"Ханделсблат" за големите предимства на България

В България работят бързо, качествено и изгодно, а войната срещу Украйна превърна страната "окончателно в логистичен център на Западна Европа", пише "Ханделсблат" в обширна статия за предимствата на България.

"Как България печели от хаоса в снабдителните вериги в Европа" - под това заглавие авторитетният германски вестник "Ханделсблат" публикува обширна статия с елементи на репортаж, в която се изтъкват огромните икономически успехи на страната и се описват отделни бизнеси с чуждестранни инвеститори.

"Германските успехи" на България

Германският икономически всекидневник разказва подробно за успехите на "Тракия Икономическа Зона" (ТИЗ) край Пловдив и посочва, че в южнобългарския град са се настанили над 200 чуждестранни фирми, предимно от Западна Европа. Цитира се и заключението на българската външнотърговска камара, че аутсорсингът към български фирми и подизпълнители е вдигнал с цели 26,8% обема на българския износ за Германия. В момента България изнася повече стоки за Германия, отколкото внася от там, посочва вестникът. И публикация на БТА потвърждава това положително развитие. В интервю за агенцията Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), казва, че за около 30 години стокооборотът между България и Германия е нараснал 16 пъти, българският износ - 23 пъти. Години наред германският внос в България е бил на по-висока стойност, отколкото българския износ за Германия. Но тенденцията постепенно се обръща и "през миналата година отчетохме рекорден обем в двустранната търговия - 12 млрд. евро стокооборот, с преобладаващ дял на българския износ - 6,7 млрд. евро, и внос от Германия за 5,4 млрд. евро", казва Василев пред БТА.

В статията на "Ханделсблат" откриваме и още положителни примери. Вестникът пише, че германската верига "Лидл" има вече 120 филиала в България и не само внася стоки от Германия, но и изнася български стоки - само през миналата година за 50 милиона евро, по думите на представителя на концерна Христо Бояджиев. Преди няколко дни излезе и новината, че германската фирма Villeroy & Boch купува бизнеса на "Идеал Стандарт" - това означава, че заводът в Севлиево вече ще работи за германска фирма.

Публикацията описва и успехите на "Business Park Sofia". "Офис комплексът с работни места за 16 000 служители, в чийто двор има изкуствени езерца и добре поддържани градини, прилича на център на Гугъл в Силициевата долина." "Ханделсблат" посочва, че там са се настанили безброй чуждестранни фирми, сред които Unilever, KPMG, Sony, HР, Hilti.

Обширната статия в "Ханделсблат" обяснява защо бизнесът в България напоследък върви толкова добре: "По време на пандемията във веригите за доставки възникнаха сериозни проблеми, а шокът от този факт и до днес е заседнал в главите на много предприемачи. По онова време те безпомощно наблюдаваха как се късат снабдителни вериги и как производители изчезват в Далечния изток, а клиентите трябваше да чакат с месеци за поръчките си. Ето защо те започнаха усилено да изграждат индустриални мощности в близката чужбина."

От тази тенденция България навярно печели най-много, казва пред вестника Дирк Форхьолтер от Germany Trade & Invest в София. Според него страната привлича най-вече с ниската цена на труда - за един работен час в България работодателят плаща средно 8,20 евро, което всключва не само заплатата на раотника, а и всички други такси и осигуровки. В Германия разходите по труда възлизат 39,50 евро на час.

Как България печели от войната в Украйна

По-нататък в статията четем: "Още с влизането на страната в ЕС през 2007 година логистичните предпоставки из основи се подобриха. А от година и половина транспортните коридори през Русия и Украйна са толкова затруднени, че балканската държава окончателно се превръща в логистичен център на Западна Европа."

И по-нататък: "Тенденцията заради пандемията производството да се изнася по-наблизо и последиците от войната в Украйна представляват всъщност апогей на едно по-отдавнашно развитие, което стъпка по стъпка приближава икономически тази страна от периферията на Европа към центъра на континента."

Вестникът цитира Норберт Бекман-Диркес, шеф на фондацята "Конрад Аденауер" в София, според когото българското правителство вече е разбрало колко важна е логистиката. Той добавя, че откакто е на власт, новото правителство вече инвестира повече пари за подобряване на железопътната мрежа. Авторите на статията поясняват:

"Действително България може да спечели доста точки в европейската логистика със своите много изгодни транспортни позиции. От Пловдив до Истанбул камионите пътуват само 400 километра по магистрала, до гръцкото пристанище Солун са 300 километра, толкова са и до българското дунавско пристанище Русе. До пристанището в Бургас разстоянието е само 250 километра."

Строителен бум и малко критика

В подзаглавие "Ханделсблат" добавя, че строителният бум в България дава импулси на бизнеса и обяснява: "Изграждат се не само жп-линията към Сърбия и дунавското пристанище в Русе. През декември 2022 година беше подписано и кредитиране в размер на 200 милиона евро за разширяването на софийското метро. В същото време в София вече се издигат първите небостъргачи. От разширяването на инфраструктурата печелят и предприятия във вътрешността на страната."

Германският икономически всекидневник констатира, че търговските връзки с България може би тепърва ще се разширяват. Страната е привлекателна за чуждестранни фирми не само заради ниския плосък данък, но и заради перспективата скоро да влезе в Шенгенското пространство - тогава ще отпаднат и изнервящо дългите проверки на камионите, пише "Ханделсблат". Вестникът припомня още, че правителство иска през 2025 година да въведе и еврото. Но в статията четем и това: "Остават си обаче и рисковете. В едно допитване на Германо-българската търговско-индустриална камара, проведено през юни, 84% от чуждите фирми изразяват недоволството си заради корупцията в страната. В класацията на "Трансперънси Интернешънъл" България получава само 46 от възможните 100 точки, докато Германия има 79". Вестникът добавя, че и корупцията влошава настроението.