетки бяха редки.

За съжаление напоследък се появяват само мрачни дипломатически новини. В процеса на преговори, воден от германците и французите, напоследък няма напредък. Тристранната контактна група, съставена от представители на Украйна, Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, също не е постигнала голям напредък в своите срещи. Миналата седмица се появиха подкрепени с видео съобщения за прехвърлянето на руска тежка артилерия през Кримския мост към Крим, както и за движението на друга военна техника, включително танкове и зенитно-ракетни системи, към украинската граница срещу Донбас. На 6 април руският министър на отбраната съобщи, че въоръжените сили провеждат проверки и учения за бойна готовност. Всичко това много прилича на подготовка за военни действия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков неубедително твърди, че тези действия абсолютно не трябва да притесняват никого. „Русия не представлява заплаха за никоя държава в света“, каза той. Никой не е убеден от думите му.

Най-вероятно руските военни маневри имат за цел да вбесят Киев. Ако Кремъл наистина възнамеряваше да започне офанзива, той щеше да действа скришно, за да спечели от фактора на изненадата. Но никой не е напълно сигурен, че руснаците няма да атакуват. Украинските въоръжени сили са в повишена готовност. Със сигурност ще бъдат победени в битки с руската армия, но и ще ѝ нанесат загуби. Ако Русия атакува, ще възникне сериозна криза в Европа. Западът трябва да се погрижи президентът Владимир Путин и Кремъл да осъзнаят какви ще са последиците от нахлуването на руски части и подразделения в Украйна. Процесът на предупреждаване е започнал. Президентът на САЩ Джо Байдън и други висши лидери говорят с украинските си колеги, за да изразят подкрепата си. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи същото. Американски и британски разузнавателни самолети летят над Украйна и Черно море близо до Крим, събират разузнавателни данни и сигнализират за политическа подкрепа на Киев.

На 3 април външните министри на Франция и Германия излязоха със съвместно изявление относно настоящата ситуация. Вярно е, че сигналът би звучал по-силно и разбираемо, ако посочваха причината за безпокойството си - заплашителното движение на руските войски. Западът трябва да направи много повече, за да убеди Москва, че подобно военно приключение, а дори и мисълта за него е неразумна.

Първо, лидерите на САЩ и ЕС трябва незабавно да се консултират и да се споразумеят за списък от допълнителни санкции, които да бъдат наложени, ако Русия започне офанзива. Този списък трябва да включва ефективни мерки, като например санкции срещу руския държавен дълг. (Предполага се, че дори държава като Италия ще се присъедини към санкциите, ако Русия атакува.) Ръководството на САЩ и ЕС трябва бързо и неофициално да представи този списък с наказателни мерки на своите руски колеги. Предварителното им уведомяване за конкретни последици, вместо самото наказание, може да има възпиращ ефект.

Второ, тъй като председателят на Обединените началник-щабове на различните войски на САЩ разговаря с началника на руския Генерален щаб, други американски лидери, включително президентът, трябва да последват примера му и да говорят с Москва, като я предупреждават за катастрофалните последици от руски военен удар. Успоредно с това Вашингтон трябва да обмисли и други мерки, за да докаже своята сериозност. Например, той може да достави на Киев допълнителни противотанкови системи „Джевлин“ и други оръжия, които ще подсилят защитата му.

Трето, европейските лидери трябва да разговарят с украинското ръководство и да му изразят подкрепата си по същия начин. Това също ще бъде важен сигнал за Москва.

Четвърто, европейските лидери също трябва да проведат телефонни разговори с Кремъл. На първо място, това се отнася до германския канцлер Ангела Меркел. Тя има обтегнати отношения с Путин, но те са най-близките от такива със западните лидери. Наред с други неща, той трябва да разбере, че атака срещу Украйна ще унищожи „Северен поток-2“, било защото в Германия ще се увеличи политическият натиск върху нея и върху нейното правителство, или защото Белият дом ще наложи санкции срещу германските компании.

Ще е добре, ако руските маневри са просто блъф и скоро приключат. Но Западът не трябва да се ограничава с надежди по този въпрос. Действията на Москва може да предвещават нещо недопустимо и опасно. Европа и САЩ трябва да направят повече, за да ги предотвратят.