„Нека не говорим за това.“ Мълчанието на руснаците за войната, терора и властта

Вечерта на 23 юни бойци нападнаха църкви и синагоги в Махачкала и Дербент. Според данните към момента 20 души самъртви, шестима нападатели са убити (колко са били неизвестно). Няма публични изявления от организаторите на нападението, не са ясни мотивите му, но терористичната групировка "Ислямска държава" в провинция Хорасан приветства атаката.

Такива събития, независимо къде се случват, винаги са последвани от шок. Но шокът в Русия е от особен вид. Черупката от лозунги не пада, живите емоции не пробиват. Напротив, за ужасните събития не се говори по човешки - а само в някакви непоносими клишета.

Върнаха ли се терористичните атаки в Русия?

Не може да се каже, че терористичните атаки в Дагестан дойдоха като гръм от ясно небе. Те се интегрират във верига от събития, която вече стана доста дълга и която е все по-трудно да не се забелязва - въпреки че както властите, така и значителна част от обществото полагат значителни усилия за това.

Седмица по-рано в следствения арест №1 в Ростов на Дон няколко затворници взеха двама служители на ФСИН - Федералната служба на затворите, за заложници и пуснаха видео съобщение, в което се нарекоха "моджахидини на Ислямска държава" (четирима от тях бяха осъдени по обвинения в тероризъм). Няколко часа по-късно специалните сили нахлуха в сградата на следствения арест, нашествениците бяха убити, а заложниците бяха освободени.

В допълнение, Ислямска държава от провинция Хорасан през март пое отговорност за терористичната атака в "Крокус сити хол", при която имаше стотици загинали.

Фактът, че целите на атаките в Дагестан на 23 юни бяха, наред с други неща, синагоги, напомня за поредица от антисемитски действия в Северен Кавказ през октомври 2023 г., след началото на войната в Ивицата Газа. Тогава в Налчик беше подпален строящ се еврейски културен център, а в Махачкала тълпа превзе летището, където пристигаше полет от Тел Авив.

Всичко това се случва на фона на продължаващата трета година война с Украйна - и руските официални лица при всеки удобен и неудобен повод намекват или дори директно говорят за "украинската следа". Терористичните атаки в Дагестан в тези изявления се споменават отделно от ракетната атака срещу анексирания Севастопол, която се случи същия ден, 23 юни, и при която загинаха четирима души и бяха ранени повече от сто.

Очевидно вътрешната криза в Русия се задълбочава - както на фона на войната, така и в допълнение към нея. Но Владимир Путин не иска да говори за това с гражданите. При планирането на пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. той направи две дълги обръщения към нацията. Направи обръщения и по повод въстанието на ЧВК "Вагнер" през юни 2023 г., а и след терористичната атака в Крокус през март 2024 г. Но по повод терористичните атаки в Махачкала и Дербент специално обръщение няма да има.

Как мълчи системата

Когато в Русия се случват извънредни събития (например, терористични атаки), почти винаги се остава с впечатлението, че властите са изпаднали в ступор, че е настъпил "срив в системата".

"Системата" е сборно понятие, което описва най-разнообразните участници в политическия процес, обществените институции и правилата за тяхното взаимодействие помежду си. Руската система е устроена доста хаотично - и се проваля във всяка неразбираема ситуация (въпреки че нейните представители винаги отричат ​​всякакви провали). Руските пропагандисти и официални лица се опитват да прикрият подобни системни провали и да замажат реалността. Един от основните им инструменти е новият език или новоговор.

За проправителствените медии (преди всичко телевизията) изобщо не е важно какво всъщност се е случило. Много по-важно е да изберете правилните думи, които не разкриват мащаба на случилото се, а също и да не поставяте "сривовете в системата" в контекст. Ето защо терористичните атаки се превръщат в "хлопка", фалшивите стоки в "паралелен внос", икономическият спад в "отрицателен растеж", а завоевателната война в "специална военна операция". Този новоговор, точно като този на Оруел, е предназначен да направи невъзможно не само да се каже, но дори да се мисли за нещо "погрешно".

Объркването и на държавата, и на обществото след Крокус и терористичните атаки в Дагестан е пряка последица от тоталния преход към новоговора. Моля, обърнете внимание: вече почти не говорим за "Крокус". Няма новини за официалното разследване, няма кой да задава "неудобни" въпроси. Никое изказване по този въпрос не може да бъде формулирано така, че да "оправдава" или "дискредитира" нещо, което не е необходимо.

А как е стабилността?

Повече от десет години за повечето руснаци терористичните атаки бяха нещо, което се случва някъде далеч и на някой друг. Понякога ФСБ издаваше неясни доклади за поредното пресичане на опит за "дестабилизиране на социално-политическата ситуация". В информационното пространство се появяваха само предотвратени терористични атаки.

През март 2024 г. ситуацията се промени. Но за известно време спомените за онези времена, когато терористичните атаки и очакването на терористични атаки бяха ужасна рутина, излязоха на повърхността: "Крокус" ​​стоеше наравно с Норд-Ост и Беслан.

Това обаче е бил еднократен ефект и изглежда вече е отшумял. Култът към стабилността не беше подкопан. Войната не го подкопа, защото беше някъде далече, в Украйна. И дори когато дойде в Белгород, останалата част от страната наистина искаше да го игнорира, за да не загуби чувството за стабилност. Терористичните атаки в Дагестан вероятно също няма да подкопаят нищо в този смисъл.

Но дори да приемем, че страната е загубила стабилност, това изобщо не означава, че веднага ще настъпи неконтролируем колапс. Най-просто казано, "стабилност" не означава абсолютно нищо, но самото му споменаване е в полза на властите и убеждава населението, че ситуацията е под контрол.

В допълнение към новоговора и официалния култ към стабилността, друг (и вероятно най-важен) фактор за смущение след терористичните атаки е гражданската апатия. Властите не коментират нищо и се преструват, че не се е случило нищо извънредно. И сякаш населението има нужда точно от това: то отдавна и демонстративно се е изключило от информационния поток и не чете новини.

Но ето какво е важно: хората не просто отказват да следят дневния ред и да разберат как следващата лоша новина ще се отрази на личния им живот. От една страна, руснаците са видели много през живота си: Афганистан, Чечня, преврати, терористични атаки, криминални и политически убийства, репресии. Колективните чувства са притъпени. Не че ужасните събития изобщо не повишават безпокойството на руснаците, но го правят за много кратко време.

От друга страна, руснаците са свикнали не само да се страхуват от бедствия, но да се страхуват и от това какво ще направят властите по въпроса. Общият принцип е приблизително ясен: след всяко високопоставено събитие властите "затягат винтовете". През годината, изминала от бунта на Пригожин, ЧВК на Вагнер всъщност беше реформирана, самият Пригожин почина, а в Министерството на отбраната бяха извършени "размествания". В месеците след терористичната атака в "Крокус сити хол" властите извършиха няколко "набега" срещу нелегални мигранти и "чистки" на властите, отговорни за интеграцията на чужденци.

Какво ще се случи след сегашните терористични атаки, не се знае. Но руснаците продължават да избягват "неудобните" разговори за война, политика и власт, не само защото не виждат смисъл в тях, а и защото виждат в тях само непрекъснати рискове за самите себе си.

"Нека не говорим за това" не е просто забележка в разговор, а почти житейско кредо.