Антисемит ли е Еманюел Макрон, че иска да спре оръжията за Израел?

Израел и Украйна, две демокрации - несъвършени като повечето демокрации - борещи се за оцеляването си пред лицето на враг, който би ги заличил от картата, днес имат идентичен проблем със своите западни съюзници. На източния фронт военната помощ от Европа и Съединените щати започва да пресъхва. Дори може внезапно да приключи след изборите в Америка. На южния фронт солидарността с Израел, година след най-тежкото клане на евреи след Холокоста, е поставена под въпрос от няколко европейски страни, особено Франция. Това пише в свой материал за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

За втори път в рамките на седмица Емануел Макрон призова "да се спре износът на оръжия" за Израел. Говорейки в Кипър на среща на върха на средиземноморските страни от ЕС, той каза, че спирането на доставките на оръжие е "единственият лост", който може да "сложи край" на войната в Ливан. На 5 октомври, два дни преди годишнината от кланетата, извършени от "Хамас", той вече беше преценил, че е необходимо да се "спрат доставките на оръжия" за еврейската държава, за да се улесни връщането на политическо решение в Газа. Преди година той предложи да се създаде "международна коалиция" срещу "Хамас" в знак на солидарност с еврейската държава... Франция, въпреки че изнася оръжия за страни, които не са демократични, като Саудитска Арабия, Египет или Катар, не ги продава на Израел.

Влиянието ѝ в Близкия изток се стопи и капацитетът ѝ да влияе върху подкрепата на САЩ за еврейската държава е почти нулев. Но преди всичко френският президент създава впечатлението, че се насочва към грешната цел, като атакува повече Израел, отколкото Иран, който въоръжава своите терористични милиции в региона и помага на Русия във войната ѝ срещу Украйна, атакува Израел с балистични ракети и би искал да заличи еврейската държава от картата. Критиките, отправени от Париж и няколко западни столици за ексцесиите на израелската армия в Газа и на Западния бряг или за високомерието на Нетаняху, бяха споделени от лагера на мира в Израел.

Но липсата на критика към "Хизбулла", която взе Ливан за заложник, въвличайки го във война, подкрепи терористичната атака от 7 октомври, атакуваше ежедневно еврейската държава и винаги е отказвала да приложи Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която ѝ нареждаше да се изтегли от Южен Ливан, предизвика неразбиране дори сред яростните противници на израелския премиер. Позицията на френския президент, както и позициите на президентите на Италия и Испания, се сблъскаха и в Германия, където канцлерът Шолц, притиснат от лидера на опозицията Фридрих Мерц, лидер на ХДС, пое по обратния път, като обяви, че Берлин ще засили доставките на оръжие за Израел.

Разделяне на Европа, насърчение за Иран, кимване към "Непокорна Франция": като предполага, че основният проблем не е тероризмът на проиранските милиции, а оръжията, доставени на Израел, Емануел Макрон, подчертава дипломат, "рискува подхранването на антисемитизма, който през последната година претърпя метеоритен прилив, напомнящ за най-мрачните времена в Европа." Както и на източния фронт, инициативите на Емануел Макрон в Близкия изток несъмнено имат похвалната цел да заглушат оръжията и да донесат мир.

Също така е вярно, че заплахите срещу Израел са придружени от уверението за "неизменното приятелство", което обединява Франция и Израел. Но президентските изявления водят до зигзагообразна дипломация, която понякога е трудна за разбиране. Мотивирана от манията за "по едно и също време", тази дипломация доведе, в началото на войната в Украйна, много преди държавният глава да застане начело на лагера за подкрепа на Киев, до релативизиране на заплахата от Владимир Путин, символизирана от израза: "Русия не трябва да бъде унижавана." Да пощади агресора е и това, което направи Емануел Макрон, когато коментира елиминирането на Хасан Насралла, лидера на "Хизбулла", при израелски удар в Бейрут през септември, без да припомня жертвите на терористите от шиитските милиции, нито смъртта на 58 френски парашутисти в атентата в Бейрут през 1983 г., нито атаките, извършени във Франция през 1985 и 1986 г., като тази на улица "Рен". Мишел Барние, министър-председателят, им отдаде почит в своята политическа реч...

Ако Европа и Съединените щати демонстрират различията си по отношение на Украйна, както го правят по отношение на Израел, антизападните сили ще се скупчат около Русия, за да ускорят промяната на глобалния ред. Но когато Северна Корея планира да изпрати войски да се бият в Украйна, когато Иран и Китай засилват военната си помощ за Владимир Путин, опасността от "ескалация", изтъкната от Вашингтон като аргумент, за да забрани на украинците да нанасят удари по военни бази в Русия със западни ракети с далечен обсег на действие или от Емануел Макрон в желанието му да ограничи военната сила на Израел, става по-дискретна.

Ограничете доставките на оръжие за Украйна, ограничете износа на оръжие за Израел. От двете страни на Атлантическия океан дали дипломациите, мотивирани от страх или от вътрешна политика, наистина служат на интересите на демокрациите?