Мирослав Попов за атентата в Москва: Странно лоша организация и дисциплина за воюваща страна

Мирослав Попов, международен анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Защо Русия смени на няколко пъти версиите си за атентата?

Нека да кажа преди това едно изречение за себе си. Аз съм юрист, експерт съм по етническите въпроси и в това отношение в последния четвърт век сигурно вече близо следя практически всички значими конфликти тук на Балканите и извън тях, които имат етнически привкус. Въпросът за случилото се в Подмосковието има такъв компонент много важен, за някои той е решаващият. Четиримата задържани, очевидно са повече или поне би трябвало да бъдат, има и пети участник, като всички са идентифицирани като таджики по принцип. Тоест, принадлежат към една страна, която доминантно е мюсюлманска. Аз обаче не бих се съгласил веднага на версията, че това е етнорелигиозен конфликт. Мисля друго и затова точно ми е приятно да разговаряме по случая.

Ще започна от едно българско встъпление. Ние у нас имахме преди много години един много трагичен инцидент, напомнящ на случилото се в Подмосковието, това е случаят “Индиго". По принцип там нямаше убийства, разстрел на хора, както сега. Но имаше една престъпна небрежност от страна на организаторите на проявата. За какво става дума? Доколкото си спомням, а и повечето слушатели сигурно ще си припомнят, че част от разгадката по случая “Индиго" се крие в заключените врати на тази импровизирана дискотека. И от там, в предразположеността на тълпите да се придвижат в това число човек върху друг човек, там бяха прегазени деца. Едни деца прегазиха други деца, трагична история. Връщам се към нея не случайно. Основният извод, основното внушение, което би трябвало да остане у нас, след този инцидент в Подмосковието, в центъра “Муслим Магомаев" е лошата организация на проявата. Много лоша организация.

Сега, Русия е страна, която в момента реално води война, води я вече повече от 2 години. И това би трябвало да предполага начин на обществена дисциплина, който изисква масовите мероприятия да се подсигуряват, обезпечават по адекватен начин. За мен беше доста голяма изненадата на руските институции, на част от тях по принцип, от това, което се е случило. Това е първият важен момент: не са били готови да посрещнат подобно предизвикателство, подобно нежелателно събитие. По-важното обаче е друго, по-важното е генерирането едновременно на няколко несъвпадащи или частично несъвпадащи версии за случилото се. Има откровена западна версия, тази западна версия казваше още от самото начало: “Ислямска държава".

Това е причината, това е врагът. “Ислямска държава" е организирала това масово убийство. Ако погледнем историята на “Ислямска държава" в последните години, доста години вече всъщност, да, има много черти сходни с поведението на “Ислямска държава". Самата Русия има няколко трагични случая с подобни, криво ми е да го кажа практики, убийствени развития. Имаше “Норд ост", имаше и други, имаше Беслан. Всичко това не мина достатъчно задълбочено, не беше подложено на достатъчно задълбочен анализ в руското общество, вероятно. Институциите сами по себе си нещо са обсъждали, нещо са коригирали, нещо са взели мерки. Сигурно те не са били излишни, не са били толкова ненормални. Но очевидно работата е спряла на средата или не е довършена. Къде е методологическият въпрос? Русия по разбираеми големи геополитически мотиви търси да установи директни и позитивни контакти с мюсюлманските общности навсякъде в Азия и не само там. Това за руснаците е много важно. По човешки и по геополитически разбирам този стремеж.

Едно е да искаш да имаш добри отношения, разбирателство с мюсюлманските държави, друго е да проявиш небрежност в защитата на националната си сигурност. В случая е проявена небрежност. Обстоятелството, че руските власти интензивно много и категорично отхвърляха в първите часове, дни версията за радикални мюсюлмани, че са извършители на деянието, няма да бъде забравено скоро. Това така се беше случило. Сега, руската версия е друга, руската версия казва: “Зад всичко това стоят украинските специални служби“ и американските" се подразбира, доколкото Украйна в момента е нещо като доминион на големия Запад. Това също е вярно.

