Операция "Пейджър": Пушката на сцената гръмна в ауфтакт

Ако импровизирано и за улеснение я наречем операция "Пейджър", това, което наблюдавахме последните два дни в Ливан и Сирия, където различни системи за съобщения започнаха да гърмят в притежателите си, има две лица - едното е дръзко, другото грозно.

Едното лице се състои в постижението на израелското разузнаване да пресече логистичните линии на Хизбула и да компрометира комуникационните апарати (пейджъри и преносими радиостанции, т.нар. уоки-токита) на въпросната терористична организация, превръщайки ги от потребителски аксесоари в джобни бомби. Това означава, че Тел Авив е успял да "сложи ръка" на тези устройства в периода, в който те са извървели своя път от производителя до крайния им потребител. При това израелските служби са извършили по такъв начин своето "инженерство", че тези апарати не са успели да предизвикат съмнение при получаването и проверката им от крайния клиент, Хизбула. Това е изключителният размах и дързост на операция "Пейджър".

Другото лице на тази операция обаче ни показва нещо различно. Ако достъпът до апаратите за съобщения на Хизбула и тяхното модифициране в преносими взривове да е било функция на внимателно подготвена и професионално изпълнена задача, то тяхното активиране - т.е. превръщането им от статични телекомуникационни аксесоари в констелация с динамичен състав - изглежда е било дело на форсмажорни обстоятелства. За това свидетелстват различни обстоятелства.

Най-важното от тях е полагането на операция "Пейджър" във военно-планов контекст. Временната или трайна демобилизацията на военен актив на Хизбула, придружена с поне частичното унищожаване на комуникационната свързаност между различните звена на организацията и насаждането на паника и дезорганизация, е фактор сам по себе, който не трябва да бъде подценяван. Но той би имал значително по-голямо значение, ако бе проведен паралелно (като отделен елемент от по-широк план), а не като единична акция. Така например, ако изваждането извън строя на между 3000 и 4000 хиляди бойци от средния и висок ешелон на въпросната организация бе съпроводено с широкомащабна и сложносъставна военна операция на Израел спрямо Южен Ливан, то това тогава би парализирало - логистично и психологически - в немалка степен реакцията на Хизбула в първите и ключови моменти на подобна война. А независимо дали оттук нататък ще последва израелска инвазия спрямо Южен Ливан, Хизбула вече ще е получила достатъчно много време, за да се отърси от шока и изненадата, които са ключов елемент на нападението при военното планиране. Тоест операция "Пейджър" далеч не успя да извлече максимума от ситуацията.

С подобен извод би кореспондирала една изключително разпространена от израелските медии информация, според която Тел Авив е предприел тази стъпка за активирането на "спящите бомби" след като израелският кабинет е получил индикации, че Хизбула е била близо до откриването на компрометираните устройства. В такъв случай, съобщават на практика всички израелски медии, правителството е било изправено пред следния вариант: да се задоволи с наполовина празната чаша, отколкото да загуби и нея. И именно тук трябва да се търси реалният резултат и оценка на операцията "Пейджър" - взривяването на различните телекомуникационни апарати на Хизбула, което причини кадрови, логистични и морални щети на въпросната шиитска групировка, не бе апогеят на израелската операция, а всъщност представлява нейното превантивно абортиране.

Има и други обстоятелства, които по-скоро свидетелстват за това, че операция "Пейджър" е била "дръпната" напред във времето поради форсмажорни причини. Ако зависеше само от Израел, Тел Авив едва ли би привел в действие подобно мероприятие, докато американският пратеник Амос Хохщайн е все още в региона (след Израел неговият график посочваше като следващата дестинация Ливан). Целта на посещението на американеца в тези две страни бе постигането на деескалация между Тел Авив и Бейрут, т.е. точно обратното на това, което Израел би постигнал при активирането на операция като "Пейджър". Ако Бенямин Нетанянху не трябваше да отчита и независещи от него обстоятелства, той едва ли би предприел този ход срещу Хизбула, докато сянката на специалния пратеник на американския президент все още не е изстинала по израелските земи. Подобен ход би бил твърде обиден за Вашингтон, независимо от и без това влошения диалог между Джо Байдън и Бенямин Нетаняху.

Успоредно на това, секторът сигурност в Израел е поставен под известно напрежение, доколкото към изплувалите в медиите разногласия между ръководителите на Шин Бет и Мосад с премиера трябва да се добави и очакването Нетаняху да уволни министъра на отбраната и Началника на Генералния щаб на израелската армия. Адаптирано към операция "Пейджър", това означава следното: Нетаняху не би сложил венеца на такъв тип мероприятие, което има потенциала да доведе страната до пълномащабна война с Хизбула (и други стоящи до Иран организации от региона), докато все още не е сложил удобните за него ръководители на ключови и силови ведомства като шефа на военното министерство и Началника на Генералния щаб. И фактът, че Нетаняху е готов да рискува война по северната граница с Ливан при текущия кадрови състав, означава точно това: че пистолетът на сцената е изгърмял по-рано от предвиденото.

За последното има и друга индикация. Въвеждането в логичен завършек на операция "Пейджър" при наличието на конвенционални бойни действия, включващи сухопътни действия на вражеска територия, би изглеждала по един начин. Тя обаче добива коренно-различен наглед, когато форсмажорните обстоятелства превръщат в епицентър на действието ѝ, било плод-зеленчука в Бейрут, било траурните процесии в града, когато сред пострадалите има и цивилни (оттук и критичните реакции на Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Генералния секретар на ООН). Именно това бе грозотата в операция "Пейджър".

Междувременно министърът на отбраната Йоав Галант, чиято глава Нетаняху се е амбицирал да получи, обяви вчера вечерта, че Израел минава към нова военна фаза, предвиждаща фокусирането на вниманието на Тел Авив спрямо Хизбула и Ливан. Като цел тук на евентуална нова военна операция е посочено завръщането на населението по пограничните зони на Северен Израел, дислоцирано преди това покрай конфликта с шиитската терористична групировка. Разбира се, в случая това е по-скоро претекст от страна на израелските властимащи, доколкото реалната цел на евентуална военна интервенция спрямо Южен Ливан ще търси "изблъскването" на Хизбула на север от границата с Израел (поне до река Литани, на юг от която присъствието на шиитската организация е в нарушение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН). Ако се стигне до пълномащабен конфликт, то това ще е един дързък и грозен сериал, чиято кръв ще прокапе и от телевизорите на зрителите.