Съюзът без враг, който само Путин може да спаси

Когато работех за френската делегация в НАТО в Брюксел в края на 90-те години, си спомням, че с моите колеги не възлагахме особени надежди за бъдещето на алианса. Всъщност изчезването на Варшавския договор и разпадането на СССР го превърнаха в съюз без враг, чието оцеляване изглеждаше най-малкото несигурно.

Това пише в анализ за френския вестник Le Point Жерар Аро, бивш посланик на Франция в САЩ. Първоначално НАТО беше спасен от балканските кризи, в Босна и след това в Косово, където предприема първите военни операции в своята история, за да сложи край на междуетническите проблеми, последвали разпадането на Югославия. След това беше Афганистан, където се намеси в по-малка степен и то по-скоро заради военната стойност на своя принос, отколкото за да демонстрира солидарността на своите държави-членки със Съединените щати след 11 септември.

Балканите вече не се нуждаят, поне засега, от чуждо военно присъствие; европейците постепенно изоставиха Афганистан.

Следователно въпросът за предназначението на НАТО можеше да се върне на масата. Нито американците, нито европейците обаче искаха да го поставят. Всъщност за първите той е удобен инструмент за влияние в делата на нашия континент. За източноевропейците той е гаранцията за американска защита, от която тяхната трагична история им казва, че имат нужда; за тези на Запад това е извинение да не увеличават военните си разходи, тъй като сигурността им се гарантира от Съединените щати.

Въпреки това пазарът се задържа толкова, колкото Вашингтон смята, че е в негов интерес да поддържа военно присъствие в Европа. Тръмп обаче повтори съмненията на общественото мнение, което се чуди защо трябва да плаща, за да защити богатите европейци, които имат средствата да го направят сами.

По недодялания си, но пълен със здрав разум маниер, бившият президент се учуди, че Съединените щати са готови да влязат във война за Черна гора. Байдън успокои най-големите притеснения на съюзниците си, но не повече, като препотвърди ангажимента на страната си да спазва гаранцията на договора, като същевременно показа, че го схваща ограничено и отхвърля другите заплахи, пред които са изправено европейците, от Украйна до Либия, през Сирия. В този контекст НАТО иска на всяка цена да докаже, че остава незаменим инструмент за трансатлантическа сигурност. Видяхме дори неговия генерален секретар да предложи той да участва в усилията срещу Ковид, като не пропуска възможност да потвърди, че трябва да играе роля срещу Китай, без да бъде възпиран от факта, че тази страна не е военна заплаха за Европа и е извън областта на компетентност, определена от Северноатлантическия договор. От своя страна, извличайки си поука от тревогата около ролята на НАТО, за когото твърди, че е в състояние на мозъчна смърт, Еманюел Макрон напомня за необходимостта европейците да придобият "стратегическа автономия", която да им позволи да гарантират своята безопасност в момент, в който американците се изнизват на пръсти от Европа. Времето за ЕС изглежда е дошло.

Врагът се върна

Прааас! Путин току-що сбъдна най-смелите мечти на атлантиците, като доказа, че съществува врагът, който толкова силно липсваше на НАТО, за да оправдае съществуването си. През последните десет години Русия редовно напомняше за себе си на съюзниците с военните си маневри във водите и небето на Балтийско море, Северния Атлантик или Източна Украйна, но досега това беше по-скоро досада, отколкото заплаха. Сега Русия не само събира армия от близо 200 000 души по границите на Украйна, но и поставя ултиматум на Съединените щати и НАТО, като същевременно съживява призрака на прибягването до сила, ако исканията ѝ не бъдат изпълнени. Излишно е да казвам, че Полша и балтийските страни се втурнаха към Брюксел, за да получат уверенията, които всяка страна би поискала на тяхно място. Дори видяхме как Финландия и Швеция, които не се присъединиха към организацията по време на Студената война, обявиха, че биха могли да го направят днес, ако Русия продължи своите провокации. Втората, уморена от нарушения на въздушното си пространство и нахлувания на подводници в териториалните ѝ води, освен това наскоро възстанови военната служба и значително увеличи бюджета си за отбрана. Междувременно в Москва официалната преса заплашва Запада с огъня на ужасяващото въоръжение, с което Русия би могла да разполага.

Следователно генералният секретар на НАТО вече не трябва да се тревожи. Далеч от Ковид и Китай, Русия току-що спаси организацията му, като ѝ предостави това основание за съществуване, от което всъщност беше лишена. Следователно тя няма да изчезне в полза на ЕС, както очакваше Париж, и ще преживее нова младост под звуците на руските ботуши по границите си. Що се отнася до европейската отбрана, няма надежда да убедим нашите партньори да проявят интерес към нея в момент, когато те се струпват зад американците, единствените, които в техните очи могат да ги защитават срещу Русия.

Европейската стратегическа автономия не е за утре. НАТО има светло бъдеще пред себе си. Благодаря, г-н Путин!