Зорница Русинова: България да става по-зелена, по-дигитална и по-социална

Икономическия и социален съвет излезе с резолюция по проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост. Какви са основните акценти в резолюцията?

Зорница Русинова: Икономическият и социален съвет с новия си мандат си постави няколко нови задачи за тези 4 години и те са свързани с това, ние да подкрепяме България да става по-зелена, по-дигитална и по-социална. Ключово в това отношение е европейското финансиране. Още при първия вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост Икономическият и социален съвет излезе със становище, в следствие на което имаше и доста промени, които бяха приети от администрацията. На този етап позицията на съвета е, че е ключово за страната ни възможно най-бързо да се ползва от средствата, които можем да получим по линия на този план. С тежката криза, мерките, които се плащаха от бюджета и задаващия се дефицит, е важно още тази година да можем да използваме тези средства. Мнението на бизнеса, работниците и на гражданските организации в съвета е изключително консенсусно, че бързото изпращане на плана към службите на ЕК и одобрението му с първата вълна от страни-членки, ще е от полза на бизнеса и на хората. Икономическия и социален съвет предлага няколко подобрения в самия план. Те са свързани с вътрешна трансформация на някои от средствата в отделните стълбове.

Първо да се даде някакъв общ измерител, отразяващ реалната степен на конвергенция, т. е да има някакви реални индикатори, които да измерят изпълнението на този план. Да се насочат допълнителни средства за повече възможности за квалификация, което в момента е ключово. Безработицата е над 5% и тепърва много фирми ще тръгнат към трансформация, ще има такива, които ще освободят персонала си. Ще има нужда хората да се квалифицират, да имат дигитални умения, за да могат бързо да си намерят работа. Трябва да се насочи и допълнителен ресурс към предприятия и домакинства, за да се гарантира 100%-ово финансиране на енергийно бедни домакинства.

ИСС прие становище относно стратегията на ЕС за либерализация и интеграция на енергийната система и ефекта върху енергийната бедност. Всичко това се случва в контекста на прехода към декарбонизация и предизвикателствата, пред които се изправя страната ни. Какви са основните предизвикателства, които стоят пред България в краткосрочен план?

Зорница Русинова: Тук също има ключови теми, които касаят Националния план за възстановяване и устойчивост. Предстои през май месец да излезем със становище по Споразумението за партньорство, тъй като мнението на организираното гражданско общество е ключово в момента.

В становището ви се говори за енергийна бедност, какви са параметрите на тази категория и какво предлагате на практика по тази тема? Има ли реална заплаха за крайния потребител и каква?

Зорница Русинова: В нашето становище стъпваме на Интегрирания план в областта на енергетика и климат в България, Стратегията за устойчиво развитие на България до 2030 години, с хоризонт до 2050 г., която предстои да се приеме в Народното събрание. Ние сме набелязали няколко основни теми. Те включват изработването на ясна пътна карта, съпътствана с широка информационна кампания. Трябва да има ясна стратегия за въгледобива и въглищните централи с фиксирани ангажименти във времето. Да е осигурено финансиране и в Националния план за възстановяване и устойчивост и в териториалните планове за справедлив преход. Смятаме, че трябва да се даде ясен приоритет на иновациите в проектирането на енегийните мрежи. Темата за енергийната бедност касае не само България, но всички европейски страни. Време е да има ясна дефиниция, за да може на нея да се очертаят ясни мерки. Становището на ИСС е тази дефиниция да е част от линията за бедност и съответно да се предвидят мерки, свързани с енергийна ефективност в домакинства с ниски доходи, да има допълнителни социални подкрепи. Наистина да има широкомащабни програми, свързани с енергийна ефективност на домакинствата.

Какви ще се последствията ако сроковете за представяне и одобрение на Националния план за възстановяване и устойчивост не бъдат спазени и това как ще се отрази на отпускането на средства за България?

Зорница Русинова: Отпускането на средства за България е обвързано с ясни срокове в регламента. Ние имаме интерес максимално бързо да бъдем част от първата група страни-членки, чиито план ще бъде одобрен. Така още тази година ще можем да ползваме 13% от целия ресурс като авансово плащане. Т.е нашият интерес е да се възползваме от средства в тази година, тъй като и доходите на хората намаляват и бизнесът има нужда от подкрепа. Мерките за подкрепа трябва да продължат цялата година и да стартират нови инвестиции в различните сектори, за да може икономиката на страната ни бързо да се възстанови.

Очаквате ли при сегашната ситуация в държавата експертизата, с която разполага Икономическия съвет да бъде чута?

Зорница Русинова: Надяваме се, че нашата експертиза като Икономически и социален съвет ще бъде полезна, тъй като ние представляваме организираното гражданско общество. В съвета има различни експерти с икономически и юридически опит. Становищата, с които излизаме, са уникални по рода си, защото представляват консенсус между бизнеса, работещите хора и гражданските организации. Степента на организираното гражданско общество в подкрепата на законодателната и изпълнителната власт при възстановяване на икономиката на страната ни считам, че ще бъде изключително голямо.

Един от принципите на Икономическия и социален съвет е постигането на диалогът между институциите и гражданското общество. Как ви изглежда този диалог към днешна дата?

Зорница Русинова: За момента в политическата обстановка, която виждаме, е малко трудно да постигаме диалог. За тази година сме си поставили програма с важните теми, които вълнуват хората и бизнеса. Една от следващите теми, които през май месец ще излезем със становище, е свързана с останалата част от преговорния процес с ЕК за получаване на средства- Споразумението за партньорство и различните секторни оперативни програми. Друга тема, която вълнува много хора, е темата за ефекта от дистанционната работа. С пандемията голяма част от бизнесите успяха да се трансформират. Много хора вече работят дистанционно, това носи след себе си икономически ефекти. Добре е да дадем препоръки дали са необходими допълнителни мерки в подкрепа на бизнеса - като целево финансиране или пък законодателни промени. Ще излезем и с едно становище, което е насочено към всички социално-икономически мерки, които в рамките на една година се прилагат от правителството. По-късно тази година сме си поставили за задача да поработим върху плана на България за приемане на еврото и следващата стратегия за здравеопазването.

Зорница Русинова е председател на Икономическия и социален съвет