Едната версия не отрича другата, там е важният момент. Това, че са мюсюлмани, крайни мюсюлмани, радикални, готови да убиват в името на вярата е едно. Това, че по време на тези убийства никой не е викал “Аллах акбар", няма такива сведения, е нещо друго. По признанията на един от терористите – кървав убиец, те са получили по неголяма сума пари всеки по отделно, четиримата, вероятно и други хора са получавали. Руските специални служби говорят за 11 задържани, нормално е да се очаква, че едно такова нещо не може да се организира от сам човек или от двама-трима. Кое шокира външният страничен наблюдател? Ами тези хора са дошли с една лека кола “Рено" и са си тръгнали с нея, след като са си свършили работата, казано със сарказъм. Тоест, не е просто безнаказано, а не са и фиксирани даже тогава персонално като хора, камо ли пък някой да започне да отговори на огъня. И в хода на развитие на анализа на ситуацията става ясно, че имало е охрана, но охраната е била снабдена с електрошокови палки, например, но не и със стрелково оръжие.

Сега това също не е чак толкоз неприемливо, неразбираемо, ако Русия не беше в състояние на война. И тук мисля, че този стремеж на руските власти да не плашат населението, да поддържат дух на спокойствие им изигра лоша шега. Защото те наистина са във война. И ако може да се спори, как точно е тръгнал руско-украинският въоръжен конфликт, има различни версии, да ги оставим настрана. Има факт. И фактът е, че Русия е във война с Украйна. Въпросът е следният: ако Русия е във война с Украйна, как ще действа Украйна? Ами ще действа като на война, където както знаем, всички средства са позволени даже отвъд границите на Женевските конвенции. Това изглежда не е осъзнато. Вторият момент е, че руското общество реагира доста адекватно, гражданското общество. Хората излязоха на другата сутрин, отидоха да дават кръв и т.н. – 150 ранени има, тоест винаги има нужда от кръв при такива масови избивания на хора и стрелби.

Но тогава въпросът е друг: какво е било направено в Москва, 12-милионен град, за да се подготви за евентуални кървави събития при условие, че страната се намира във война. Тоест, военновременният режим не е измишльотина на запасни полковници. Той е съвършено друго, много по-сложно състояние. Тоест, проявена е небрежност, най-малкото меко казано, може да се дадат и по-сериозни преценки. Един дребен детайл в рамките на цялата тази история е, че терористите са влезли, носейки оръжията си, автомати “Калашници", така са влезли в този център “Муслим Магомаев". Е, как това нещо не е видяно, не са спрени, не е реагирано навреме, на секундата. Първата работа на терористите е била да застрелят охраната, разбирам го, това е логично.

Но нищо друго ли не е било направено, за да се подсигури концерта, 6000 билета са били продадени за това мероприятие, 60000! За 10 пъти по-малко публика сигурно мерките за сигурност, трябваше да са много големи. И тук отново се връщам към третия момент - е ли това война с Исляма? Е ли това щриха в руско-мюсюлманския конфликт? Вижда се, че Русия никак не желае, не иска нещата да придобият такава интерпретация. Това също е разбираемо. Русия положи определени усилия, изграждайки БРИКС като наднационална геополитическа конструкция, вътре да има и мюсюлмански държави, а не да са само европейски или евроамерикански. Това е много важен мотив да се разбере, че нежеланието, инерцията, ако щете, на висшата руска бюрокрация да види проблема с радикалния ислям точно, ясно и на фокус, е една от причините да не се реагира адекватно. Но разбира се, аз съм склонен да приема украинско-американската версия, или украинската версия да кажем.

Ами сега ли се изненадваме? Украйна организира серия от сигурно десетки убийства на територията на двете сепаратистки републики. Персонално, за най-видни фигури, политически дейци, интелектуалци. Значи, нямало е никакво основание да се подценява украинската възможност да се направи безобразие. Защото това е безобразие, убийството на хора извън бойното поле е тероризъм. И тогава стигаме до следващия, той е много важен, въпрос: какво ще последва от тук нататък в самата Русия.

