Ужасът от Мариупол: "Дядо е мъртъв, аз имам рана на гърба"

Йехор е само на осем години, когато руснаците окупират родния му Мариупол. Момчето започва да си води дневник, части от който ни представя германската обществена телевизия АРД.

3 май: "Спах добре, събудих се, усмихнах се, станах и прочетох книгата си до страница 25. Дядо ми е мъртъв, аз имам рана на гърба, сестра ми има рани по главата, а на мама вече няма месо в ръката и има дупка в крака."

4 май: "Баба отиде да търси вода и се върна. Иначе скоро имам рожден ден. Аз съм на осем, сестра ми е на 15, майка ми е на 38 и се нуждае от бинт. Две от кучетата ми са мъртви. Точно както баба Халя и любимия ми град Мариупол."

Хиляди са убити, но никой не знае колко точно

Фотографът Йевгени Сосновски, който е чичо на Йехор, успява да спаси дневника на момчето. Йевгени разказва, че преди войната е живял със съпругата си Свитлана в блок в центъра на Мариупол. "Водех съвсем нормален, комфортен живот", спомня си 60-годишният мъж. "Имах жилище, работа, хобита."

Но на 24 февруари 2022 година всичко това се променя - войната на Русия влиза в Мариупол и в живота на Сосновски, разказва кореспондентката на АРД Сузане Петерсон. Седмици наред жителите на пристанищния град живеят под обстрел - без ток, вода и гориво. Месеци наред градът е обсаден - хиляди цивилни умират в резултат от нападенията, от болести и наранявания.

Какво точно се случило и продължава да се случва в Мариупол все още не е ясно. Защото откакто градът е под руски контрол, украинските власти и международните наблюдатели нямат достъп до него.

Украинската неправителствената организация "Трут Хаундс", съвместно с "Хюман Райтс Уоч" и "СИТУ Рисърч", събира стотици снимки, видеоклипове и сателитни кадри като доказателства за бруталните действия на руснаците. Заключенията им са фрапиращи - най-малко 8000 души са били убити при руските нападения. Но е много вероятно броят им да е значително по-голям, тъй като в някои от гробовете има повече от едно тяло. Украйна твърди, че са убити десетки хиляди души, но не може да посочи точна цифра.

"Не за първи път чувам за бомбардировки", казва адвокатката Марин Слободянюк, която ръководи разследването на "Трут Хаунтс". "Но никога през живота си не съм чувала за такива мащабни разрушения и целенасочени атаки срещу цивилни. Никога не съм се сблъсквала с подобно нещо в работата си", посочва още юристката, която следи от години военните престъпления. Слободянюк се надява, че доказателствата, които са събрали, ще помогнат някои ден да бъде потърсена отговорност на извършителите на тези жестокости.

Обстрел на болници, театри, жилищни сгради

В съвместния доклад на организациите са събрани безброй доказателства за "незаконни руски атаки", сред които нападения срещу болници, театър, склад за храна, пункт за разпределение на помощи, супермаркет и жилищни сгради, използвани като убежища. Авторите на доклада стигат до заключението, че в нито една от тези сгради не е имало украинско военно присъствие или пък е имало съвсем ограничено такова, което прави "атаките незаконно непропорционални".

Докладът показва как "Русия е направила живота в града невъзможен за хората" и е атакувала цивилните граждани "с всички възможни оръжия", казва пред АРД Слободянюк.

От документа става ясно още, че до края на обсадата в средата на май 2022 година 93% от 477-те многоетажни жилищни сгради в центъра на града са били разрушени. Всички 19 болнични заведения в Мариупол също са били разрушени, както и 86 от 89-те образователни институции, които организациите са успели да идентифицират.

Пред АРД фотографът Йевгени Сосновски разказва, че работата му е помогнала да оцелее - той е започнал да документира живота под руски обстрел. Снимките му разказват историите на хората, живеещи в ужасяващи условия под ударите на тази брутална война. Една от тези истории е тази на неговия племенник Йехор. "Не знам вече къде намерих тази тетрадка. Дадох му я докато се укривахме в избата, за да се занимава с нещо, да рисува в нея и да се разсее."

Но Йехор не започва да рисува, а да пише. И до днес думите на осемгодишното момче разплакват Йевгени - спомените за едно детство по време на война.

Автор: Сузане Петерсон ARD