Посланик Темирбаев: Каним нашите български приятели да използват активно туристическия потенциал на Казахстан (ЧАСТ 2)

„Между България и Казахстан съществува значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество“. Това каза в интервю за ФАКТИ извънредният и пълномощен посланик на Република Казахстан в България Виктор Темирбаев. През последната година и половина, откакто той е посланик у нас, се реализираха редица проекти в различни области – като се започне от образовани, мине се през култура и се стигне до икономика. С какво е привлекателна България за деветата най-голяма държава в света, какви са плановете за развитие на двустранните отношения? Отговор на тези и други въпроси може да прочетете в интервюто, което посланик Темирбаев даде да ФАКТИ.

В момента светът е в състояние на геополитическа турбуленция. В такива условия Казахстан продължава да демонстрира своята отвореност към всички страни по отношение на инвестициите и бизнеса и успешно ги привлича. Каква е рецептата за успех?

Привличането на чуждестранни инвестиции е една от приоритетните стратегически цели на Казахстан. В контекста на глобалната конкуренция за инвеститори страната ни активно развива инвестиционната среда, предоставяйки на предприемачите широк набор от подкрепа и стимули чрез специализирани механизми.

Един от ключовите инструменти беше създаването на националната компания „Kazakh Invest“, която действа от името на правителството и предлага на инвеститорите съвети и услуги за подкрепа на принципа „на едно гише“. Това ни позволява ефективно да улесняваме инвестиционните дейности и да насърчаваме проекти.

Правителството на Казахстан предоставя широка финансова и нефинансова подкрепа за инвестиционни проекти: освобождаване от различни данъци (корпоративен подоходен данък, ДДС, поземлен данък и данък върху имуществото), предоставяне на парцели, както и създаване на специални икономически и индустриални зони с данъчни преференции.

В съответствие с най-добрите световни практики сме обособили 14 специални икономически зони и 41 индустриални зони, разположени на територията на цял Казахстан, които осигуряват развита инфраструктура и широк спектър от инвестиционни преференции (0% - данък върху земята, ДДС, данък върху имуществото, корпоративно подоходно облагане, мита).

Министерството на външните работи играе ключова роля в подкрепата на инвестиционните проекти чрез сключване на инвестиционни договори, предоставяне на инвеститорите освобождаване от мита и ДДС при внос на суровини и материали, както и предоставяне на държавна апортна помощ.

От 2017 г. в страната успешно работи Международният финансов център „Астана“ (AIFC), който играе ключова роля в укрепването на позицията на Казахстан като регионален финансов център. AIFC е уникална платформа за региона на Централна и Средна Азия със специален правен статут, който предоставя на своите участници специални привилегии. Центърът обединява най-добрия опит и най-съвременните възможности на водещите финансови центрове Ню Йорк, Лондон, Дубай, Хонконг и Сингапур.

Съдът на AIFC и неговият Международен арбитражен център са юридически отделени и независими от съдебната система на Казахстан. Той предоставя английска съдебна система на общото право, която работи по най-високите международни стандарти за разрешаване на граждански и търговски спорове.

Преди дни в Казахстан се проведе 24-тата среща на ШОС. Организацията е една от ключовите за развитието на Евразия. Как решенията на ШОС ще се отразят на развитието на света икономически и политически?

Шанхайската организация за сътрудничество е международна организация, основана през 2001 г. от лидерите на Китай, Руската федерация, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан.

Оттогава тя се разшири значително и в момента обединява 10 държави от Евразийския континент.

ШОС се превърна в една от водещите международни организации, обединяваща почти половината от населението на света и значителна част от световния БВП и търговия. Тя играе важна роля в оформянето на политическия и икономически ред в региона, като насърчава сътрудничеството в различни аспекти, включително борбата срещу тероризма, екстремизма и търговията с наркотици.

Само преди дни в Астана приключи 24-тата среща на върха на държавните глави на ШОС и срещата на върха във формат „ШОС+“, в която участваха държавните и правителствени ръководители на 16 държави: Казахстан, Индия, Иран, Китай, Киргизстан, Пакистан, Русия, Таджикистан, Узбекистан, Беларус, Монголия, Азербайджан, Катар, ОАЕ, Турция и Туркменистан, както и генералният секретар на ООН А. Гутериш и ръководители на такива международни организации като Евразийската икономическа комисия, Организацията на Договора за колективна сигурност, Съвещанието за взаимодействие и мерки за доверие в Азия, Ислямската организация за продоволствена сигурност.

На срещата на върха Република Беларус стана 10-ият пълноправен член на Организацията.

