Москва отказва да се примири, че ролята на незаобиколим посредник в Южен Кавказ видимо се изплъзва

Президентът на Русия Владимир Путин направи двудневно държавно посещение в Азербайджан – първото от 6 години, първото откакто Москва навлезе в Украйна през февруари 2022 г. и първото откакто през септември миналата година Баку си върна контрола върху Нагорни Карабах от етнически арменски сепаратисти.

Путин отиде в Баку, за да обсъди с държавния глава Илхам Алиев въпроси „на по-нататъшното развитие на руско-азербайджанските отношения на стратегическо партньорство и съюз, както и актуални международни и регионални проблеми“, информира ТАСС преди визитата на 18 и 19 август.

Това беше осмо посещение на руския лидер в Баку, където е почетен доктор на местния Славянски университет.

Азертадж цитира на 19 август лидера Алиев, който каза след срещата си с Путин: „Убеден съм, че това посещение ще бъде от полза, както за нашите отношения, така и лично за Вас.“

Основното, което се откроява като цел на визитата на Путин в Баку, е, че Русия иска да възстанови водещата си роля на посредник между Азербайджан и Армения. В момента Баку и Ереван водят сложни преговори, които да ги приближат към подписване на мирно споразумение.

Арменската служба на Радио „Свободна Европа“ (РСЕ) цитира Путин, че Москва е готова да се ангажира в процеса на подписване на мирен договор между Азербайджан и Армения въз основа на тристранни споразумения след 44-дневната война между двете кавказки държави през 2020 г.

„Путин пристига на посещение в Азербайджан, за да укрепи връзките на Кремъл с Баку на фона на влошаващи се отношения с Армения“, извежда в заглавие Азербайджанската служба на РСЕ. В материала се подчертава, че Москва гледа на двете бивши съветски републики като на част от своята сфера на влияние, и затова е възмутена и разтревожена от опитите на Армения да задълбочи връзките си със западни държави, особено със САЩ.

Както отбелязва на сайта си американският мозъчен тръст „Институт за изследване на войната“ (ИИВ), „Путин отиде в Баку, за да измести обществения фокус от конфузното развитие на нещата около Курск“.

ИИВ посочва, че Путин пристигна в Баку, демонстрирайки дипломатическа активност, като същевременно се мъчи да отклони вниманието от „неловката ситуация“, която се развива в Курска област, където украинските сили продължават да настъпват.

Отбелязва се също, че според анализатори моментът на визитата не е избран случайно, предвид положението около украинското настъпление в Курска област и продължаващите усилия на Кремъл да омаловажи магнитуда на случващото се и неговото въздействие.

Американският мозъчен тръст обръща внимание също, че руските държавни медии отчетливо се фокусират върху президентската визита в Баку, насищайки медийното пространство с твърдения, че става дума за голям дипломатически успех на Москва.

Според руската опозиционна медия „Важние истории“ обаче, реакцията на Путин на случващото се в Курска област е извадила наяве определени размествания по кремълската вертикала на властта, много от които се развиват през последните месеци.

ИИВ отбелязва, че Путин е назначил бившия си телохранител Алексей Дюмин да надзирава продължаващата „контратерористична операция“ срещу украинската офанзива в Курска област, която според „Важние истории“ означава, че президентът няма доверие на руския Генерален щаб и на министерството на отбраната, уповавайки се на хора, за които смята, че са му предани.

В анализ по темата Асошиетед прес цитира политолога Зарадушт Ализаде, че Путин все повече зависи от държави като Азербайджан, за да има достъп до глобалните пазари, предвид наложените на Москва санкции заради действията ѝ в Украйна.

Азербайджан не е подписал Римския статут, с който е създаден Международният наказателен съд, припомня Радио „Свободна Европа“, затова Путин може да пътува дотам без да се притеснява, че ще бъде арестуван. Същевременно арменският представител по юридическите въпроси Егише Киракосян заяви пред Франс прес, че "от 1 февруари Римският статут официално влиза в сила за Армения".

През последните няколко години, пише РСЕ, Азербайджан се превърна в най-гостоприемното място за руския лидер в неспокойния регион на Южен Кавказ. Там Армения стремително се обръща срещу някогашния си руски съюзник, а Грузия, въпреки че понастоящем преживява криза в отношенията си със Запада, си остава дълбоко недружелюбна територия за Путин.

Но зад прегръдките и усмивките, пише РСЕ, Азербайджан в момента се опитва да изключи Русия от регионалната политика, в която до неотдавна Москва беше дълбоко въвлечена. Десетилетия наред, отбелязва РСЕ, Русия, заедно със САЩ и европейските държави играеше ключова роля в дипломатическите усилия за разрешаване на конфликта между Азербайджан и Армения.

