Куба: мизерията на обикновения човек

Лизбет живее в партерен апартамент в един от бедняшките квартали на Хавана. Жилището ѝ е предоставено от държавата, но е в окаяно състояние - подът е разбит, до стената има влажен матрак, кабелите са оголени. Лизбет, която има пет деца, е изпълнена с гняв, както разказва пред германската обществена телевизия АРД. "Нямам вода и санитарни помещения. От една година живея без течаща вода."

Тя получава помощи от държавата - 5860 кубински песо. Но само един картон яйца струва на черния пазар 3000 - това са около осем евро.

Държавните магазини са празни

Жената зависи от държавните магазини - от тях би трябвало да получава ежемесечно основните хранителни продукти. Но те са празни - в държавните магазини има само цигари, наденички и кайма.

Много майки в Куба са в същото трудно положение, споделя Лизбет пред АРД. Всички те си задават следните въпроси: "Какво да сготвя днес, откъде да намеря 10 000 песо за обувки на дъщеря ми? Откъде да намеря и пари за раница за училище - още 5000 - 8000 песо?".

Жената няма възможност да поеме тези разходи. В другите магазини - наречени MLC - има всичко, от което се нуждае Лизбет: пилешко месо, яйца, макарони, олио, мляко на прах, пелени, но в тях се пазарува само със специални карти, заредени с валута. Бутилка олио струва например десет долара, кафето е 11.

"Искат да ни забранят всичко"

Ситуацията вече е довела до натрупването на много гняв. Преди няколко месеца Лизбет излиза на протест с още шест майки, но силите за сигурност незабавно ги прогонват, пише АРД.

Една от майките е била задържана за два дни. "Целта им бе да ни накарат да се страхуваме. Искат да ни забранят всичко, дори да говорим. Искам да се оплача от това, което ме е сполетяло."

Едни ровят в боклука, други живеят в лукс

В последните години кубинското правителство осъществи редица реформи. На частните лица и на фирмите бе разрешен внос. Но привилегировани остават само тези, които имат роднини извън Куба и живеят с изпращаните от тях пари. Така се формира една заможна класа, а социалната несправедливост расте все повече, обяснява германската обществено-правна медия.

По улиците на Хавана постоянно се виждат хора, които ровят в боклука. А недалеч от тях - някое "Порше" пред току-що ремонтирана луксозна вила. Големите революционни обещания за безкласово общество така и не бяха изпълнени.

"Военната икономика" на правителството

Заради огромната криза преди няколко седмици правителството обяви "военна икономика". Мерките включват бюджетни съкращения, контрол на цените, повишаване на валутния приток към страната и насърчаване на местното производство на хранителни стоки. Предвидени са и действия срещу укриването на данъци.

В началото на юли държавният ръководител Мигел Диас-Канел заяви пред своите министри: "Ще спасим революцията и социализма с убеждение", припомня АРД. Мерките били необходимият отговор на т.нар. "военни действия в мирно време".

С това се има предвид наложеното от десетилетия икономическо ембарго от страна на САЩ, което не бе облекчено и по време на управлението на Джо Байдън. То естествено се отразява негативно на икономиката, отбелязва кубинският икономист Омар Еверлени.

През последните пет години, след като тогавашният американски президент Доналд Тръмп затегна ембаргото, обявявайки Куба за спонсор на тероризма, натискът нарасна още повече. А Куба няма какво да направи.

"Правителството обаче има влияние върху вътрешните проблеми и вътрешната икономика - там би могло да предприеме нещо. Мисля, че има много неща, които да се извършат. Тъй като например фермерът, който не получава достатъчно добри цени за своите продукти, няма нищо общо с блокадата", посочва Еверлени пред АРД. Той изтъква, че държавата изкупува селскостопанските продукти на много ниски цени и това демотивира фермерите. А именно в това отношение правителството трябва да се задейства - тъй като същностният проблем на кубинската криза няма да се реши с новите мерки от "военната икономика".

Протестите сега са други

За разлика от големите протести през юли 2021 година, когато на улиците излязоха хиляди хора в цялата страна, днес протестите са по-скоро малки, а поводите са битови - празни магазини, спиране на тока.

Последната голяма демонстрация, в която участваха стотици, се състоя през март в Сантяго де Куба. 17 от протестиращите бяха задържани без да бъдат назовани основанията за това, сочат данните на правозащитните организации.

Освен това бе изключен интернет, информира АРД. Повечето задържани бяха освободени под гаранция от 50 000 песо, но сега срещу тях ще се проведе процес. През юни тази година правозащитните организации бяха регистрирали около 1000 случая на хора, задържани по политически причини.

Младите образовани хора напускат страната

През последните две години към 1,7 милиона кубинци са напуснали родината си. Лекари, медицински персонал, учители - най-вече младите добре образовани хора обръщат гръб на Куба, защото не печелят достатъчно и не виждат никакви перспективи.

Ако някой например получава по 100 долара от роднините си в чужбина, взима три пъти повече от месечната лекарска заплата, казва Лизбет пред АРД. "Не съм активистка - единственото, което ме интересува, е аз и децата ми да се чувстваме добре", изтъква жената.

Ане Демер (ARD)