Първи по смъртност: когато в България масово не щем ваксини

В България призивите на политиците и държавните политики към кризата с COVID-19 са в плен на омагьосан кръг. Вярата в конспиративни теории и градски легенди у нас има почти „средновековни” измерения: над 40% от българите заявяват, че няма да се ваксинират („Тренд”). В края на септември антиваксъри дори нападнаха медицински екип във Варна. За да не загубят техния глас в момент, в който изборите за парламент са през няколко месеца, повечето политици внимават да не се ангажират с категорична позиция в подкрепа на ваксините. Така плочата, пусната в употреба от антиваксъри и конспиратори, продължава да се върти, порочният кръг се затваря. Резултатът: България отново, след като това вече се случи в края на 2020, е на първо място по смъртност от COVID-19 в ЕС и последна по брой ваксинации. Едва 23,9% у нас са ваксинирани, докато процентът за ЕС, като цяло, е 75% от пълнолетните граждани. А статистиката е категорична: от тези 214 души, които загубиха живота си на 18.10. у нас след заразяване с болестта, над 94% не са били ваксинирани.

Предразсъдъци и ирационални страхове

За разлика от други държави, в България ваксини не просто има, а поради липса на достатъчно желаещи те биват бракувани и дори дарявани. Когато преди няколко месеца отидох във ВМА, за да ми поставят ваксина, имаше възможност да избирам нейния вид, като и двете манипулации минаха без да се налага да чакам. Европейският сертификат за ваксинация бе изпратен на електронната ми поща. Накратко: опашки няма, има предразсъдъци и ирационални страхове, от които много политици не се свенят да се възползват.

Къде са политическите лидери?

Лидерът на ГЕРБ Борисов бе първият от лидерите на големите формации, който се ваксинира публично и призова и гражданите да го направят. Само че това стана едва през юли 2021, когато вече не бе на власт. По време на неговото управление, заради непоследователната му, популистка и противоречива политика спрямо пандемията, бе „поставен” предишният печален рекорд по смъртност. Явно смятайки, че обществената памет е къса, Борисов не се поколеба да яхне болестта, за да прави черен пиар срещу президента и неговото служебно правителство. Тези 178, които починаха от COVID-19 днес, „се пренесоха в един по-добър свят от този на Радев и Кацаров”, обяви с мрачен патос Борисов в началото на октомври.

Лидерът на ИТН Слави Трифонов основателно осъди срамния опит на Борисов да спекулира. Всичко щеше да е точно, ако в продължение на месеци самият Слави и колегите му не подценяваха опасността от COVID-19; те се опитваха да покажат, че противоепидемичните мерки са „прекомерни”. Преди изборите на 4.04.2021 ИТН смениха тона, впоследствие самият Трифонов, който прекара заболяването, заяви, че се е ваксинирал, и дори обяви, че флиртът с антиваксърите бил „заиграване със смъртта”. Същевременно, здравният експерт и депутат от ИТН проф. Чорбанов се обяви против облекченията за ваксинирани лица и изрази загриженост относно „опасността от дискриминиране на неваксинираните”.

Едва на 19.10.2021 президентът Радев, който някак „между другото” обяви преди време, че се е ваксинирал, заяви, че „ваксините са единствената защита, с която разполагаме в момента, и това се потвърждава от всички статистики”. Служебният премиер Янев, назначен от президента, не е призовал ясно и категорично хората да си поставят ваксини. Всъщност той специално подчерта, че „задължителната ваксинация граничи с дискриминация”. За разлика от него, лидерите на „Продължаваме промяната” и бивши служебни министри Петков и Василев отправиха такъв призив през септември.

Най-доброто решение

Опитите за демонстрация на политическа гъвкавост не просто са контрапродуктивни, а опасни. Колкото по-голям е процентът на ваксинираните, толкова повече животи ще бъдат спасени. По-бързо могат да отпаднат и ограниченията, от които страдат всички, особено бизнесът. Зеленият сертификат е много по-добро решение от локдауните, които парализират икономиката. В държави като Дания, Норвегия и др., в които броят на ваксинираните е голям, ограниченията бяха премахнати или значително отслабени; у нас – ще се затягат. Този парадокс е особено стряскащ в контекста на настъпващата стопанска криза, породена от други причини, като шоковото нарастване на цените на енергията. България, втората след Румъния най-бедна държава в ЕС, не може да си позволи лукса популисти, които искат да се харесат на всички, да се заиграват с човешкия живот.

Автор: Петър Чолаков