Казахстан е председател на ШОС от 2023 г. През това време бяха проведени около 150 събития от различни нива, включително цифрови, туристически, енергийни и бизнес форуми, както и Младежкият съвет на ШОС. Бяха изготвени 60 нови документа, включително Стратегията за борба с наркотиците, Планът за изпълнение на Стратегията за икономическо сътрудничество, Споразумението за опазване на околната среда и Стратегията за развитие на енергийното сътрудничество. Разшири се кръгът от международни организации, които си сътрудничат с ШОС.

В резултат на срещата на върха беше приета Декларацията от Астана, както и около 25 документа и изявления на държавни глави, включително Инициативата за световно единство за справедлив мир, хармония и развитие, която беше подкрепена от членовете на ШОС.

На срещата на върха беше подчертано значението на диалога и сътрудничеството между участниците в организацията в контекста на съвременните глобални предизвикателства. Обсъдени бяха актуални проблеми на политическата стабилност, икономическото развитие, сигурността и устойчивото развитие на региона. Всеки участник допринесе за обсъждането на стратегии и решения, насочени към укрепване на сътрудничеството в рамките на ШОС.

През септември столицата на Казахстан ще бъде домакин на 5-ите Световни игри на номадите. Много експерти ги наричат ​​„вторите олимпийски игри“. Моля, кажете ни как върви подготовката за такова значимо събитие и как ще се проведат игрите?

Наистина, от 8 до 13 септември 2024 г. в Астана ще се проведат 5-ите Световни игри на номадите (СИН), значимо международно събитие, посветено на етническите спортове и културата на народите с номадски традиции. Те са насочени към развитие на етно-спортното и етно-културното движение като важно наследство на човешката цивилизация.

Програмата СИН обхваща три основни области:

1. Спорт:

• Над 2000 участници от повече от 85 страни по света ще се състезават в 21 спорта, включително ашик ату, кокпар, казахска борба, „9 камъчета“, теглене на въже и други.

• Програмата включва и 10 демонстративни спорта, като конни надбягвания, народна борба, интелектуални игри, бойни изкуства, традиционна стрелба с лък, национален лов с птици и други.

• На игрите ще бъдат раздадени общо 110 комплекта медали.

2. Култура:

• В деня преди церемонията по откриването на Игрите, ще се състои откриване на етноаула (етноселище), с динамичен театрален спектакъл „Астана – столицата на номадите”.

• През всичките дните на събитието в етноаула ще се провеждат културни събития, включително най-голямата изложба-панаир на най-добрите занаятчии на Казахстан с майсторски класове и изложби на произведения.

• Важна част от програмата ще бъде традиционното състезание на акините - „Айтъс“, в което ще участват водещи и начинаещи певци от страната. Ще бъде представен и фестивалът „Вселената на номадите”.

3. Наука:

• От 9 до 11 септември 2024 г. ще се проведе международна научно-практическа конференция на тема „Номадите: история, знания, поуки“.

• Конференцията ще обхване три основни области: „История и култура“, „Спортна наука“ и „Хранене на централноазиатските номади“, предоставяйки платформа за обмен на знания и опит между учени и специалисти.

Световните игри на номадите в Астана 2024 г. са уникално събитие, което помага за опазването и популяризирането на културното наследство на номадските народи чрез спортни и културни събития, както и за обогатяване на научния диалог в тази област.

Връщайки се към България, колко дълбоки ще бъдат отношенията между България и Казахстан в близко бъдеще?

Както отбелязах по-рано, нашите страни имат значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество.

1. Транспортно-транзитен сектор. Като се има предвид, че и Казахстан, и България имат донякъде сходни, доста изгодни географски позиции на кръстопътя на Европа и Азия, както и приоритетните национални задачи за диверсификация на маршрутите за износ и внос, считам за целесъобразно съвместното развитие на транзитния потенциал чрез практическо сътрудничество в рамките на рамката на Транскаспийския международен транспортен маршрут или т.нар Среден коридор. TMTM преминава през Китай, Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и след това отива в Турция и европейските страни.

Днес времето за доставка на товари чрез TMTM от границите на Китай до границите на страните от ЕС е 19-23 дни. За сравнение доставката на товари от Китай до Турция през Суецкия канал отнема 35-45 дни, т.е. 3 пъти повече.

Обемът на превоза на товари през 2023 г. възлиза на повече от 2,8 милиона тона, което е с 65% повече от 2022 г.

За осигуряване на ефективни комплексни тарифи за превоз на товари работи Международната асоциация „ТМТМ”, обединяваща собствениците на магистрална инфраструктура, превозвачите на различни видове транспорт в Казахстан, Азербайджан, Грузия, Турция, Украйна, Румъния, Полша, както и Китай. Един от големите пристанищни оператори в България БМФ Порт Бургас е член на тази асоциация от 1 октомври 2023 г. Освен това интерес за членство в Асоциацията са заявили компаниите Gopet Trans, Fidelitas Group и Clever Synergies Investment Fund.

