Кремъл затяга газовата примка около Европа

Подписването на споразумение между Унгария и Русия за доставка на руски газ, заобикаляйки
Украйна е ярък пример за хибридна, включително и газова война на Кремъл не само срещу Украйна, но и срещу ЕС.

Руската федерация продължава да се доближава до стратегическата си цел да намали или дори напълно да се откаже от транзита на газ през Украйна чрез сключване на споразумения с държавите от ЕС, по-специално с Унгария. Новото споразумение за доставка на газ между Унгария и Руската федерация е предназначено за 15 години и трябва да влезе в сила на 1 октомври 2021 г. "Газпром" ще доставя годишно на Будапеща 4,5 милиарда кубически метра газ по два маршрута: 3,5 милиарда кубически метра през Сърбия и 1 милиард кубически метра през Австрия.

Русия постоянно диктува условията си, включително маршрутите за своите енергийни доставки, особено към онези страни, които са критично зависими от доставките на руски газ. В случая с Будапеща, Москва запазва способността да генерира приходи от препродажбата на газ, внесен в Унгария.
"Газпром" не само стимулира по-нататъшния растеж на цените на газа в ЕС, но също така изпраща изключително прозрачни сигнали до Европа, че допълнителни обеми газ са възможни само чрез "Северен поток" 2. Това е очевиден факт, който се потвърждава от намаляването на износа от руския монополист в сравнение с предходните години и отказът да се резервират допълнителни мощности на украинската газопреносна система.

Точно без газовия монопол, който не е толкова проектиран да носи икономически печалби, колкото хибридните ползи за активиране на проруските сили в Европа.
Руската федерация очаква да използва интереса на Унгария за получаване на газ на благоприятна дъмпингова цена, за да я накара да откаже да транзитира част от обемите на вносен газ през територията на Украйна.

Кремъл планира споразумението за доставки на газ през Сърбия и Австрия като удар по украинската икономика, а Будапеща изигра значителна роля по този въпрос за Москва.
Прогнозната базова цена на суровините по договора за доставка на газ от Руската федерация за Унгария ще бъде 260 долара за 1000 м3. Унгарското ръководство използва тази външнополитическа ситуация, за да получи избирателни дивиденти в навечерието на парламентарните избори, които ще се проведат през пролетта на 2022 г.

ЕС не трябва да позволява на Русия да използва газ като политически лост. Брюксел трябва да принуди "Газпром" да продава газ на границите на Енергийната общност, така че европейските търговци да могат самостоятелно да избират маршрути за по-нататъшен транспорт.

Правителствата на Унгария и Руската федерация имат широко влияние върху бизнес структурите, участващи в преговорите за газ, и използват дейността си за изпълнение на своите геополитически планове.
Унгарският премиер В. Орбан, който през по-голямата част от политическия си живот беше твърд критик на Русия, Съветския съюз и комунизма, след 2010 г. направи радикална промяна в стратегията и днес се превърна в най -мощния лобист на Руската федерация в Европа.

Обяснявайки стъпките си пред най -близкия си кръг, Орбан отбеляза, че изгражда близки отношения с Русия, за да укрепи позицията на Унгария на международната арена. Той беше положително изненадан от модела на управление на Владимир Путин, в който бизнес елитът зависи изключително от руския лидер и има само няколко независими играчи. Впоследствие самият Орбан започна да изгражда подобен модел в Унгария, отклонявайки се от демократичните стандарти, установявайки държавен контрол върху независимите медии и потискайки инакомислието. Всичко това дава възможност да се твърди повече от веднъж за желанието на Орбан да изгради вътрешна държавна система по модела на авторитарната Русия.

Орбан беше включен в списъка на „приятелите на режима на Путин“ не само поради идеологически моменти, но и поради съвместни икономически проекти с Руската федерация. Риториката на Орбан силно подкопава международното право и ред, тъй като той призовава за споразумение с агресора в замяна на икономически предпочитания.

Въпреки режима на санкции на ЕС срещу Руската федерация, Унгария пое по пътя на укрепване на икономическите и политическите връзки с Русия.

През 2015 г., след посещението на руския президент Владимир Путин в Унгария, Орбан обяви, че няма да подкрепи плана на ЕС за интегриране на енергийните политики.

Владимир Ростоцкий, политолог, Русия