Шенген и еврото - изборът на българското общество

Приемането на България в "сухопътния" Шенген вероятно е най-значимото събитие за страната ни през 2024 година. Еднозначно добра новина, но с разнопосочни сигнали чии са заслугите за този безспорен външнополитически успех. Само че български политици да се бият в гърдите по този повод е най-меко казано неуместно. Защото реалната заслуга е на българските граждани и българския бизнес.

Наистина, решението за прием е политическо, а критериите са доста "плаващи". България от поне 10 години насам отговаряше на изискванията, но държави като Австрия и Нидерландия не ни допускаха - по някакви си техни причини, макар да имахме подкрепа на европейско ниво. В крайна сметка, "международното положение" се оказа на наша страна и от 1 януари 2025 година България и Румъния ще бъдат пълноправни членове на Шенгенското пространство*.

На практика обаче, България е в Шенген от години, а решението от 12 декември само официализира реалността. Де факто българите сме присъединили страната си преди нашите политици формално да го направят.

Звучи ви невероятно? Нека да видим какво казват статистиките.

Едно от безспорните предимства на членството в Шенген е, че пътници и товари преминават по-бързо границите между държавите членки. Което облекчава търговията, туризма, бизнеса въобще.

Да започнем с търговията.

Данните на Националния статистически институт сочат, че в периода януари-септември 2024 година износът на България към другите страни е в размер на 63.5 мрлд. лева. От тях над 40 милиарда е за "шенгенските" държави от ЕС, плюс още 645 милиона лева за държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, членуващи в Шенгенското пространство. Тоест, почти две трети от нашия износ е бил за Шенгенската зона още преди да се задействат облекченията!

Извън тази група страни, най-големият пазар за нашите стоки е съседна Турция - 4.3 милиарда лева. Активно търгуваме и с останалите съседни държави Сърбия (износ за 1.4 млрд. лева) и Република Северна Македония (1.2 млрд. лева). Разбира се, напълно логично е най-интензивно да търгуваш със съседите си.

От "останалия свят", където пласираме около една четвърт от продукцията си, най-големите ни търговски партньори се оказват САЩ (1.5 млрд. лева износ), Великобритания (1.12 млрд. лева), Китай (1.1 млрд. лева), Египет (1 млрд. лева), Украйна (925 млн. лева), Алжир (719 млн. лева). (Любопитно е, че за 4-милионна Грузия изнасяме почти толкова, колкото за 140-милионна Русия.)

Общо взето, такава е структурата на българския износ по държави и региони. И тя е такава благодарение много повече на бизнеса, отколкото на държавното управление. Защото правителствата могат да влияят върху обема на производството (чрез стимулиращи политики), но в една пазарна икономика много по-трудно могат да "насочват" накъде да изнасяме - това си е преценка на предприемачите. А техният избор се вижда съвсем ясно.

По отношение на пътуванията (туристически, работни и гостувания), също по данни на НСИ през 2023 г. българските граждани сме извършили общо 8.1 милиона пътувания в чужбина. От тях 4.6 милиона са в рамките на Шенгенското пространство, а други 3.1 милиона - до съседите извън Шенген (Турция, Сърбия и Република Северна Македония). Тези числа не се нуждаят от допълнителен коментар.

Данните показват, че приемането ни в Шенген не е просто успех - то беше наложително. А по принцип управляващите можеха да ни вкарат и в МЕРКОСУР**, но ползите биха били символични...

Що се отнася до еврото, ситуацията е сходна, макар и не чак толкова категорична, просто защото еврозоната обхваща по-малко държави в сравнение с Шенгенската зона. А и съседна Румъния не се движи "в пакет" с нас към еврото, тъй като тук няма политически критерии, а само финансови. А числата няма как да са обект на "целесъобразност".

Износът на България за 20-те държави от еврозоната между януари и септември тази година е бил в размер на 30.5 милиарда лева или почти колкото за целия останал свят. Пътуванията в еврозоната през 2023 г. пък са 3.7 милиона, но още толкова са и до съседните държави (без Гърция, което е в еврозоната), които поради своята близост са привлекателни за пътуване - независимо дали приемат еврото, или не. Делът на "останалия свят" е под 10%.

Получава се своеобразно "гласуване с краката" в полза на еврото. Терминът придоби популярност през лятото на 1989 г., когато "Студената война" още не бе приключила и Берлинската стена си стоеше, но Унгария бе отворила границата си с Австрия за свободно преминаване. Тогава много граждани на несъществуващата вече ГДР заминаха "на почивка" в Унгария - за да преминат в Австрия и оттам във ФРГ, ясно показвайки в каква страна искат да живеят.

Така и сега. Социологическите проучвания може да показват по-скоро нежелание да приемем еврото (поради икономически страхове, а също и заради влиянието на руската пропаганда), но на практика мнозинството от гражданите и бизнеса вече са избрали еврото ("по делата им ще ги познаете").

Разбира се и срещу Шенген, и срещу еврозоната ще се намерят конюнктурни обструкции - точно сега редица европейски държави имали намерение да връщат граничния контрол, а моментът да приемем еврото може и да не е най-подходящият от чисто финансова гледна точка. Но и Шенген, и еврото са дългосрочни проекти, а ориентацията на българската икономика сочи, че дългосрочно имаме интерес и от двете. Показват го числата.

Българското общество е направило своя избор. Отделен въпрос, че политиците са на път да компрометират този избор (за еврото) с проектобюджета за 2025 година. Но нуждата от влизане в еврозоната си остава. Поне докато икономическата ни ориентация е такава. А критиците на еврото, вместо да насаждат страхове, по-добре да се замислят как да разширим позициите си на други пазари, за да намалим зависимостта си от еврозоната. Един жокер: крачка в тази посока щеше да бъде неслучилият се завод на "Фолксваген" у нас, който щеше да изнася продукцията си основно в Близкия изток.

*С присъединяването на България и Румъния Шенгенското пространство вече включва всички държави от ЕС, с изключение на Кипър и Ирландия, плюс Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

**Най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка.