"Вярвам, че е жив": безследно изчезналите украински бойци

"Всичко е наред" - той винаги казваше, че всичко е наред, а на осми октомври за последно ми изпрати едно смайли“, разказва киевчанката Наталия, спомняйки си последната вест от съпруга си Сергей. Той изчезва през октомври 2022 година, докато изпълнява бойна задача на фронта в района на Бахмут. Жената споделя пред ДВ, че от осми октомври 2022 е загубила връзката с мъжа си, след което получила официално съобщение, че Сергей се води безследно изчезнал.

След като се съвзела от шока, Наталия започнала да търси повече сведения – потърсила роднини на войници, изчезнали заедно със Сергей край Бахмут. От тях разбрала, че съпругът ѝ и другите от неговата част може да са пленени – но вече от осем месеца потвърждение на тази информация няма. Жената се е обръщала към различни инстанции – включително към Международния комитет на Червения кръст и украинското разузнаване. „Някои изпратиха общи отговори, но нищо конкретно“, казва Наталия.

Как търсят безследно изчезналите

От април 2022 година в Украйна е назначен пълномощник по въпросите на безследно изчезналите – Олег Котенко, от чийто офис няколко пъти седмично дават на роднините данни за проведените издирвания. Първото, за което експертите молят роднините, е да спазват информационна тишина – т.е. да не се опитват да дават обяви за изчезналите в социалните мрежи. Това е необходимо, защото руските окупатори могат да използват информацията против изчезналите, които наистина са в плен. А от сведенията биха могли да се възползват и мошеници, които изнудват пари от роднините. Олег Котенко казва пред ДВ, че търсенето се затруднява най-много тогава, когато обстоятелствата при изчезването на човека не са известни. Такива случаи има най-често на окупираните територии.

Цялата достоверна информация за изчезналите се събира в регистър, в който в момента има над 23 000 имена. 90 процента от тях са военни. Особено оскъдни са данните за около седем хиляди души в списъка, споделя Котенко. Екипът на пълномощника често използва публични данни от руските канали в Телеграм. Там – както разказва Котенко – руснаците публикуват видеа на пленените украински бойци, които след това могат да бъдат идентифицирани. Помощ оказват и украинците, които се намират в окупираните територии и сътрудничат на украинските власти – те споделят снимки и видеа за загиналите, погребаните или взети в плен украински бойци. Разчита се и на съдействието на Международния Червен кръст и на Националното информационно бюро, което сътрудничи с правозащитници в Женева.

Кой има право на обезщетение?

Докато търсенето върви, роднините на изчезналите имат право на обезщетение – по 100 000 украински гривни месечно (към 5000 лева). Често обаче възникват спорове, посочва юристката Ирина Пидреза – например кой точно от роднините да получава парите или пък дали ако се прибере, военният може да използва предоставените от държавата средства. По закон те се получават на първо място от брачния партньор, а не например от родителите на изчезнали.

„Често се случва да дойдат родители и да кажат: „Как така жената получава всичко, а ние - нищо? Вярваме, че синът ни ще се върне, а когато се върне, няма да има средства, защото всичко получава жена му“, разказва Ирина Пидреза. Олег Котенко обръща внимание на още един „юридически парадокс“ - не се изплаща обезщетение на роднините, докато не бъде доказано, че съответният човек, независимо дали военен или цивилен, наистина е изчезнал безследно, а не е заминал по своя воля или дезертирал. „Докато не разполагаме със сигурни свидетелства, не можем да смятаме, че човекът е изчезнал“, обяснява Котенко.

Данните за вероятната гибел на боец, който се издирва, понякога се получават от снимки, направени с дронове, или от руски военни, ако те са готови да сътрудничат. Екипът на Котенко веднъж на няколко седмици пътува до различни места, за да участва в опознаване на загинали. По този начин за една година са били прибрани над 1500 тела на загинали военни, които са били предадени на роднините им.

Автор: Виктория Покатилова