Мартин Табаков за ФАКТИ: Евреите и арабите никога няма да постигнат консенсус

“Тук става дума за желанието на лидерството на Хамас да се докаже като абсолютния титуляр на палестинците, за сметка на Фатах и президента на Палестинската автономия – Махмуд Абас”.

Това каза политологът д-р Мартин Табаков в интервю за ФАКТИ. Свързахме се с него, за да говорим за възобновилото се напрежение, прераснало в директни военни удари, между Израел и палестинската организация Хамас. За причините за конфликта, възможното развитие и вероятните замесени трети страни, четете в следващите редове:

- Д-р Табаков, откъде идва това ново напрежение?

- Израелско-палестинският конфликт е най-устойчивият белег по политическата топография на Близкия изток. Това е въпросът за „кокошката или яйцето” в споменатия регион. В този смисъл, конфликтът периодично се актуализира, понеже в основата му стои отказът от споделянето на общ прочит на базови събития. Така например, самото създаване на държавата Израел бива приемано от палестинците като ал Накба (катастрофа). Докато това продължава да е така, конфликтът може да се промени в технологията си, но не и в същността си.

- Защо точно сега - свързано ли е според Вас с конкретни събития?

- Да, случи се „натрупване” на събития, всяко едно от които с висок рисков характер. От претенциите за изселване на палестинци от домовете им в Източен Йерусалим до стандартните покрай Рамадан сблъсъци в мюсюлманската част на Храмовия хълм в града. Добавете към последното и това, че еврейски националисти се опитаха да организират шествие с провокативен маршрут в Деня на Йерусалим, който за арабите изобщо не е празник, тъй като носи значението на загубата на източната част на града след Шестдневната война през 1967 година. Всичко това е рецепта за ескалация.

- Нека обясним - какво цели Хамас с нападенията си?

- Обикновено, когато Хамас избира да ескалира ситуацията, това се прави с целта организацията получи определен вид отстъпки от Израел – било отварянето на граничен пункт към Ивицата Газа, било допускането на финансови средства от Катар към палестинския анклав, или нещо трето. Но в случая говорим за нещо различно. По-скоро тук става дума за желанието на лидерството на “Хамас” да се докаже като абсолютния титуляр на палестинците, за сметка на Фатах и президента на Палестинската автономия – Махмуд Абас. Амбициите за преимуществото на “Хамас” вероятно щяха да се реализират така или иначе, ако Махмуд Абас не бе решил да отмени изборите за законодателно събрание в Западния бряг и Ивицата Газа. В този смисъл, физическите ракети бяха отправени към Израел, но стрелбата бе и спрямо президента на Палестинската автономия. Целта е последният да бъде представен като прекалено слаб и зависим от властите в Израел.

Търсенето на пропуски в сигурността на Израел, разбира се, е също винаги фактор за Хамас. Особено когато последната действа в сътрудничество със зависима от Иран организация като Палестински ислямски джихад. Вече например се появява информация, че в своя бараж със снаряди двете организации са пробвали как реагира противовъздушната отбрана на Израел на още по-ниско летящи ракети.

- Възможно ли е възобновилият се конфликт да е опит за преместване на вниманието от трудностите в съставяне на правителство в Израел?

- Не мисля. Но че тази ескалация ще затрудни създаването на правителството, е факт. Понеже този кабинет, почти готов преди началото на седмицата, предвиждаше подкрепа на поне една арабска партия за министър-председател, който е израелски националист - Нафтали Бенет. Сега това става по-трудно и то не толкова заради ракетите, които продължават да се изстрелват и в двете посоки, колкото заради сблъсъците по улиците в израелски градове със смесено, арабско-еврейско население.

- Очаквате ли трети страни да се включат в конфликта?

- Имайки предвид, че голяма част от ракетния арсенал на Палестински ислямски джихад и Хамас идва от Иран, то третите страни вече участват в конфликта, макар и не директно. Но ролята на другите държави е по-видима в дипломатическата и политическата активност покрай ескалацията. На дипломатическия фронт, успоредно на Египет - и в по-малка степен Катар,, които по принцип са посредник между Израел и Ивицата Газа, наблюдаваме активизация на американската дипломация. При все, че последната имаше други приоритети към момента - Ядрената сделка с Иран, когато става дума за Близкия Изток. По-интересното обаче е дали Руската федерация също няма да се ангажира с някакви посреднически функции. Така например Хамас избра именно руската страна, за да изложи изискванията си за деескалация. Това стана в разговор между Муса Абу Марзук и Михаил Богданов. А на политическия фронт, разбира се, турската изпълнителна власт вече бие тъпаните на войната.

- A oчаквате ли още по-голяма ескалация?

- Опитът от предишни ескалации между Израел и Хамас сочи, че те могат да продължат със седмици. Последната такава през 2014 година трая почти 50 дни. Към този момент обаче изглежда по-скоро като че ли пикът на ескалацията да е отминал. За извод в тази посока свидетелстват количеството и траекторията на изстрелваните от Ивицата Газа ракети. Днес просто те са по-малко, отколкото бяха вчера и таргетират предимно Южен Израел, но не и централните части на страната, какъвто бе случаят преди това. Разбира се, когато става дума за конфликта между Хамас и Израел, всичко е предпоследно. Нещата са прекалено леснозапалими, за да се облягаме удобно на дългосрочни прогнози.

- Като погледнем в историята - смятате ли, че има нещо, което би могло да разреши конфликта между Израел и Хамас, ако не завинаги, то поне за дълго?

- Уви, скептичен съм, че е възможно такова окончателно разрешаване на този конфликт. По-скоро дипломатическите фактори, които имат отношение към израелско-палестинския казус, трябва да си поставят по-реалистични цели: не толкова разрешаването му, доколкото това не изглежда възможно, колкото създаване на условия за контролирането му. В противен случай ще се случи нещо като в конфликта между Армения и Азербайджан, чието развитие дойде от разгръщането на военен сценарий на терен. Ако мога да се завърна на метафората, с която започнахме, то трябва да се примирим с това, че евреите и арабите никога няма да постигнат консенсус кое е първото – кокошката или яйцето, но трябва да изискваме от тях нито да колят кокошката, нито да чупят яйцето.