Ултиматумът на Байдън към Нетаняху: пазете цивилните в Газа или…

Американският президент Джо Байдън вчера постави ултиматум на израелския премиер Бенямин Нетаняху: пазете палестинските цивилни и хуманитарните работници в Газа или Вашингтон може да ограничи подкрепата, която оказва на Израел за войната му срещу бойците от "Хамас".

САЩ месеци наред призоваваха Израел да промени военната си тактика, която доведе до смъртта на десетки хиляди палестинци. Байдън отправи посланието си, след като при израелска атака бяха убити седем хуманитарни работници от "Световната централна кухня“ и това предизвика възмущение по целия свят.

Израел призна, че нападението е било грешка.

Белият дом не оповести точните действия, които иска да предприеме Нетаняху и не посочи какво ще направи, ако израелският премиер не удовлетвори исканията. Но анализатори смятат, че имплицитната заплаха е, че САЩ могат да забавят доставките си на оръжия за Израел или да намалят подкрепата, която му оказват пред ООН.

"Това е все едно да те призоват да "приемеш Исус“, каза Стивън Кук, анализатор от мозъчния тръст Съвет по международни отношения по повод думите на Байдън от миналия месец, че той и Нетаняху вървят към повратен момент.

"Президентът всъщност казва: покрийте тези хуманитарни нужди или няма да имам друг избор, освен да поставя условия за (военната ни) помощ“, смята Денис Рос, американски дипломат ветеран, който сега работи във Вашингтонския институт по близкоизточна политика.

Байдън се бори да бъде преизбран през ноември и усилено се опитва да балансира между натиска да обуздае Нетаняху, оказван от прогресивните демократи, които се притесняват от броя на цивилните жертви сред палестинците, и риска, че може да отблъсне независимите гласоподаватели с преобладаващо произраелски настроения.

Засега той не се поддаде на исканията да постави условия за доставките на оръжия.

Войната започна след атаката на "Хамас“ срещу Израел на 7 октомври, когато според израелски данни бяха убити 1200 души. В отговор Израел предприе инвазия, с която опустоши голяма част от гъстонаселената територия и принуди повечето от 2,3-те милиона жители на анклава да напуснат домовете си.

Над 33 000 палестинци са загинали, сочат данни на здравното министерство в управляваната от "Хамас“ ивица Газа. Повечето от убитите са жени и деца. Израел обвинява "Хамас“, че използва цивилните за жив щит.

В изявлението си по повод разговора между двамата лидери Белият дом посочи, че Байдън е призовал Израел "да обяви и изпълни серия от специфични, конкретни и измерими стъпки, които касаят щетите, нанасяни на цивилните, хуманитарното страдание и безопасността на хуманитарните работници. "Той ясно заяви, че политиката на САЩ по отношение на Газа ще бъде определяна от оценката ни за незабавните действия на Израел в отговор на исканията ни“, пише още в изявлението на Белия дом.

Американският държавен секретар Антъни Блинкън бе по-рязък: "Вижте, ще кажа само следното нещо: ако не видим нужните промени, в нашата политика ще настъпят промени."

Снощи, едва няколко часа след разговора, израелското правителство обяви няколко мерки за увеличаване на хуманитарните доставки в Газа, които включват отварянето на пристанището Ашдод и граничния пункт Ерец в северната част на Газа, както и увеличаване на хуманитарните помощи от Йордания. Все още не е ясно дали тези действия са достатъчни, за да се удовлетворят исканията САЩ.

ПОВРАТНА ТОЧКА

Повратната точка за Байдън, който е пламенен поддръжник на Израел, беше смъртоносната атака в понеделник срещу работници от "Световната централна кухня“, основана от световноизвестния шеф готвач Хосе Андрес.

Нападението стана в момент, в който правителството на Байдън беше започнало да притиска Израел да обмисли алтернативи на сухопътната офанзива, която заплаши да предприеме срещу град Рафах, разположен северно от град Газа. Рафах е последното относително безопасно убежище за цивилни в крайбрежния анклав.

Запознат с преговорите източник, пожелал анонимност, каза, че 30-минутният разговор на моменти е бил напрегнат. Байдън е представил точка по точка опасенията си, а Нетаняху е защитавал подхода си към Газа.

Високопоставен представител на Белия дом описа разговора като "много директен, много пряк“ и допълни, че в него са участвали и вицепрезидентката Камала Харис, съветникът по национална сигурност Джейк Съливан и Блинкън.

Източникът коментира очакванията на САЩ по следния начин: "Нуждаем се от цялостен план, по който те да свършат значително по-добра работа. Не може да убиват хуманитарни работници и цивилни."

Байдън дълго време избягваше да ограничава американската помощ за Израел, но може най-накрая да е достигнал до предела си.

"Винаги ще има момент, в който правителството на Байдън ще усети, че цената, която плаща у дома и в чужбина за израелската кампания в Газа, е надхвърлила ползите от постиженията на Израел на терен", каза Майк Сингх, бивш експерт по въпросите за Близкия изток в Съвета по национална сигурност.

"Забележителното е не, че това се случва, а че отне толкова много време“, допълни Сингх, който сега работи във Вашингтонския институт по близкоизточна политика. Според него ако този път Израел не покрие условията на Байдън, най-вероятният ход на САЩ ще бъде започването на преговори за резолюция на Съвета по сигурност на ООН, подобна на тази, с която се сложи край на конфликта между Израел и "Хизбула" през 2006 година.

"Поставянето на условия за трансферите на оръжие е по-трудно в политически план, вероятно ще срещне твърда опозиция в Капитолия и би направило Израел по-уязвим на атаки от "Хизбула" и други ирански проксита“, допълни американският експерт.

Байдън все пак може да е предал намеренията си и миналия месец, след като заяви, че инвазията в Рафах би била "червена линия". Той посочи, че никога не би спрял трансфера на "всички оръжия, така че те да останат без (системата за ПВО) "Железен купол", която да ги предпазва". Байдън обаче не направи подобни изрични уверения относно оръжията за нападение. Така президентът подхрани предположенията, че би могъл да постави условия за подобни оръжейни доставки за Израел, който силно разчита на американското военно оборудване.

Джонатан Паников, бивш заместник-шеф на националното разузнаване по въпросите на Близкия изток, смята, че Байдън едва ли ще предприеме драстични мерки, които да влошат отношенията между САЩ и Израел – например да спре доставките на големи оръжия или изцяло да изостави Израел в ООН.

Байдън обаче би могъл да постави условия за по-леките оръжия и военни материали и да предприеме допълнителни действия срещу еврейските заселници екстремисти, които са замесени в атаки срещу палестинци на окупирания Западен бряг.

"Разочарованието на Байдън от начина, по който се води войната, и от самия премиер Нетаняху, достигна връхната си точка", каза Паников.

превод от английски език: Николай Велев, БТА