Ако ми позволите, имам няколко въпроса въз основа и на вашето експозе. Защо е пълно с абсурди около случая? Например, с какво да се обясни огромното закъснение за намесата на руските специални части? Просто те идват много късно. След като е имало заснемане с телефони на стрелбата, защо впоследствие никъде не се показват атентаторите в действие, а се показват инквизираните им физиономии след тяхното залавяне? И това са само малка част от въпросите, някои засегнахте и вие.

На част от тези ваши въпроси не бих могъл да дам отговор. Не съм аз човекът, който може да ги даде. Но ще кажа следното: когато ги спират на територията на Брянска област, това е все пак на няколко стотин километра извън Москва, те слизат от колата и се разбягват в близката гора. И ги ловят един по един в гората. Не мога да си представя, че може до такава степен нещата да са неуредени, не подредени, че терористите да се качат на собствения си автомобил, да тръгнат на юг, казват към Украйна, някои казват, че тази точка, в която са задържани, е по-близка до Беларус, но приемаме, че украинската версия е достоверната.

Да се скрият, да избягат, да те в Украйна биха били посрещнати като герои вероятно. И се пита: хеликоптери няма ли за ловене на такива хора? Не е ли това моментът, случаят, инцидентът, при който трябва да се вкара хеликоптерно наблюдение, за да ги идентифицираш, спреш, обезоръжиш и т.н. Тук е загадка, вие сте права. За бързината на реакцията мисля, че също имате основание. Тук моят коментар е следният, че те, разбирате ли, в този Център него ден то било като почивен ден за по-голямата част от персонала. Добре де, ама каниш 6000 души и ти правиш почивен ден, хубаво, добре, нека си почиват хората, но за другите, за останалите отговорни позиции трябва да има подсигуреност. Не можех да си представя, че до там може да се стигне, при такъв инцидент да се забавят толкова реакциите. Забавени реакции, това е безспорно.

Г-н Попов, сега се връщам вече отново към вашето изложение. Терористичната атака със сигурност ще ожесточи войната на Русия в Украйна. Само че въпросът е: дали това не е целта й?

Не бих разсъждавал точно така. Мисля, че и Украйна и Русия се готвеха от доста време за насрещни акции, повече от две години продължава войната. И няма категорично надделяване на едната или на другата страна, няма. И едната и другата страна нещо са подценили. Русия подцени способността на Украйна да мобилизира военно-техническа помощ от целия западен свят, подцени тази възможност. Но пък Украйна надцени способността си да управлява, да се справя с тази доста модерна и продуктивна по принцип военна техника, която получи. И е факт, че руснаците едно след друго унищожават супертехниката, която е предоставена на украинците.

Предполагам, че това всичко няма да доведе до спиране на военните действия, до бързо примирие, не го чакам скоро. Ще има, но няма да е скоро. И въпросът е: кой може да играе ролята на посредник при евентуални преговори. Но има и друга версия, че тази война ще е доста по-продължителна. Аз самият, когато започна специалната военна операция, възразих на някои наши, иронично ще кажа, разпалени глави, дето чакаха, че до седмица-две-три нещата ще приключат успешно за Русия, нали. И казах, че войната ще е години наред, има го и видеозапис и звук. За съжаление, човек казва в такива случаи: язък, че съм бил прав, но това е действителното развитие на процесите. Войната се оказа доста по-сложна и за едното командване военно и за другото военно командване, доста по-сложна. И едните и другите не бяха сметнали много силите си за такъв сложен конфликт.

За какво отиваме? Какво ни чака? Какви ресурси ще са необходими? Този разчет вероятно не е бил направен достатъчно задълбочено нито от руска, нито от украинска страна. И сега случаят в културния център ни тласка към един по-общ размисъл. Какво правят народите, когато започнат подобни военни конфликти? За Русия много хора очакваха, че ще има масово доброволческо влизане във въоръжените сили. Има го, но не в тези мащаби, които сме допускали.