Азербайджан обаче, смятайки, че процесът по разрешаване на конфликта се е превърнал в място, където външни сили упражняват влияние в региона, през последните месеци смогна да изтласка Русия и други чужди сили вън от процеса и да работи директно с Армения за постигане на мирен договор.

Друг неуспех за Русия е и това, че, също наскоро, Азербайджан обяви, че изважда от преговорите за мир спорния въпрос за Зангезурския коридор – транспортна връзка между Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван през Южна Армения, отбелязва РСЕ.

Маршрутът е от ключово значение за Азербайджан, но дава и на Русия възможност да има своя база в региона. Първоначално Ереван и Баку се бяха договорили, че маршрутът ще се охранява от руската служба за държавна сигурност. Москва още храни надежда, че такава клауза ще залегне в окончателното споразумение, анализира РСЕ на 19 август 2024 г.

Освен това, през май високопоставен руски представител обяви, че Москва се надява да отвори консулство в Карабах. Азербайджанците обаче видяха в това скрито намерение на Кремъл да върне руското, а може би и арменското влияние върху тази територия.

Преди визитата на Путин ТАСС интервюира азербайджанския посланик в Москва и му зададе въпрос по темата. Посланик Полад Бюлбюлоглу любезно каза, посочва РСЕ, че Азербайджан се противопоставя на тази идея, отбелязвайки неопределено, че в Азербайджан полето за работа на консулствата е ограничено.

След интервюто за ТАСС Бюлбюлоглу говори по темата и пред свързаната правителството в Баку електронна медия Haqqin.az. Там той уточни: „Не казах, че в Карабах ще се появи руско консулство. Казах, че въпросът е в дискусионна фаза“, цитира го РСЕ.

Алиев и Путин не споменаха публично консулството, но междувременно, в друга част на Баку, оставаше зад решетките някогашният съветник на руския лидер Рубен Варданян. Той е един от няколкото висши представители на подкрепяната от Армения и непризната бивша Нагорно-Карабахска република, арестувани, след като миналата година Азербайджан си върна тази територия.

Преди визитата на Путин Съюзът на арменците в Русия му изпрати призив да постави в Баку въпроса за карабахските затворници. Но и това не беше официално споменато, отбелязва РСЕ.

Ръководителят на базирания в Баку Институт за политически мениджмънт Азер Касимли каза за Арменската служба на РСЕ, че главните въпроси, обсъждани от Путин и Алиев, са били свързани с възстановяването на азербайджанския контрол върху Карабах, довело до разпускането на сепаратисткото етническо арменско правителство там.

Касимли добавя, че Путин търси начини да продава руски газ в Европа през Азербайджан в условията на наложените на Русия западни санкции.

Азербайджанският експерт е цитиран, че „Русия се опита да свали (арменския премиер Никол) Пашинян и да постави на власт проруски политици. Това не сработи и правителството на Пашинян укрепна и избра курс на сближаване със Запада“. Касимли добавя, че напрежението между Армения и Азербайджан остава много високо и може да доведе „до нова вълна от сблъсъци“.

Все пак, за Москва и Баку остава по-лесно да намират общ език в икономическата сфера, коментира РСЕ. Изданието „Политико“ цитира на 20 август Алиев, който приветства факта, че „нашите икономически и търговски отношения успешно се развиват“, независимо от глобалните предизвикателства.

Освен това, президентът Алиев заяви, че стабилността и сигурността в целия регион на Южен Кавказ до голяма степен зависят от тясното взаимодействие между Русия и Азербайджан“, цитира го италианската Agenzia Nova.

Както посочва РСЕ, за някои азербайджанци скромните резултати от визитата на Путин разкриват истинската причина за осъществяването ѝ – възможност за Путин да даде вид че има съюзници, докато всъщност е международно изолиран.

На 21 август 2024 г. РСЕ публикува на сайта си политическа карикатура на двамата лидери, застанали в локва от сълзите на Путин. Той признава на объркания от изблика му Алиев: „Само ти и Ким Чен-ун ми останахте!“.

Ереван не реагира веднага на заявеното от Путин в Баку, но Гагик Мелконян – известен с директността си депутат от управляващата партия „Граждански договор“, се изказа много критично и заяви, че руският лидер е отишъл в Баку да обсъжда с Алиев по-нататъшни антиарменски стъпки. „Те дадоха Карабах на Баку и сега им напомнят, че Баку им е длъжник“, каза Мелконян за Арменската служба на РСЕ.

Иначе ТАСС информира, че по брой рускоезични медии Азербайджан е лидер сред държавите в Южен Кавказ и Централна Азия - в републиката излизат 50 рускоезични печатни издания, има и 7 новинарски агенции.