Путин погълна Лукашенко и още е полицаят в бившия СССР

Руската война в Украйна започна да променя отношенията между Москва и нейната "близка чужбина". Тя засегна всички страни в региона и създаде различни траектории между държавите, тласкайки някои към Москва, а други към Запада. Това пише в материал за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Накъде клонят Централна Азия и Кавказ?

Войната в Украйна предизвиква сътресения в бившето съветско пространство, особено в страните от Централна Азия, ангажирани от февруари 2022 г. в упражнение по еквилибристика спрямо Москва. От една страна, страхувайки се за своя суверенитет, тези страни се дистанцираха от Русия, отказвайки да признаят анексирането на окупираните територии и развивайки партньорства с други глобални или регионални актьори. От друга страна, те не осъдиха изрично руската инвазия в Украйна.

"Те щадят отношенията си с Кремъл", тъй като войната разкри "критичния характер на връзките им с Русия на ниво икономика, енергетика и сигурност", обобщава Татяна Кастуева-Жан, директор на центъра Русия/Нови независими държави към Френския институт за международни взаимоотношения (Ifri) . През 2022 г. дори станахме свидетели на съживяване на дипломатическите отношения с Русия, с няколко посещения на Владимир Путин в региона. Войната припомни съществената роля на Москва, която поддържа военни бази в няколко страни от бившия СССР и все още твърди, дори в разгара на войната с Украйна, че е полицаят в своята "близка чужбина".

За автократичните режими в региона Русия все още се възприема като източник на стабилност. Такъв е случаят например в Казахстан, където руски войски се притекоха на помощ на президента Токаев през януари 2022 г., когато той беше заплашен от безредици. От началото на войната в Украйна той доказа своята лоялност към Владимир Путин, като посети Москва няколко пъти, включително за Деня на победата на 9 май. Но в същото време, продължава специалистът от Ifri, "войната променя отношенията с Русия и възгледа за съветската история" и тласка Казахстан да критикува "руския колониализъм".

В Кавказ последиците от войната работят в полза на Азербайджан, който, въоръжен с подкрепата на Турция, се възползва от възможността да разшири със сила контрола си над Нагорни Карабах, докато бомбардираната Армения не беше защитена и от Русия, ангажирана с войната в Украйна. И двете страни обаче знаят, че остават зависими от Москва. Твърде рано е да се предположи какви ще бъдат възможните последици от въоръженото въстание на Пригожин върху отношенията с Русия.

Беларус все още ли е независима?

Това несъмнено е най-грандиозният ефект от войната в Украйна върху бившето съветско пространство. Буквално погълната от своя огромен съсед, Беларус се превърна във васална държава на Русия, а нейният президент-диктатор Александър Лукашенко, марионетка на Владимир Путин, откакто руският президент спаси властта си, която се разклати пред лицето на протестите през 2020 г. " Днес , благодарение на войната, Лукашенко плаща цената за тази подкрепа. Той зависи от икономическата и военната инфраструктура на Русия. Беларус е погълната от Русия", обобщава независимият беларуски изследовател Ригор Астапения.

Откакто военна колона напусна Беларус, за да атакува Украйна на 24 февруари 2022 г., страната служи като тилова база на руската армия, а ранени руски войници се лекуват в нейните болници. Беларус се готви да получи руско тактическо ядрено оръжие. Тя също наследява отровен подарък, групировката "Вагнер и нейния лидер, изгонен от Владимир Путин. Васализирането на Беларус, чиято независимост Кремъл подкрепя не повече от тази на Украйна, винаги е било проект на Владимир Путин. Но за разлика от Украйна или Грузия, той успя мирно да промени курса на тази страна.

Подадената ръка на режима през 2020 г. преодоля последната съпротива на Лукашенко. През 2014 г. президентът на Беларус остана неутрален пред лицето на анексирането на Крим и направи няколко намигвания, оценени от населението, към Запада. Днес експерти в Беларус казват, че дори унаследяването му ще стане със съгласието на Владимир Путин. Съдбите на двамата мъже вече са свързани.

