Ако велики сили се вкопчат във валутен двубой, световната война е на прага

Какво се случва и какво ще става на геополитическата сцена след руската инвазия в Украйна на 24 февруaри 2022-а?

И дали тектоничните последици от февруарската война на Путин няма да имат ефект, сравним с глобалните трусове след Октомврийската революция на Ленин през 1917-а?

Болшевишкият преврат в Петроград срещу Временното правителство на Керенски успя заради обещаните „мир, хляб и земя“ на обеднелия и огладнелия от Първата световна война народ.

Ленинският метеж ликвидира с един замах буржоазна Русия и разтърси останалия капиталистически свят, който още се бори с рецидивите на комунизма. А съвременният китайски „рецидив“ - успешен хибрид между комунизъм и капитализъм, има всички шансове да изземе господството на американския капитал.

Кой мислител през 1917-а е допускал, че щурмът на един руски дворец ще помете десетки короновани особи по света, ще хвърли ръкавица на капитализма, ще ликвидира колониализма и само след четвърт век ще оцвети в червено Източна Европа?

Завършва вторият месец от войната в Украйна, а световните парични пазари, енергийните борси и хранителните вериги са разклатени от революционни сътресения, заплашващи устоите на установения след Втората световна война финансово-икономически ред.

Даже стратезите от Световния икономически форум в Давос отказват да повярват на случващото се. Клаус Шваб и компания пазят гробно мълчание заради провалените им планове за „нулирани бизнеси и нов икономически ред“, в който те трябваше да са главни играчи, а Путин да е парий, не партньор.

Впрочем на проведения преди година Давоски форум Путин предупреди западните сили, че оспорва т.нар. Вашингтонски консенсус, установен след последната световна война.

Никой не го чу. След рухването на Берлинската стена Западът нито уважава, нито се съобразява с империята, която изгуби „Студената война“, доброволно се отрече от комунизма и започна унизителен флирт с евроатлантическия капитализъм.

Първата последица от украинската война не е добра за Кремъл. Вместо да отслаби НАТО и го превърне в „книжен тигър“, с действията си Путин укрепи пакта.
Вместо по-малко НАТО, Русия може да получи повече НАТО, защото неутралните Швеция и Финландия са на крачка от влизане в Северноатлантическия пакт.

Преди три лета френският президент Макрон, чиято кауза е формиране на евроармия, обяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“. Путин не само реанимира военния блок като го дисциплинира, но и направи „подаръка на столетието“ за американския военно-промишлен комплекс.

След 24 февруари цените на акциите на най-големите военни фирми в САЩ рязко скочиха. Стойността на ценните книжа на Lockheed Martin Corporation за периода от януари до март тази година се е повишила с тридесет процента. Следват Northrop Grumann и General Dynamics с около двадесет процента и Raytheon - с около десет процента. За сравнение - в началото на годината индексите на растеж на акциите на тези гиганти се колебаеха около нулата.

Само Германия ще даде 100 млрд.евро за модернизацията на Бундесвера, като поне две трети ще са за покупката на 35 стелт-изстребителя F-35, произвеждани от щатския концерн „Локхийд Мартин“. Франция и други страни от „Старата Европа“ също са в процес на ускорено договаряне за американско оръжие.

А роди ли се акушираното от САЩ „Малко НАТО“, включващо Великобритания, Полша и Украйна, милитаризацията на Европа ще навлезе в нов, трудно контролируем процес, трасиращ пътя към следваща война.

В последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ) се признава, че войната и свързаните с нея санкции ще имат сериозно влияние върху световната икономика. МВФ алармира: ценовите шокове ще се усетят в целия свят и властите трябва да подкрепят бедните домакинства, за които храната и горивата съставляват основен дял от разходите…

Тревожно е и посланието, че наложените на Русия санкции ще поразят световната икономика и финансовите пазари с разпространение и върху други държави.

Кои са тези други държави?

Това са страните от Африка и Близкия изток (особено Египет, Бангладеш, Иран, Сирия, Йордания и Ливан). Те ще пострадат тежко от недостиг на жито, царевица, слънчоглед, до момента доставяни от Русия и Украйна. Кризата се засилва и от факта, че износът на руска и украинска пшеница през Черно море е спрял и не се знае кога и дали изобщо ще се възобнови.

На хоризонта е пандемия от глад и тя води след себе си милиони мигранти. Това не е ли война, която европейците вече изпитаха и която промени демографията на „Старата Европа“?

Русия осигурява около 40% от природния газ в ЕС и тези доставки са жизненоважни за производството на електроенергия и отоплението в Централна и Източна Европа. Прекратяването им води до енергийно бедствие, сравнимо само с война.
Дори утре доставчици от Близкия изток да заместят руския газ, което е в сферата на фантастиката, новата му цена ще е катастрофален удар по жизнения стандарт на Европа. При такъв сценарий германската индустрия и автомобилостроенето ще са на ръба на фалита, а безработицата ще провокира невиждани от столетие социални катаклизми.

Газовата война срещу Русия носи печалби само на една страна – САЩ. На 25 март Европейската комисия реши да купи допълнително 15 млрд. куб. м. американски втечнен газ. Целта е да се заместят …155 млрд. куб. м. руски газ.

Добиван чрез хидравлично разбиване, шистовият газ ще се транспортира с танкери. Условието е едно - Германия да изгради два суперскъпи терминала, като забрави за съществуването на готовия газопровод „Северен поток 2“. Германското правителство обаче призна: не можем да се справим без руския газ преди средата на 2024 година!

Украинската драма удари и петролния пазар. Поставената под санкции Русия е вторият по големина износител на „черно злато“ в света, като всеки ден доставя 7 милиона барела суров петрол. Цените на петрола тип „Брент“ вече стигнаха 120 щатски долара за барел, което е най-високата цена след 2013-а. А тенденцията е към нови ценови върхове.

Парадоксът е, че наказаната Русия има шанс да се справи с ембаргото върху износа на газ, нефт и въглища, защото може да ги пренасочи към азиатските пазари, най-вече към Китай. Но на доста по-ниски цени, а това болезнено ще ощети руската хазна.

Ако липсата на газ и нефт е първата фаза на войната за ресурси, заместването на долара с рублата при сделки за енергийни продукти е запален фитил към бурето с барут.

Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи изгубиха властта и живота си, след като решиха да се откажат от долара при продажбите на иракски и либийски петрол. Към антидоларовата компания на Русия, Китай и Индия сега се присъединяват Саудитска Арабия и част от Латинска Америка, което е симптом за валутна война.

Азбучна истина е: който воюва с валутата на велика сила, той влиза в изгубена за него война. А ако велики сили се вкопчат във валутен двубой, световната война е на прага.

Все пак има и добри новини в това предреволюционно време. Обречената на евтаназия атомна енергетика се реанимира, а отписаната със „Зелената сделка“ въглищна индустрия получава глътка въздух. Дори „Зелените“ в Европа ще вдигнат „бялото знаме“, ако следващата зима европейците заместят руския газ с въглища и шистов газ.

През октомври 1917-а Русия обърна света с главата надолу. Дали век по-късно пак няма да потънем в метежи и войни по „руската рецепта“?
И каква ирония!
През 1917-а, в разгара на Първата световна, германският канцлер командирова Ленин в Петроград в пломбиран вагон, за да изкара Русия от Антантата.
През 2022-а руският президент влезе в Украйна, за да изкара от нея новата Антанта с името НАТО.