След газа, ще ни отреже ли Путин и GPS-ите в Европа?

Първоначално проектирана за военни приложения, Глобалната система за позициониране (GPS) е сателитна система за позициониране, принадлежаща на Пентагона, използвана и за голям брой граждански приложения. Независимо дали в логистиката, транспорта, селското стопанство, финансите, промишлеността, отбраната или сигурността, GPS днес гарантира прецизно позициониране и маркиране на времето навсякъде по света. В настоящия контекст, белязан от непрекъснато нарастващи заплахи от Русия към Запада, може ли Путин да атакува тези ключови инфраструктури? Това пита френският вестник La Tribune, като цитира анализ на Серж Безанже, професор в ESCE International Business School, и INSEEC U Research Center.

Какво е GPS?

Първият GPS сателит е пуснат в орбита през 1978 г. и глобалното покритие е завършено през януари 1995 г. GPS системата днес се основава на съзвездие от 31 спътника, което позволява на потребител, намиращ се във всяка точка на земното кълбо, да има постоянно поне четири сателита в диапазон. GPS сателитите се движат в кръгови орбити на височина 20 200 км. Системата е известна предимно на широката общественост със своите приложения за геолокация, като Waze, но употребата ѝ всъщност е много разнообразна.

Сателитът в действителност се състои от четири атомни часовника, синхронизирани и проследими, които служат като ориентир за милиарди потребители. GPS времето е толкова точно, че сега играе жизненоважна роля в глобалната индустрия. Например, съвременните електроцентрали разчитат на тази синхронизация, за да модифицират, адаптират и следват нуждите от електрическа енергия и да коригират производството на енергия. В допълнение, световните финансови пазари също разчитат на GPS време за записване на милиарди ежедневни транзакции в рамките на милисекунди.

Нашата най-уязвима инфраструктура

Следователно GPS сигналите са основна инфраструктура... но изключително уязвими. Първо поради природни заплахи, като слънчевите изригвания през лятото на 2022 г., които нарушиха йоносферата, като попречиха на GPS сигналите да преминат през нея. Тези бури зачестяват. Нашето слънце наистина навлезе в нов цикъл, чийто пик на активност е планиран за 2025-2026 г. Голямо слънчево изригване може да извади няколко сателита от работа, временно или за постоянно.

Освен това GPS е изложен на всякакви заплахи, създадени от човека, вариращи от заглушаване до хакване, кибератаки и дори физически атаки. Заплахи за физическо нападение срещу GPS спътници не са извършвани досега (но такъв сценарий не може да бъде изключен, като се има предвид бързото развитие на антисателитните оръжия). От друга страна, вече сме свидетели на бързо нарастване на инцидентите, както умишлени, така и неумишлени. Според проекта Strike3, европейска инициатива, насочена към ограничаване на излагането на континента на "GPS риск", повече от 21 000 случая на смущения в летищните комуникации са засечени само през месец април 2018 г. на осемте основни европейски летища. От тях 1141 са идентифицирани като умишлена намеса.

Една космическа кибератака може да причини смущения, да доведе до загуба на данни или дори да доведе до загуба на сателит или цяла мрежа от сателити. Като поеме контрола върху системата за командване и контрол на сателита, нападателят може да промени орбитата му, да прекъсне комуникациите или дори да деактивира електрониката му. Както при повечето наземни кибератаки, нападателят може да използва хакнати сървъри, без да остави следа.

Осъзнавайки крехкостта на системата, Русия, след това ЕС и накрая Япония и Китай, създадоха свои собствени съзвездия от сателити: съответно Glonass през 1993 г., Galileo през 2011 г., QZSS и Beidou през 2018 г. Затова наименованието GPS, специфично за американската система, често се заменя с "Глобална навигационна спътникова система" (GNSS).

Геостратегическият риск

Съвременните въоръжени сили, особено на Запад, са развили остра зависимост от GPS системата, независимо дали за геолокация, насочване на ракети или навигация по море или въздух. "Интелигентните" артилерийски снаряди, както и ракетите Himars, благодарение на тяхното усъвършенствано GPS насочване, са в състояние да поразят с точност под 2 метра цел, намираща се на няколко десетки или дори стотици километри, както беше демонстрирано успешно от украинската артилерия през последните седмици.

Поради това много играчи имат интерес към разработването на системи за заглушаване. Заглушаването има за цел да предаде по-силен сигнал в същата честотна лента като GPS, за да наруши неговите сигнали. Достъпни на цена от няколко десетки евро, устройствата за заглушаване често се използват при кражби на автомобили от бандити. Гражданските устройства имат обхват от няколко десетки метра, докато военните устройства могат да заглушат или дори да прекъснат GPS сигнали на разстояние от няколкостотин километра.

