Мартин Димитров пред ФАКТИ: Задължително е разследване след Чехия и споменаването на връзка с България

Вчера депутатите от „Демократична България“ Мартин Димитров и Велизар Шаламанов зададоха официално на премиера в оставка Бойко Борисов въпроса дали има външна намеса във взривовете във военни заводи в България през последните 10 години. Питането им е провокирано от последните разкрития за роля на Руската федерация и агенти на ГРУ в случаите на взривените складове за боеприпаси в Врбетице, Чехия през октомври 2014 година.

„Уважаеми господин Министър-Председател, установени ли са данни от българските специални служби за съпричастност на служби на други държави при взривовете във военните заводи на територията на България през последните 10 години и предадени ли са на държавното обвинение?“, питат Димитров и Шаламанов и молят за писмен отговор.

В питането си те припомнят и случаите на взривове във военни складове у нас от последните години. „Последният взрив във български военен завод е от 14 май 2020 година - "Арсенал" в Казанлък (…). Тогава пострадаха общо 6 лица, от които две лица бяха настанени в болница за лечение. Последва и разпускане на целия клон в Мъглиж. На 17 октомври 2018 година стана инцидент в цех 120 на завод 3 в „Арсенал“. Тогава аварията изпрати шестима работници в болница, един от тях пострада сериозно. В средата на март месец същата година 27-годишен служител на „Арсенал” загина, а друг с десетгодишен стаж бе ранен. Тогава стана запалване на смесител в помещение на цех 130 на завод 3. Няколко дни след инцидента пострадалият издъхна в болница от тежките рани.

Две жертви имаше при взрив на пресоваща машина отново в завод 3 на „Арсенал” април 2016 г. В края на май също 2016 г. загина 52-годишен работник след взрив в обект на завод 4 на “Арсенал “АД, който е разположен в Мъглиж. На 10 януари 2015 г. около 10.00 ч. избухна взрив в едно от поделенията на ВМЗ-Сопот в карловското село Иганово. Пострадали бяха двама мъже и една жена (…).

На 19 декември 2014 г. в Мъглиж избухна взрив на частен завод за боеприпаси. Загина един мъж на 51 години, а две жени и още един мъж бяха ранени (…). На 1 октомври 2014 г. взрив избухна в цех на „Военен завод – Миджур“ в района на с. Горни Лом, община Чупрене, след 17:00 ч. 15 души са изпепелени при взрива в „Миджур”. На 8 август 2014 г. сутринта в Костенец, в завод „ТЕРЕМ – Цар Самуил” ЕООД, по време на утилизация на боеприпаси искра предизвика взрив. Пострадалите бяха 10 души. На 28 февруари 2014 г. в цех 130 на Завод 4 на оръжейния комплекс на „Арсенал” край Мъглиж избухна взрив. Вследствие на политравма с около 98% изгаряния загина работещ в завода мъж. На 12 септември 2012 г. два взрива разтърсиха за по-малко от денонощие военния завод „Арсенал” – Казанлък. Пострадали нямаше. На 5 юни 2012 г. след 14:40 ч. при пътния възел Петолъчката край Ямбол започнаха серия от взривове в складове за разглобяване на снаряди, собственост на “Берета Трейдинг” (…).

На 12 ноември 2011 г. в 09:00 ч. се взривиха бивши военни складове, намиращи се между Севлиево и с. Ловнидол (…). На 3 февруари 2010 г. късно вечерта в завод “Миджур” за взривни вещества и материали в село Горни Лом, община Чупрене, избухна пожар. Четирима служители на фирмата бяха пострадали. На 9 август 2008 г. в склад на военния завод „Арсенал” в Казанлък избухна пожар, който доведе до взривове. В склада за готова продукция бяха съхранявани гранати. Няма жертви. На 3 юли 2008 г. около 06:30 ч. във военен склад за боеприпаси в поделение 18250 между Челопечене и Чепинци край София избухна взрив (...). На 9 юли 2000 г. между хасковските села Александрово, Константиново, Любеново, Родопи, Поляново и Брягово се разрази пожар. Привечер огънят достигна склад за боеприпаси в с. Иваново и доведе до взривове. Най-много жертви взе завод “Миджур” край видинското село Горни Лом. Всичките 15 души – 13 мъже и 2 жени, които бяха на смяна да утилизират мини, загинаха. Инцидентът в завод “Миджур” стана на 1 октомври 2014 година“, припомнят те.

