Last news in Fakti

9 Април, 2024 23:00 1 704 15

Екрем Имамоглу на крилете на черния лебед

  • екрем имамоглу-
  • истанбул-
  • анкара-
  • турция-
  • реджеп ердоган-
  • партия на справедливостта и развитието

Провелите се местни избори в югоизточната ни съседка бяха орисани да бъдат спечелени от партията на Реджеп Таийп Ердоган и нейния по-малък националистически коалиционен партньор

Екрем Имамоглу на крилете на черния лебед - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Последната една година турската политика ни предложи два изключителни парадокса. Миналогодишните президентски избори в страната бяха "нарисувани" за победа на опозицията. Тя обаче загуби. Провелите се местни избори в югоизточната ни съседка пък бяха орисани да бъдат спечелени от партията на Реджеп Таийп Ердоган и нейния по-малък националистически коалиционен партньор. Но Партията на справедливостта и развитието (АКП) и тази на националистическото действие (МХП) загубиха, а опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) се оказа първа политическа сила с над 2% преднина в национален мащаб.

Много фактори могат да бъдат извадени постфактум за загубата на АКП/МХП и за победата на НРП. Инфлацията в страната (чиито неофициални стойности са драстично по-големи от регистрираната статистически от около 67%), доброто представяне на ислямистката Нова партия на благоденствието (YRP, формация от традицията на Мили Гьорюш на Неджметин Ербакан), лошият кадрови подбор на АКП (олицетворение на който бе кандидатът ѝ за кмет в Истанбул, Мурат Курум), нежеланието на Ердоган да "мотивира" електората чрез нова порция икономически популизъм (като увеличението на пенсиите и минималната работна заплата), по-ниската избирателна активност от стандартните за страната, липсата на достатъчна активност в предизборната кампания на Ердоган и т.н.

Но нито един от тези фактори - отделни или заедно - не могат да обяснят тези изненадващи резултати. Понеже икономическите затруднения на Турция са обичайни от години насам и въпреки тях АКП спечели миналогодишните избори за президент и Меджлис (още повече, че ако икономическата политика на президента е значим фактор за обуславяне на електоралното поведение, по-логично е тя да бъде адресирана от избирателите критично на президентски и парламентарни, а не на местни избори). Новата партия на благоденствието (YRP) успя да спечели две области (Йозгат и Шанлъурфа) и да "открадне" гласове на АКП/МХП (в Кютахия, Адъяман), които донесоха победата на НРП в тези области. Но представянето на YRP не може да обясни както колосалното изоставяне на АКП/МХП в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, така и загубените от АКП/МХП области като Бурса, Денизли, Балъкесир, Ушак и т.н. Що се касае до кадровия подбор на партията на Ердоган, той не е по-различен от предишния такъв (още повече, че турският президент знае, че хората гласуват за него, а не за конкретните кандидати на формацията му). Не трябва да се абсолютизира и значението на липсата на популистки икономически стимули от страна на президента спрямо електората на АКП/МХП, тъй като от години насам турските граждани гласуват основно на базата на политиката на идентичността, а не прагматично като равносметка за качеството на предоставяните социални услуги. По-ниската избирателна активност пък не бонифицира опозицията, а именно АКП/МХП предвид техните широки клиентелистки мрежи, за които гласуването не е право, а задължение. А това, че Ердоган не бе активен в достатъчна степен в кампанията, бе напълно умишлено, доколкото турският президент си дава сметка, че ако на парламентарни избори поляризиращото говорене му носи нетен успех, то това не е случаят на местните вотове (извън югоизточна Турция, на местните избори кюрдите в страната имат склонност да гласуват ситуативно за опозицията, така че Ердоган гледа да не ги "дразни" излишно с реторика; обратно, турският президент ескалира говоренето си срещу тях на парламентарни избори, тъй като тогава кюрдите предпочитат да гласуват за собствената им партия, така че тя да може да влезе в Меджлиса, което означава, че те не могат да "преливат" гласове на опозицията).

А предвид и собствените проблеми на опозицията в страната преди изборите - като нейната раздробеност на съставни ѝ части, успехът ѝ изглежда невероятен за публиката и необясним за анализаторите. Уви, въпреки че римляните не вярвали, че съществуват черни лебеди, такива били открити по-късно през XVII-ти век след една морска експедиция на нидерландците до Австралия... Впоследствие "черният лебед" ще се превърне в нарицателно за неочаквания събития, които нямат логично обяснение. И там, където анализът на политологичните (и не само) процеси остава ням, тоест той не може да рационализира дадено обстоятелство, се появява "черният лебед". Като победата на НРП в Турция.