Следователно ще започне мобилизация? Това ще бъде тласък към мобилизация, така ли?

Мисля, че Владимир Путин по всякакъв начин се стреми да избегне мобилизацията и според мен е прав. Ще се опита да се справя с тези сили, с тези човешки ресурси, които сега са на разположение , които сега са въоръжените сили и вече мобилизирани. Повече масови мобилизации не очаквам. Що се отнася до Украйна, там ще се търси категорично колкото се може по-масова мобилизация. Знаете, издирват подлежащите на мобилизация младежи, част от тях се крият, ловят ги. Това е разбираемо, все пак разликата в населението на Русия и Украйна е 1:4, примерно казано. Не може да удържи на такъв конфликт продължително време нито едната, нито другата страна, защото и ресурсите, и военни, и материални, и човешки, които са необходими за такава война, са огромни.

Но ясно е, че плановете на всяка от двете страни за някакъв блицкриг са отхвърлени от живота, не се получава така. Тоест, ще трябва да свикнем с мисълта, че месеци наред, години може би, хайде година-две този конфликт ще тлее. Няма да приключи бързо. Това, което Украйна постигна на международното поле, е доста впечатляващо. Рядко една страна, която не е невинна в един конфликт, е успяла толкова ефективно да използва наличните си дипломатически ресурси. Що се отнася до другата страна, до Русия, тук ще кажа нещо по-различно. Русия не намери верния тон в подхода към западните общества, не намери.

Разбира се, сигурно то не е било и леко да се намери, защото западният свят предните 30 години, примерно казано, е настойчиво обработван по един крайно русофобски начин. Сега руските дипломати се правеха, че това не съществува или не го разбираха, не зная. Но русофобията е загнездена дълбоко в порите в момента на европейското общество, за американското всичко е малко по-сложно. Борбата срещу русофобията за руснаците е нещо ключово и мисля, че задачата им в идеологически план, не знам дали това е думата, е много по-трудна, отколкото си я представят.

Г-н Попов, аз искам да ви задам още един въпрос на финала. Този тип атентати дали няма да се окаже заразен и да тръгне, да плъзне из другите държави? Имам предвид: България застрашена ли е от подобен атентат? И как да се готвим за него?

Г-жо Събчева, вие сте права в мрачната си хипотеза. Да, точно така е, има заразност в тези случаи. И аз ще ви върна към вълната от това, което в Западна Европа нарекоха радикален ислямски тероризъм. Хем го нарекоха, хем ги беше страх, неудобно някак си, да го класифицират по този начин. Всякакви щуротии се говореха, а то си беше чист, здрав, радикален ислямски тероризъм. Събитията в Газа не са нещо много по-различно от това, което се случи в Москва. И ще дам сравнение, може би парадоксално.

В деня на удара върху Израел от страна на групировката популярна, да не я споменавам, най-много жертви или едно от местата с най-голямо стълпотворение на жертви беше един стадион, на който се провежда рок фестивал. Рок фестивал, тоест, съвсем близо до линията на разграничение между египетските земи и земите на Палестина, Палестинската автономия да речем, в сектора Газа. Там и тогава видяхме, че дори израелтяните, които десетилетия наред живеят в едни условия на полувоенен режим по същество, което е оправдано и разбираемо, и те се оказаха неготови, изненадан. Подобни събития именно като еднократен акт или като многократен акт са се случвали и ще се случват. Черен ви е въпросът, дали това е нашето светло бъдеще.

И ще ви кажа, че много е възможно точно така да се окаже. Това означава за нас, за България да си направим съответните изводи. Това означава да се спре тази имитация на уж толерантност, която прикрива бездействие и неефективност. Да, възможни са всякакви щуротии да се случат и на територията на България. България не е от най-заплашените, тук трябва да сме частично поне спокойни, не е от най-заплашените. Други страни са доста по-заплашени, а това, което има да се случва в Косово, да не го подхващаме, че съвсем ще стане кървав разказът.