Прегръдката на Моди в Ново Огарьово

Изглеждаше така, че таймингът на посещението на индийския министър-председател в Русия бе неудачен.

Когато Нарендра Моди и Владимир Путин се прегръщаха в постъпите на резиденцията на руския президент в Ново Огарьово, в околностите на Москва, във Вашингтон вече се провеждаше срещата на върха на Алианса, а руска ракета бе взела десетки животи, удряйки детска болница в Киев. "Огромно разочарование и съкрушителен удар върху усилията за мир е да видим как лидерът на най-голямата демокрация в света прегръща най-кървавия престъпник в света в Москва", коментира Володимир Зеленски.

Тези думи на украинския държавен глава може и да обобщават разочарованието на Запада от срещата на Моди с Путин, но те не могат да претендират за обективна интерпретация на логиката и естеството на партньорството между Индия и Русия. Историята на двустранните отношения между Ню Делхи и Москва, особено от 70-те години насам, показва, че посещението на Моди в Москва - първото му такова в Русия от 2019-та година насам, - всъщност не е учудващо, в известен смисъл е по-скоро закъсняло, и стъпва на сериозна традиция, обусловена от съвпадението на интересите на двете държави. Макар да не са малко партньорствата, които успяват да съхранят себе си и след края на Студената война, това между Индия и Русия е едно от най-значителните такива. С други думи, Ню Делхи и Москва бяха приятели по време на блоковото противопоставяне и останаха такива и след разпадането на СССР.

По време на Студената война Съветският съюз виждаше в развиването на ползотворно сътрудничество с Индия своеобразен отговор на разведряването на отношенията между САЩ и Китай и естествена реакция на близостта, политическа и военна, между американците, от една страна, пакистанците и иранците, от друга. В качеството си на един от лидерите на Движението на необвързаните държави Ню Делхи тогава бе възприеман от Москва и като партньор спрямо Третия свят. В това отношение нещата не са се променили: днес Русия също подкрепя амбицията на Индия да се превърне в основен фактор в процесите на трансформация в Глобалния юг, свързани с релативизацията на американското влияние в Африка и разширяващото се такова на Китай. В лицето на Русия пък Индия можеше да разчита - било преди, било днес - на подкрепа спрямо казуса в Кашмир и на желанието на Ню Делхи да стане член на Съвета за сигурност на ООН (която подкрепа бе потвърдена от руската държава в лицето на Сергей Лавров и тези дни). Именно Москва помогна през годините на Ню Делхи да развие и своята програма за ядрено оръжие, въпреки опозицията на Вашингтон.

Ролята на Китай в Азия също се отчита и от двете държави като те имат сходен интерес: всяка една от тях гледа на другата като предоставяща възможности за отваряне на дипломатически пространства и опции за маневриране във въпросния континент, падащ все по-силно под сянката на Поднебесната империя. Именно поради това Индия не реагира резервирано нито спрямо провелото се в края на миналата година общо военно обучение на Русия с Мианмар, нито спрямо акостирането на руски бойни кораби в Бангладеш, докато посещението на Владимир Путин във Виетнам през юни месец бе оценено като по-скоро даващо възможности, отколкото като криещо допълнителни рискове. Но все пак, когато става дума за Поднебесната империя, налице е концептуална разлика: ако Русия гледа на Китай като на основен партньор в преформатираното на международната среда, за Ню Делхи Пекин остава най-голямата опасност за националната сигурност на страната. В известен смисъл може да се каже, че ако и двете държави виждат китайското бъдеще на хоризонта, то Москва върви към този сценарий, а Ню Делхи се опитва да избяга от него.

Именно съпротивителните сили на Индия обуславят "американския завой" на Ню Делхи, особено материализиращ се от десетилетие и половина насам. Този обрат в индийската външна политика се аргументира отново като търсене на допълнителни гаранции срещу Китай и се изразява както в задълбочаващата се консолидация на двустранните отношения на страната със САЩ, така и в участието ѝ в изграждани от американците регионални формати (като Четиристранния диалог по сигурността, успоредно със САЩ, Япония и Австралия). Именно Индия остава най-значимата страна в Азия, която отказва да се присъедини към диктуваната от Китай икономическа интеграция на континента (в лицето на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство) и отхвърля перспективите за участие в "Един път, един пояс" (включително поради това, че първият и най-голям проект по тази китайска стратегия, Китайско-пакистанският икономически коридор, преминава през оспорваните територии на Кашмир). Въпреки това, Индия участва, успоредно с Китай и Русия, както в Шанхайската организация по сигурността (макар че Нарендра Моди не посети последния форум на организацията, провел се миналата седмица в казахската столица Астана), така и в БРИКС Плюс. Но скептицизмът на Индия спрямо нарастващата роля на Китай в Азия, както и увеличаващата се зависимост на Москва от Пекин, правят така, че Ню Делхи да релативизира участието си в континентални формати като Русия-Индия-Китай (RIC).