Върна ли се Грузия в орбитата на Москва?

Да.Някога управлявана от проевропейска и реформаторска сила, тази на Михаил Саакашвили, малката кавказка република, която беше модел за модернизация в бившето съветско пространство, отново гледа на изток. През август 2008 г., за да попречи на Грузия да се присъедини към НАТО, Владимир Путин изпрати армията си да я завладее. Оттогава поддържането на два замразени конфликта (Абхазия и Южна Осетия), експлоатирани от Москва, забави сближаването със Запада и отслаби демократичната власт.

През 2012 г. руското влияние в Грузия придоби по-политическа форма с назначаването на проруския олигарх Бидзина Иванишвили, чиято партия спечели изборите. Единадесет години по-късно той вече няма официална функция, но все още контролира правителството и партията "Грузинска мечта". Чрез него Русия тласка малката кавказка република да скъса със Запада против волята на населението, което, напротив иска да се сближи с Европейския съюз. Маневрите на бившия премиер, който забогатя в Русия през 90-те години на миналия век, имат за цел да върнат Грузия в сферата на влияние на Русия. На Тбилиси беше отказан статут на кандидат за ЕС през юни 2022 г., за разлика от Украйна и Молдова. Втвърдяването на плъзгащия се към автокрация режим продължава с неотслабваща сила.

Бившият президент Саакашвили беше хвърлен в затвора, а през март беше приет закон за чуждестранните агенти, реплика на този, използван в Русия за репресии срещу неправителствени организации, независимата преса и критични гласове. Беше премахнат само под уличен натиск. Оттогава продължава сближаването с Русия. През май 2023 г. бяха възстановени въздушните връзки между Тбилиси и Москва. Политическото напрежение между проруските елити и европейските стремежи на населението предвещава и други кризи.

Има ли Молдова европейско бъдеще?

Молдова имаше късмет. Войната в Украйна изигра за нея ролята на ускорител на историята, тъй като тя получи, едновременно с Киев, чийто верен съюзник е, статут на кандидат за Европейския съюз през юни 2022 г. Под ръководството на своя проевропейски президент Мая Санду, избрана през ноември 2020 г., тази малка бедна страна с 4 милиона жители се приближи към Европа с висока скорост, стремейки се "да се отърве от съветското наследство", по думите на Татяна Кастуева-Жан. Именно в Молдова, в Кишинев, беше организирана втората среща на върха на Европейската политическа общност (EPC) през юни 2023 г.

Въпреки продължаващия замразен конфликт в Приднестровието, войната редуцира лостовете, с които разполага Русия в страната. "Молдова излезе от руския монопол за няколко месеца, паричните преводи с Русия намаляха. Властта поставя под съмнение излизането от ОНД (Общността на независимите държави, свързана с Москва), считайки го за несъвместимо с членството в ЕС", обяснява специалистът Флоран Пармантие. "Войната позволи на Молдова да поеме сближаването с Европейския съюз", продължава той. Страната, много подкрепяна от Франция, не е извън играта. Въпросът за Приднестровието, проруска зона за независимост, подкрепяна от Москва, не е решен. "Украйна предложи да прочисти руския джоб", обяснява Флоран Пармантие.

Но властите в Кишинев отказаха предложението. "Реинтегрирането на тази област днес би било рисковано, защото ще наследим 15% от проруските избиратели. По-добре е реинтеграцията да се извърши постепенно ", обяснява Нику Попеску, вицепремиер и министър на външните работи на Молдова. Но в същото време, когато доближи Молдова до Европа, войната направи страната по-нестабилна. От 24 февруари 2022 г. тя претърпя експлозии в Приднестровието, масови прекъсвания на електрозахранването и падане на ракетни фрагменти на нейна територия. Инфлацията, присъствието на много бежанци и последиците от войната подкопаха популярността на Мая Санду. "Въпросът за нея е да избегне капана на горбачовизма: популярен извън своите граници, по-оспорван вътрешно", обобщава Пармантие.