Газа и Украйна разделиха света на геополитически племена

Помага ли позицията ви по отношение на войната в Украйна да се предвиди позицията ви по отношение на военната кампания в Газа? Свързани ли са те? Или и двете са част от модел от събития, примери за една и съща голяма битка, която се води в днешния свят? Някои биха могли да твърдят, че двата продължаващи конфликта трябва да се разглеждат самостоятелно и че всяко сравнение няма да отдаде дължимото нито на жертвите, нито на опитите за прекратяване на бойните действия.

Моето мнение е, че наистина трябва да се опитаме да намерим общ модел, който да обединява възгледите за двата конфликта. Причината за това е, че само ако се позовем на общи принципи, всъщност можем да имаме принципна позиция както за Украйна, така и за Газа. Именно чрез изпробване на убежденията ни в различни случаи и ситуации ние развиваме нещо, което заслужава да бъде наречено "ценности". Всичко останало е просто целесъобразност.

Най-добрият отговор на бича на "whataboutism" е да се разработи теория, която да издържа в различни ситуации. Упражнението винаги е сложно и лесно за критикуване, но ето един груб опит да се формулира тази интелектуална и политическа пресечна точка.

Представете си квадрантна диаграма. Двете оси в моята карта са двете мнения, по които има голямо несъгласие в глобалния дебат. Първата ос е за Украйна: вярвате ли в правото на Украйна на свобода, суверенитет и териториална цялост или, напротив, смятате, че тези права могат да бъдат пожертвани в името на по-голямо благо? Втората ос представя спектъра на мненията относно проекта за палестинска държава. Вярвате ли в правото на Палестина на свободна и суверенна държава или смятате, че то може или трябва да бъде пожертвано?

Горният десен квадрант на моята диаграма представлява онези гласове в дебата, които вярват еднакво в двете групи права. Това са хората, които са еднакво отдадени на идеята за свободна Украйна и свободна Палестина. Наричам ги "универсалисти", тъй като те са склонни да подчертават, че едни и същи принципи трябва да се прилагат универсално. Може би си мислите, че има много хора, които поддържат тези възгледи, но в действителност те са изключителна рядкост. Сещам се за испанското правителство, чилийския президент Габриел Борик и изключително малък брой обществени интелектуалци като Славой Жижек. Всички те излязоха от пътя си, за да защитят както украинците, така и палестинците в техните национални борби, като същевременно подчертаха, че Израел има право да се защитава срещу Хамас.

Най-силно заселеният квадрант е долният десен. Това са западняците. През двете години, в които тази кохорта страстно защитаваше борбата на Украйна за независимост, можеше да изглежда, че те вярват в универсалния принцип на националната свобода. Помислете отново. Когато става въпрос за Близкия изток, западняците изведнъж смятат палестинското знаме за символ на терора, категорично отказват да критикуват израелското заселническо движение на Западния бряг и твърдят, че настоящият конфликт няма нищо общо с израелската окупация.

Западняците могат да наблюдават спокойно разрушаването на Газа, защото в техните представи националността зависи от други неща. Те са твърдо убедени, че Украйна и Израел принадлежат на Запада и трябва да бъдат защитавани като такива. Палестина не принадлежи, така че нейните интереси могат да бъдат пожертвани. Тази група включва огромен брой участници - от Ники Хейли и Антъни Блинкен в САЩ до списание Spectator в Обединеното кралство и Зелената партия в Германия.

В горния ляв квадрант се намират антизападните хора, които, не е нужно да казвам, са обратният образ на западняците. Сведена до същината си, тяхната позиция е, че Западът трябва да бъде противопоставен. И тъй като Западът се дефинира по отношение на властта на САЩ, както Украйна, така и Израел са силно подозрителни.

Един от представителите на тази позиция е бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва. Макар че напоследък го виждаме да коментира с голяма мъка тежкото положение на палестинците, той отдавна е склонен да обвинява украинците за собствените им проблеми. Владимир Путин, който едва ли е идеалист, прави неправдоподобно изключение за палестинската кауза, като дори твърди, че "само тези, които имат каменно сърце, могат спокойно да гледат на събитията в ивицата Газа". Групата включва интелектуалци от левицата и крайната левица, които са твърде многобройни, за да бъдат изброени.

Най-странният квадрант от четирите е долният ляв, представен от онези, които се усмихват благосклонно на угасването на украинските и палестинските национални мечти. Казвам "странно", защото да се противопоставяш на стремежа на хората към независимост по принцип, а не по политическа целесъобразност, изглежда разкрива мрачно мислене. И все пак тези хора не са чак такава рядкост. Можете да ги откриете сред републиканците в САЩ, като например Марджъри Тейлър Грийн, която е демонстрирала презрение както към украинците, така и към палестинците. Подобна комбинация може да се открие и в индийската националистическа десница. Наричам този квадрант дарвинисти, като признание за тяхното очевидно убеждение, че в световната политика трябва да се позволи на силния да надделее, независимо дали става дума за Русия или Израел.

В крайна сметка това, което разкрива графиката, е, че нашите позиции обикновено се основават на две основни мотивации: принцип и партия. Някои хора предпочитат да се позовават на общи принципи, за да осмислят света. Други гледат да видят къде стоят техните приятели и врагове, преди да вземат решение. Графиката на тези позиции е опит да се класифицират четири геополитически племена и точно там се намираме - в свят на племена. С намаляването на мощта на Запада и поляризирането на обществата ни все повече хора изоставят старите стремежи към глобални правила и намират утеха в подкрепата на собственото си племе, собствените си лидери и собствения си "вид".

Bruno Maçães - New Statesman

превод: Nick Iliev