Русия се надява да провали Срещата на върха за глобалния мир

Владимир РОСТОЦКИ, руски политолог

Само след няколко дни в Бюргенщок, Швейцария, близо до Люцерн, ще се проведе Global Peace Summit – мирна конференция за Украйна. Лидерите на повече от 70 държави вече са потвърдили участие в Срещата, включително Аржентина, Чили, Гана, Кения, Катар, ОАЕ, Корея, Япония и др. Повечето държави ще бъдат представени на лидерско ниво. Сред основните участници са британският премиер Риши Сунак, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц, както и вицепрезидентът на САЩ Камала Харис и канадският премиер Джъстин Трюдо.

Русия обаче не губи надежда да провали Срещата на върха за глобалния мир. Така държавата-агресор за пореден път подчертава важността на срещата и опасенията си относно решенията на лидерите, които ще присъстват на нея, както и страха от глобален международен натиск. Това не е изненадващо, защото по време на срещата на върха за глобалния мир световните лидери ще могат да демонстрират решителност в оказването на натиск върху Русия да сложи край на най-кръвопролитната война в Европа след Втората световна война. Основополагащият документ на срещата, украинската формула на мира, наричана още Формулата за мир на Зеленски, има потенциала да се превърне в принципно ново решение в областта на сигурността, да се превърне в основа за установяване на траен мир и актуализиране на принципите на международния закон.

Неотложни въпроси, които ще бъдат обсъдени на срещата са акцент върху енергийната и ядрената сигурност, свободното корабоплаване и обмена на затворници „всички за всички“, както и връщането на деца, депортирани от Русия, пише чешкото издание Aktualni zpravy

Украинската „Формула на мира“ от самото начало предизвика силно раздразнение в Москва. И за да дискредитира срещата на върха за глобалния мир, Кремъл използва многоетапна информационна кампания. Струва си да се отбележи, че дори Путин участва в последния етап - което потвърждава опасенията на руското ръководство относно Срещата на върха. Така след посещението на Путин в Китай тамошният лидер загуби интерес към срещата на върха, а самият Путин започна да коментира текущи въпроси на срещата, опитвайки се да наложи своята гледна точка на същите страни от Глобалния юг, сред които има много Руски сателити и/или финансови длъжници на Кремъл.

Освен това Русия се опита да дискредитира Срещата още на етапа на нейната подготовка. Някои европейски и швейцарски медии, с подкрепата на пропагандисти от Москва, нарекоха срещата на върха „скъпа среща“, от която не трябва да се очакват резултати. Последните избори за Европейски парламент също бяха обект на намеса от Москва, като Русия активира открито проруски политици, които с радост прегърнаха руските наративи относно срещата на върха и военната подкрепа за Украйна. В края на краищата за много крайнодесни сили в Европа въпросът за Украйна е спусък. Москва се опитва да отклони вниманието на Европа от Украйна, като създава условия, в които лидерите са принудени да се занимават с вътрешни политически въпроси, вместо да подкрепят Киев.

Политическият живот в Европа се развива в контекста на постоянните опити на Русия да се намесва в работата на критичната инфраструктура (швейцарските власти регистрираха увеличение на кибератаките преди срещата), опитите на Русия да поеме контрол над информационното пространство и по този начин да повлияе на различни сегменти на обществото, по-специално младежта и мигрантите. Русия прибягва до теорията за рефлексивния контрол, пропагандна технология, която използва още от времето на СССР, и затова Москва сега е основният враг, който изисква от Европа максимално да мобилизира всички усилия, ресурси и възможности.

Такъв пример беше опитът за палеж на градски автобуси в Прага. Според съобщения в медиите, задържаният заподозрян е испанец от Южна Америка. Последният факт е доста забележителен в контекста на срещата на върха. Сблъсъкът на „Севера“ с „Юга“ и дискредитирането на хората от „Глобалния Юг“ в очите на европейците е истинската цел на Москва. Русия може да проведе подобни операции в цяла Европа. Полският премиер Доналд Туск на среща с представители на Подолското воеводство в Бялисток заяви, че са задържани десет души, заподозрени в подривна дейност и саботаж. Полша също изпитва натиск от мигранти на границата с Беларус, където наскоро загина полски войник. В същото време Кремъл категорично отрича участието си в подобни провокации.

Европейските представители трябва да насочат вниманието си към системното противопоставяне на Русия и непрекъснатата подкрепа за Украйна, както по време на срещата, така и след нея. Киев трябва да получи ресурси за прекратяване на войната, а именно оръжия и средства, както и да получи ясни послания от международната общност, които показват различни вектори за възстановяване и развитие на страната. Постъпленията от замразените руски активи трябва да станат основа за дългосрочното възстановяване на Украйна.

В същото време трябва да говорим за възстановяване на страната на съвременни, иновативни принципи. По-нататъшното изкуствено забавяне на присъединяването на Украйна към ЕС може да доведе до негативни последици за Европа, която рискува да остане сама с руската експанзия. От своя страна Украйна, имайки богат опит в конфронтацията с Русия под различни форми, може да даде тласък на обновяването на европейската архитектура за сигурност.