ЕК следи „вредни практики“ по програма „Еразъм“ у нас

Много пъти сме чували как директори на училища говорят за програма „Еразъм“, как се защитават проекти, как се оборудват училища. Но всичко ли е толкова „розово“, или у нас сме побългарили програмата. Във ФАКТИ преди време писахме за това как д-р Мария Матеева-Казакова - директор на Института за Изследвания, Анализи и Стратегии, алармира с жалба до редица институции за "порочно управление на европейски средства" от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), управляващ приложението на програма „Еразъм“ в България. Случаят си има продължение, което много ясно обрисува българската версия на програмата „Еразъм“.

Какъв е казусът
Става въпрос за подадено проектно предложение Language training for job search for Ukrainian refugees in Bulgarian and Romanian (levels A1 and A2) 2023-1-BG01-KA210-ADU-000158605. Проектът цели изработване на програма и план от висококвалифицирани университетски специалисти за обучение по български и румънски език на украински бежанци в България и Румъния с цел успешната им адаптация за интеграция на пазара на труда. И тук в жалбата на д-р Казакова четем, ще става въпрос за поредица от практики, които аргументирано могат да се определят като порочно управление на европейски средства от Центъра за развитие на човешките ресурси, управляващ приложението на програма „Еразъм“ в България.

Как ЕК следи „вредни практики“ по програма „Еразъм“ у нас
След като се подава проектът през 2023 г., следва отказ. През 2024 г. отговорът на ЦРЧР при повторно подаване на проекта се състои в натиск чрез забранени от правилника за оценка на проекти по „Еразъм“ практики като:
- референции към проект, подаден в рамките на предишна покана за кандидатстване (което показва, че няма анонимизация, прозрачност на оценяването и независимост на оценителите);
- представяне на заключения без задължителната за програмата аргументи;
- употреба на епитети и непрофесионален тенденциозен речник, включващ възклицателни знаци и порицание на кандидати;
- фактологична подмяна на основния обект на предложението.

С казуса е запозната и Европейската комисия.
„Уважаема г-жо Матеева-Казакова,
Благодарим Ви, че обърнахте внимание на някои въпроси, свързани с оценката на кандидатстването на проект 2024-1-BG01-KA210-ADU-000249618.
Ние потвърждаваме, че оценката трябва да се извърши единствено въз основа на информацията, съдържаща се в приложението. Тя трябва да бъде максимално обективна и професионално формулирана. Ще напомним на Националната агенция да акцентира върху тези принципи отново по време на обученията с външни експерти. Политиката на Българската национална агенция по отношение на външните експерти е под внимателното наблюдение на Комисията“, пише Майкъл Тойч, ръководител на отдел „Еразъм+ координация“ в ЕС.

Как се проверява програмата у нас
Центърът за развитие на човешките ресурси е независима структура към Министерството на образованието и науката. Понеже ЦРЧР работи с европейски пари, той попада под наблюдението на Европейската комисия, комисията ОЛАФ, Европейската прокуратура и т.н. Разбира се, всички европейски структури биха се задействали, ако има подадени сигнали. А такива – както виждаме, има.

Как стават нещата у нас, ако някой обжалва
Оказва се, че не съществува публичен източник за това каква е процедурата за обжалване на проекти, прилага се по усмотрение на ЦРЧР. С други думи – липсва прозрачност за процедурите за обжалване. Според ръководството на ЦРЧР обжалването се урежда от Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта, който регламентира общите принципи на функциониране на програмата, както и от вътрешния нормативен документ - Процедура за селекция и договаряне (ПСД).

В посочената ПСД не се упоменават конкретните механизми за обжалване на проекти. В друг важен документ, Ръководство за програма Еразъм, има много кратка обща информация по темата, която не покрива процедурите на отделните национални органи.

По същество, процедурата за обжалване се урежда от вътрешния нормативен документ - Процедура за селекция и договаряне. Той обаче не е достъпен публично и обжалването се осъществява по някакъв принцип от вътрешни за ЦРЧР експерти, чиято безпристрастност няма как да бъде проверена. Също така има и посочени външни експерти, но без да се дава яснота как се избират, как се гарантира независимостта им и какви са критериите за компетентността им по конкретната тема.

Става така, че се получава тенденциозно формулиране на тези от повторни оценители, които видимо съставят заключения на базата на предварително зададено искане от страна на ЦРЧР, което едностранчиво отсъжда само в интерес на ЦРЧР - допълнително намаляване на точки по всеки елемент. И ножът, и сиренето е в една организация? Защо?