Междувременно войната в Украйна резонира върху, но не успя да промени по същество руско-индийското партньорство.

От една страна, покрай конфликта, както и заради Covid-19, Ню Делхи и Москва преустановиха провеждането на ежегодните си срещи на високо равнище в рамките на три години. Това бе период, в който Моди спазваше социална дистанция по-скоро от Путин, отколкото от коронавируса. Това обаче не попречи на индийския министър-председател да заяви на руския си колега два пъти, че войната в Украйна не е решение за руските съображения за сигурност (това Моди направи както на Шанхайската организация по сигурността през 2022 г., така и тези дни на срещата му с руския държавен глава). В допълнение Ню Делхи, за разлика от Пекин, не участва и в снабдяването на руската икономика и въоръжени сили с дефицитните за Москва полупроводници и стоки за двойна употреба. А посещението на Моди в Русия тази седмица бе повод да се разпространи и следната статистика: индийският внос на руско оръжие - иначе един от стълбовете на партньорството между двете държави, предвид вноса, поддръжката и съвместното производство на военен хардуер - е намалял от 65% в периода 2010 - 2019-та г. на 36% от 2020-та година насам. Това сочат данните на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

От друга страна обаче Индия не само че не прилага икономически санкции на Кремъл, по примера на западните си партньори от ЕС и САЩ, но и се превърна в един от най-големите клиенти на руските въглеводороди. Така например, според други широко цитирани данни, за месеците май и юни тази година между 40%-43% от закупения от Ню Делхи петрол е от Москва, като за това количество допринася основно по-ниската цена на руските енергоносители спрямо тези на другите основни индийски снабдители като Ирак и Саудитска Арабия. Тук трябва да напомним и това, че миналата година, когато Ню Делхи бе домакин на Г-20, Нарендра Моди не допусна темата за Украйна да доминира форума, за скрито неудовлетворение на участващите във въпросното мероприятие западни държави.

Но след като Китай не може да компрометира руско-индийското сътрудничество, е нереалистично да се очаква, че това може да направи войната в Украйна. Въпреки че Русия се превръща по-скоро в китайски съд, а Индия се опитва да избегне подобна съдба, Ню Делхи и Москва имат съвпадащи интереси що се касае до придаването на инфраструктурно изражение на геостратегическите им проекти. Един такъв е вече откъслечно функциониращият Международен транспортен коридор "Север-Юг", свързващ Мумбай и Санкт Петербург през Иран и Каспийско море. Другият, все още съществуващ само като проект, е свързването на индийския порт Ченай с руския Владивосток, което е част от още по-амбициозната концепция за разработването на северната артерия през Арктика (но в която обаче Китай се очертава като водещ партньор на Русия). Тези два проекта вплитат нишките на геостратегическите интереси на Индия и Русия, още повече, че обявеният през септември месец миналата година Икономически коридор Индия - Близък Изток - Европа (това е инициатива, с която САЩ се опитват да придадат допълнителна логистична свързаност на южноазиатската страна със съюзниците на американците в Арабския полуостров, Леванта и Стария континент) все още не е прецизиран и като проект.

С оглед на това обаче, че динамиката на международните отношения затруднява дългосрочното стратегическо планиране, Индия и Русия адаптират партньорството си целево и тематично. Оттук и най-важните резултати от срещата между Нарендра Моди и Владимир Путин се състоят в преговорите им, касаещи евентуалното задълбочаване на сътрудничеството им в ядрената енергетика (възможността Москва да предостави допълнителни ядрени реактори и доставки на уран за Ню Делхи), както и изработване на платежна система, която да използва местните валути (заобикалянето на долара така или иначе е един от приоритетите на БРИКС Плюс, където двете държави членуват). Сами по себе си обаче тези теми не са новост в двустранния диалог между Ню Делхи и Москва. Предвид това обаче, че САЩ не санкционират Индия - било заради поръчания от южноазиатската държава руски зенитно-ракетен комплекс C-400, било покрай индийските инвестиции в иранското пристанище Чабахар - би било интересно да видим дали действително Ню Делхи би предприел и следващата стъпка: след като не прилага санкции на Русия, да участва и в тяхното заобикаляне.

Всъщност това, а не Украйна, ще е и основният маркер, според който ще може да се даде аналитична перспектива на начина, по който Индия рефлектира сблъсъка между Запада и Русия. Нарендра Моди е поставен в трудна ситуация: заради Китай той е принуден да стои все по-близо до САЩ и да не изоставя Русия. Затова той е готов да бъде едновременно и гост на държавна вечеря в Белия дом, и да раздава прегръдки в Ново Огарьово.