Отвъд анализа на микрониво, който тепърва трябва да бъде правен сериозно, победата на НРП в Турция предполага няколко базови извода, касаещи вече "голямата картина".

1. Последният път, когато турският народ победи турската държава, бе на парламентарните избори през 2002-ра година, когато именно АКП на Ердоган символизираше народа, в контраст срещу санкциониращата секуларна рамка на държавата. След 22 години народът отново спечели срещу държавата, но този път той е олицетворяван от НРП, а тя - от АКП. Резултатите на този местен вот показват, че властимащи и опозиция са в процес на смяна на ролите.

2. За първи път от съществуване на АКП наблюдаваме как турската опозиция "нахлува" в електорални територии на президента Ердоган. Това е тектонично движение, защото турската политика - такава, каквато я познаваме през последните повече от 20 години, бе функция на точно обратното движени (на анадолска екстраполация спрямо Мегаполисите на страната и нейните западни части).

3. Резултатите от местния вот не дават по-нататъшна легитимност на Ердоган да продължи с промените в юридическата рамка на страната (касаещи Конституцията и онези нейни параметри, имащи отношение както към президентските мандати, така и към правомощията на Конституционния съд).

4. Екрем Имамоглу се очертава като стратегическа алтернатива на Ердоган в национален мащаб. Основното достойнство на кмета на Истанбул изглежда не се крие в неговите управленски решения спрямо мегаполиса, които са по-скоро дискусионни, а в това, че той се превръща в събирателен образ, зад когото застават - било убедени идеологически, било ситуативно мотивирани - широк букет от иначе несъвместими електорални сегменти. Лесно е успехът на Имамоглу да бъде обяснен като монумент на антиердоганизма, но в него като че ли се крие нещо повече от това - кметът на Истанбул демонстрира изобщо друга визия за страната, която не може да бъде разбрана само на принципа на отрицанието на Ердоган.

5. Самият Ердоган ще продължи до бъде абсолютният титуляр на турската вътрешна и външна политика до края на мандата си. Но той е в сложна ситуация. На тези избори той бе предизвикан два пъти. Един път отляво - в лицето на НРП. Това е електорално премеждие за АКП. Втори път, отдясно - в лицето на последната инкарнация на Мили Гьорюш, YRP. Това е предизвикателство за идентичността на АКП. Различни по своето естество предизвикателства, но с един адресат - Ердоган.

6. Общият електорален успех на НРП бе съпроводен с други успоредни такива. Така например тя успя да "задуши" алтернативните опозиционни на Ердоган проекти (става дума за националистическата Добрата партия на Мерал Акшенер). И ако в лицето на НРП има консолидация на опозицията срещу Ердоган, то турският президент, макар да продължава да бъде основният титуляр на политическия ислям в страната, то той вече не е единственото разпознаваемо лице на ислямизма в югоизточната ни съседка, предвид добрия резултат на

Оттук нататък предстои да видим дали турската опозиция в лицето на НРП ще успее да надгради на своя безусловен успех на провелите се вчера местни избори. Нещо, което тя не успя да направи преди пет години. За разлика от тогава обаче този път решенията в НРП ще бъдат вземани от други хора. Един от тях е Екрем Имамоглу. Но новият (стар) кмет на Истанбул вероятно си дава сметка, че черният лебед може да съществува, но едва ли каца на рамото два пъти.


Поставете оценка:
Оценка 3 от 2 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 На си

    2 0 Отговор
    Пак не сте разбрали,за какво иде реч....
  • 2 добре де

    4 1 Отговор
    Всичкото Мара втасала, ся и от турските драми да се интересуваме, мерси! Да се оправят, ние си имаме наши грижи, не е нужно да ни занимавате.
  • 3 Калпазанин

    2 1 Отговор
    На мястото на избирателитекоито си избраха кемалисти те водени от ционисти първия въпрос към тях ми е, какво бе Турция преди Ердоган и каква е сега, ако успеят да се изчистят от краварите ка тяхна територия Турция ще стане още по голям фактор те са проблема, и не само в Турция, а като си искат евкремоглу да си сложат и по един паметник на ататюрк а хола и да л@@@@ ционистки з@@@@@@
  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Смърфиета

    0 0 Отговор
    А каде е Уфак Тефек Партиси на Мерджан Шей?
  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.