От ФАКТИ се свързахме с Мартин Димитров, за да говорим по темата.

„Знаете, че Чехия изгони двайсетина руски дипломати, разследвайки руска намеса при взривове в Чехия през 2014 година. През същата година в България са станали четири инцидента, подобни на взривове във военни заводи. В Чехия по време на разследването се споменава България, споменават се български бизнесмени, споменава се възможна българска връзка, споменават се български оръжейни търговци, споменава се България“, каза народният представител.

„По тази причина, ние питаме. За последните 10 години в нашето питане сме изброили, че има страшно много инциденти и взривове във военни складове. Има и смъртоносни, и несмъртоносни, взривове с човешки жертви, такива с материални щети. Това, което е най-важното е да се направи необходимата проверка дали има външна намеса, особено в светлината на новите разкрития, които Чехия прави – тоест дали при тези инциденти в България има намесата на външни фактори. Това е страшно важен въпрос“, продължи Мартин Димитров.

На въпроса кой би трябвало да извърши тази проверка, той отговори: „Отправили сме питането към премиера Борисов, защото ДАНС е служба към него. Очакваме той да отговори на тези въпроси. Надяваме се да не даде един формален отговор, че няма такава намеса и такова влияние, защото Чехия поиска помощ от Европейски съюз по този въпрос и това разследване. Това означава, че и европейските служби ще помогнат за разкриването на истината и затова аз призовавам българския премиер да не им отговаря формално, а наистина да се извърши много сериозна проверка, разследване“.

„Ние трябва да знаем дали е имало такава намеса. Ако е имало такава намеса в миналото, това би означавало, че ще има и в бъдеще. Подобно на Чехия, ние трябва да вземем мерки за преустановяване на такива влияния“, категоричен беше Мартин Димитров.

На въпроса какво би означавало, ако такава намеса действително е имало и ако тя е дошла именно от страна на Руската федерация, той отговори: „Нека да видим има ли я и ако да, откъде е дошла. Това са първите въпроси. Когато видим, откъде е дошла, тогава ще можем да говорим за действията, които трябва да се предприемат за предотвратяване на такива намеси. Нека да разделим нещата на два етапа – първо да видим дали я е имало, да видим откъде е дошла. Може и да не е била еднократна, може да е имало неколкократно такива влияния и намеси. Следващата задача ще бъде да се вземат мерки, за да може подобни инциденти да бъдат предотвратени в бъдеще. Това е, което ние искаме“.

„За мен е задължително след това, което се случи в Чехия, след споменаването на възможна връзка с България, такава проверка да има и не само проверка, а цялостно разследване. То трябва да бъде направено от ДАНС. Това е абсолютно задължително за мен. Всичко друго би било безотговорно“, категоричен беше Димитров.

Мартин Димитров коментира и реакциите на кабинета в оставка по повод разкритията от Чехия и споменаването на България. „Притеснява ме цялостната позиция на правителството. Те обясниха, че вече не били министри, след като били подали оставка, което е безотговорно. Съгласно Конституцията на Република България до момента, в който не бъде избран друг, ти изпълняваш тази длъжност. Да бъдеш български министър е изключителна отговорност. Ти трябва да защитаваш интересите на българските граждани във всеки един момент. Призовавам ги да не се държат като туристи, а да се държат като министри, защото те са такива до момента, в който не бъдат сменени. Всеки един ден в момента е важен и трябва, ако не е започната такава проверка, да я започнат. Затова имаме ДАНС – за такива проверки. Ако се окаже, че има разкрити лица от чужди служби, които са участвали в такива инциденти, следващият ни въпрос е дали са предадени на българската прокуратура“, каза той.

В края на разговора Мартин Димитров отговори на въпроса дали смята, че ДАНС в сегашното си състояние може да извърши качествена проверка. „Това е много хубав тест – тъкмо ще разберем в какво състояние е ДАНС. Чехия твърдо е решила да продължи с разследването, получава изключителната подкрепа на европейските страни, което е нормално. България също подкрепи Чехия - поздравявам за това решение, то е правилно. Европейските служби, както казах, ще се включат в това разследване. Очаквам нови разкрития. Ако се окаже, че трябва някой отвън да докаже какво се е случило в България, това ще бъде много жалка гледка. Това е единият вариант – да се окаже, че България няма необходимия капацитет, не е направено нужното разследване и някой отвън в крайна сметка да извади наяве какво се е случило в България. Това ще бъде наистина много жалко“, каза народният представител.