За Украйна

Съвременна Украйна е независима държава от 24 август 1991, когато се отделя от СССР. (За миналото на Украйна като Киевска Рус има множество свидетелства, който се интересува, може да прочете).
Независимостта е потвърдена от Споразумението в Беловежката гора от 8 декември 1991, което документира разпадането на Съветския съюз.

Целостта и независимостта на Украйна са гарантирани с Меморандума от Будапеща през 1994.
Меморандумът е сключен след дълги и сложни преговори от тогавашните президенти на САЩ Бил Клинтън, на Русия Борис Елцин и на Украйна Леонид Кравчук (почина скоро на 10 май 2022, на 88).
Беларус, Казахстан и Украйна се отказват от своите ядрени оръжия, като в замяна получават гаранции за сигурността си от САЩ, Великобритания и Русия. Русия се отказва от териториални претенции към тези държави.

Още новини от Украйна

Ядец.

През 2014 Русия анексира Крим, част от Украйна, а малко по-късно започна необявена война в източната част на страната, т.нар. Донбас.

Бяха създадени т.нар. Донецка народна република и Луганска народна република, отделени от Украйна пара-държави. Русия ги призна като независими на 23 февруари 2022 – часове, преди да нападне Украйна.
От 2014 до 2022 в Източна Украйна се водеха боеве между украинските сили и сепаратистите – де факто между Украйна и Русия – с променлива интензивност.

Този конфликт е легитимацията на Русия за днешната война. Че страдат рускоговорящи.

Фактите:
- До този момент, до 24 февруари 2022, Русия никъде в световните форуми не е поставяла въпроса за руснаците в Източна Украйна, включително в Съвета за сигурност на ООН
- И Донецк, и Луганск, както и Крим са неразделна част от Украйна според Споразумението от Беловежката гора и според Меморандума от Будапеща`94
- На 24 февруари 2022 Русия нападна Украйна – държава, чиито граници е признала в няколко договора.

Това е без значение днес. Освен факта, че Русия не спазва договори.
Но е общоизвестно.
Правя това обобщение, което се основава на факти, за да е ясно и еднозначно.
Извън това изброяване – искам да припомня, че според президента на България Румен Радев Русия щеше да спечели войната в Украйна за три дни, а на същото мнение беше и премиерът Кирил Петков.

Почти три месеца по-късно не е така, а България се лута.

Гледаме позорни неща, както каза Асен Василев, но после дойдоха още по-позорни.
Управляващата коалиция прие позицията на БСП и отказа да подкрепи Украйна без резерви.
Казват ни, че да пращаме оръжия значи да подкрепяме убийства.
Че и през 40-а година сме застанали на грешната страна и че ако сега не изберем правилната, пак ще страдаме.

Че е по-добре да се снишим, щото и на най-русофилите не им се обръща езика да кажат, че Русия е в правото си.

Но да сме имали две гледни точки и да си гледаме интереса.

„Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България, каквото намерение един, мислим, злонамерен слух иска да припише на българското правителство. Такава мерка е недопустима не само защото тези хора, не лишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонвани вън от България, но и защото това би било една пакостна и с тежки политически последици за страната мерка. Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибегва в бъдещите свои международни отношения.

Малките народи не могат да си позволяват свободата да пренебрегнат тези аргументи, които, каквото и да става в бъдеще, винаги ще си останат едно силно, може би най-силното оръжие, останало на тяхно разположение“.

Димитър Пешев, подпредседател на 25-ото Народно събрание, 17 март 1943.

Това е.