По време на операция "Иракска свобода" през 2003 г. руската компания "Авиаконверсия" предостави на иракските въоръжени сили устройства за заглушаване на GPS с тегло под 8 кг и с обхват от 200 км. Заплахата беше счетена за достатъчно сериозна, за да може ударите на коалицията да бъдат насочени приоритетно към тези устройства.

По-близо до нас, в Нант през 2017 г., инженер по продажбите не успя да изключи потребителския си GPS заглушител, оставен в автомобила му, паркиран на летището. Смутителят сериозно затрудни работата на летището, а опасността от въздушен сблъсък доведе до намесата на жандармерията, която геолокира и неутрализира смутителя.

В другия край на континента Северна Корея редовно участва, с неясна цел, в кампании за заглушаване, насочени към южнокорейски граждански или военни самолети. Няколкостотин цивилни самолета могат да бъдат атакувани всеки месец, според Корейската служба за гражданска авиация.

По същество заглушаването е сравнително лесна операция, тъй като сигналите от GNSS - GPS като Galileo - са слаби в сравнение с тези, излъчвани от заглушителите. Сигналът от GPS може да се сравни с шума, излъчван от цикада, докато заглушаването му от смущения се доближава до това на реактивен самолет.

При тези условия, защо Русия, която е инвестирала сериозно в системи за електронна война, способни да прекъсват комуникациите и сигналите в широк спектър, все още не е "прекъснала" GPS?

Защо Путин изчаква, преди да "ослепи" Запада?

Русия разполага с изключително усъвършенствано оборудване за заглушаване на GPS и противосателитни оръжия. В миналото тя вече е заглушавала GPS сигнали на НАТО над широк регион, а именно Арктика, по време на военни учения на НАТО през есента на 2018 г.

През 2021 г., когато Русия унищожи стар съветски спътник при тест на антисателитна система, руски телевизионен коментатор каза, че нацията може да "заслепи НАТО", като свали всички GPS сателити. Днес в Украйна руските сили редовно заглушават GPS сигналите в част от театъра на военните действия. Това заглушаване обаче не е толкова пълно, колкото очакваха някои наблюдатели.

Основната причина е, че самите руски сили се нуждаят от GPS. Наистина, GPS приемниците са много разпространени, много по-евтини и по-лесни за използване от Glonass приемниците. Като доказателство свалените руски изтребители са имали цивилни GPS приемници, залепени на таблата им. Освен това Украйна все още използва големи запаси от оръжия от съветската епоха, които е малко вероятно да бъдат засегнати от форми на електронна война.

Сценарият "GPS Blackout" и завръщането на секстанта

В продължение на няколко години западните въоръжени сили се подготвят за сценарий на пълно и продължително прекъсване на сателитни системи за позициониране и навигация: т. нар. "GPS Blackout".

Сега ученията на НАТО симулират едновременен конфликт с висок интензитет, бърз огън в среда със силно влошени комуникации и в която се случва мащабно прекъсване на GPS в продължение на седмици или дори месеци. Западните армии обмислят алтернативни решения за поддържане на бойните си способности на адекватно ниво: изстрелване на ракети без GPS и... използване на секстант като навигационен инструмент в морето.

Сред по-техническите решения западните армии се обръщат към създаването на мрежи от псевдосателити или псевдолити чрез наземни антени, за да създадат "театрална" система за локализиране, за разлика от GPS, който е с глобален характер. Този тип система позволява по-добра устойчивост и освен това е много по-евтина за внедряване.

Доста стари системи, като астро-инерциалната навигационна система (ANS), пренастроена чрез звездно наблюдение, са извадени от кашоните, за да се осигури дублиране с GPS. С ANS са оборудвани някои американски самолети, включително шпионския самолет BlackBird SR71. Въпреки че е по-малко прецизна от GPS, ANS позволява геолокация и геопозициониране до 100 метра.

И накрая, американската публична агенция DARPA - създателят на интернет през 60-те години на миналия век - в момента работи върху друга технология, смятана за "много обещаваща", ASPN: All-Source Positioning and Navigation. Тук става въпрос за използване на сигнали за позициониране, като радио, релейни антени и телевизия. Нейният британски аналог, ARIA, работи върху навигационна система, наречена NAVSOP, за навигация чрез сигнали, базирана на идентични принципи.