България и войната в Украйна: има ли руски “Троянски кон“ в правителството

Срамно е в България да няма консенсус, че в Украйна се води братоубийствена война, започната от един диктатор. И че мерките за икономическо задушаване на режима в Кремъл са повече от оправдани. Коментар на Петър Чолаков:

Не е редно военният министър на натовска държава и натовски генерал да присъства на антинатовски протест. Не „проява на умереност”, а опасна дезориентация е руската война срещу Украйна, осъдена от повечето държави, с изключение на „незавидни дестинации” като Беларус, Сирия и Мианмар, да бъде наричана „специална операция”. Неадекватното поведение на ген. Янев доведе до неговата смяна. В българското правителство обаче има министри, които са с много по-категорични прокремълски позиции. Превърна ли се кабинетът „Петков” в заложник на БСП?

Ролята, която играе БСП

Декларацията на 47-то НС, в която бе осъдена руската агресия, не бе подкрепена само от БСП и „Възраждане”. С този акт Столетницата показа, че е лика-прилика с партията на г-н Костадинов. Лидерката на БСП и министърка на икономиката и индустрията Корнелия Нинова дори заяви, че четиримата министри на БСП са „спрели” предложението на Янев, внесено преди няколко седмици в МС, „да бъдат допуснати на българска територия войски от други натовски държави”.

Има ли смисъл да питаме кой в правителството удари спирачката на изпращането на български оръжия в помощ на украинския народ? Вярва ли някой, че г-н Борел си е „измислил” информацията, че страни-членки на ЕС имат готовност да предоставят изтребители на украинската армия? В продължение на часове циркулираше новината, че България е сред тях.

Премиерът Кирил Петков каза в понеделник, че тя е фалшива, ала не пропусна да спомене, че министърката на икономиката е в правото си да попречи на такова решение. Нинова уточни, че то не зависи само от нея, но потвърди и известната позиция на БСП „не на санкциите срещу Русия”, защото, забележете, тя била „в името на българския национален интерес”.

Как се дефинира "българският национален интерес"

Номинираният от "Продължаваме промяната" (ПП) за нов военен министър проф. Тагарев изглежда също е бил оттеглен в последния момент под натиска на „Позитано”. Избраният на мястото му Драгомир Заков е дипломат от кариерата, но тепърва щял да „анализира исканията на украинската армия” към България.

ГЕРБ, които управляваха повече от десетилетие, носят вина, че българската енергетика продължава да е силно зависима от Русия. Ала тъкмо БСП са тези, които винаги са лобирали за руските стратегически проекти. Как се отстояваше националният суверенитет, като съзнателно се бавеше процедурата за избор и закупуване на нови бойни самолети? Ако „българските” политици се бяха размърдали по-рано, американските F-16 щяха да са вече тук. Вместо това ние поддържахме грохналите съветски машини, наливайки пари в сметките на Кремъл.

И още един, скорошен пример: когато г-н Петков заяви, че България няма да изгражда АЕЦ „Белене”, от БСП скочиха силно възмутени. Ето как, от „Позитано”, всъщност дефинират „българския националния интерес”.

След 24 февруари, когато започна руската военна агресия срещу Украйна, системата на международните отношения навлезе в качествено нов етап. Дори традиционно неутрални държави като Швейцария сега изразяват категоричната си подкрепа за украинския народ.

Обръщане на общественото мнение в България

Инвазията на Путин навреди на традиционно „добрата му репутация” и в България. Положителните оценки за него се сриват от 55% през юни 2021 на 32% през февруари 2022, а отрицателните скачат от 20% на 48% – по данни на „Алфа Рисърч”. Оставката на Янев се одобрява от 55%, а 63% смятат, че обединяването на ЕС около по-тежки санкции срещу РФ е правилна реакция. Прокремълските политици у нас обаче продължават да пеят старите си шлагери.

Зле прикрито малодушие

Не казвам, че България трябва рязко да смени „стойката” и, вместо да разиграва глупавия скеч „между два стола”, да се превърне в натовски ястреб. Но трябва да си дадем сметка, че вече сме НАТО и ЕС. Срамно е да няма консенсус, ако не в парламента, поне в правителството, че в Украйна тече братоубийствена война, започната от диктатор; че мерките за икономическо задушаване на режима в Кремъл са повече от оправдани.

Има някаква логика в аргумента, че, особено ако Путин е загубил връзката с действителността и е готов дори да прибегне до ядрения си арсенал, рискуваме твърде много, изпращайки българско оръжие за Киев. И все пак тезата, че няма да помагаме, защото и с това, което имаме, не можем да се опазим, звучи като зле прикрито малодушие.

В името на оцеляването на правителството

Едно е ясно: в правителството има ако не „Троянски коне" на Москва, то най-малкото хора, които са невменяеми, когато става дума за българския национален интерес. Петков и повечето от колегите му изглежда са принудени да търпят своеволията им, в името на оцеляването на кабинета. Докога и на каква цена?

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.