2. Сферата на агропромишления комплекс. Казахстан има 220 милиона хектара земеделска земя, включително 180 милиона хектара пасища. По тези показатели, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие, страната ни е на 6-то място в света. Интересуваме се от привличане на инвестиции и напреднали европейски технологии в селскостопанския сектор. Перспективни направления за нас: дълбока преработка на месо, мляко и зърно, развитие на промишлено оранжерийно отглеждане. В този контекст сме готови да работим със заинтересовани български земеделски производители.

3. IT сфера. Казахстан си поставя стратегически важна задача - пълна трансформация в ИТ държава. Нашето правителство активно подкрепя цифрова трансформация, разработването на нови ИТ продукти и развитието на ИТ инфраструктура.

В класацията на ООН Казахстан е на 28-мо място в цифровизацията и на 8-мо в цифровите услуги. 92% от държавните услуги се предоставят по електронен път, като 85% от тях могат да бъдат достъпни чрез смартфон.

Работи най-големият международен технологичен парк в Централна Азия - AstanaHub, на чиято платформа успешно работят повече от 1,4 хиляди компании, от които около 400 са чуждестранни.

ИТ решенията на казахстанските компании са в голямо търсене по целия свят. Поставихме си за цел да доведем износа на ИТ услуги до 1 милиард долара до 2026 г.

4. Редкоземни метали. Казахстан има значителни запаси полезни изкопаеми, по много от които страната е един от водещите световни доставчици. Казахстан представлява около една четвърт от световното производство на титанова гъба (основният потребител е Airbus - 60%) и е вторият по големина производител на хром в света, представляващ 16% от световното производство, като същевременно притежава находища на такива минерали като злато, сребро и силиций.

Според оценки на Световната банка Казахстан все още има над 5000 неизследвани находища на стойност над 46 трлн. USD. Минерално-суровинната база на страната се формира от находища на черни, цветни, скъпоценни и редки метали, както и неметални полезни изкопаеми. Въпреки големия брой находища, които се разработват в момента, според експерти недрата на Казахстан все още имат доста голям потенциал за нови открития.

Каним българските компании активно да използват потенциала на Казахстан за взаимноизгодно партньорство.

5. Туризъм. В момента е съгласуван и готов за подписване проект на Меморандум за разбирателство в областта на туризма между Министерството на туризма и спорта на Република Казахстан и Министерството на туризма на Република България. Разбира се, подписването на този документ ще даде тласък за по-нататъшното разширяване на нашето сътрудничество в сферата на туризма.

Казахстан, който има 9-тата по големина територия в света с площ от 2,7 милиона кв. км и население от над 20 милиона души, има значителни природни ресурси, включително различни видове национални паркове, както и потенциал за развитие на почти всички видове туризъм: културно-образователен, екологичен, спортен, здравен, религиозен, бизнес туризъм и др. Това се улеснява от богата история, оставила много археологически и исторически паметници в страната.

Това се дължи на уникалното географско положение, благодарение на което в Казахстан можете да намерите недокоснати кътчета на природата в голямо разнообразие от пейзажи, както и поради развитието на туристическата инфраструктура, постоянната работа за опростяване на визовия режим и много други фактори .

В тази ера на глобализация, в която дестинациите за пътуване стават все по-сходни, много пътници търсят нещо автентично и различно. В този контекст Казахстан определено си заслужава да бъде открит.

Местоположението му по историческия Път на коприната дава на страната значителен туристически потенциал.

Националните природни паркове привличат любителите на преходи, пешеходен туризъм, колоездене и конна езда, както и наблюдение на птици. Покрайнините на Алмати и перлите на Саръарка - Бурабай, Баянаул, Имантау и Каркарали - заслужават специално внимание.

Ядрото на държавната политика за стимулиране на туристическата индустрия са ключовите 10 дестинации (места) с най-висок туристически потенциал: Астана (столицата на Казахстан), Бурабай, Баянаул, езерото Алакол, Алматинската планина, Балхаш, Туркестан (център за поклонение) , Байконур, Мангистау и Имантау-Шалкар.

Граждани на 80 държави могат да влизат в Казахстан без виза. Нашата система e-Visa опростява процеса на получаване на визи за над 100 държави, като съчетава лесното влизане с максимална сигурност. По-лесното навлизане на туристи и инвеститори може само да укрепи нашата икономика и международния авторитет. И не смятаме да спираме дотук. Имам удоволствието да съобщя, че България е в този списък. Безвизово влизане с право на пребиваване в страната за граждани на България се предоставя за срок до 30 дни.

Каним нашите български приятели да използват по-активно туристическия потенциал на Казахстан и да се запознаят с основните му забележителности!