Защо Китай вече иска хората да работят по-малко

От няколко седмици насам светлините в изследователския отдел на китайския производител на дронове DJI угасват точно в 21 часа. Тогава служителите спират да работят и буквално се изнасят от фирмата. Доскоро те са оставали на работа до 22 или 23 часа.

Това ново правило е въведено след като държавното и партийното ръководство на Китай призова служителите да получават заслужена почивка, информира германската обществена телевизия АРД. Зад това се крие обаче и нещо повече: смята се, че когато хората работят по-малко, ще започнат да харчат повече пари в свободното си време.

27-годишният Сяо Хуа работи в DJI и одобрява новата наредба. Доскоро той се е връщал от работа, когато вкъщи вече всички са били заспали. Сега той все още може да поиграе с децата си, когато се прибере у дома. Смята, че в бъдеще може да харчи малко повече пари, защото сега, когато има повече време за семейството си, е в по-добро настроение, признава младият мъж пред АРД.

Хората предпочитат да си почиват, не да пазаруват

Друг служител на DJI предпочита да запази анонимност при разговора си с германската телевизия. Той казва, че вече не му се налага да се прибира и директно да си ляга. Дали ще има повече време за шопинг обаче? Не му се вярва. Все пак да си тръгваш от работа в 21 часа не предполага да можеш да се разхождаш по магазините.

28-годишна жена, която също работи за фирмата, казва, че сега гледа повече телевизия и прекарва повече време в китайските социални мрежи. Надява се, че ще може да започне да запълва времето си и с по-смислени неща. Друга служителка споделя, че е започнала да тренира повече.

Явно фактът, че вече приключват работа по-рано, не означава автоматично, че служителите ще започнат да харчат непременно повече.

План за стимулиране на вътрешното търсене

Тъкмо на това обаче се надява комунистическата държава и партийното ръководство. През март те представиха т.нар. "План за действие за стимулиране на вътрешното търсене". Сега той е особено важен с оглед на търговската война със САЩ. Всичко, което не се изнася, трябва да се продаде на китайския пазар - това е целта на властите.

Всъщност в Китай законът предполага 8-часов работен ден, отбелязва АРД. Затова и специфичното искане да се намали работното време на хората е странно. Но в действителност преди въвеждането на новата наредба 12-часовият работен ден е бил нещо нормално. Защо?

Най-вече защото никой не ги наказва. Според експертката по китайска политика Катя Дринхаузен има най-различни причини за това. За стартъпите например е въпрос на чест да се работи максимално много. От друга страна особено в производството работниците от чужди държави са зависими от работата извън нормираното време и разчитат на допълнителните пари.

Според експертката основният въпрос сега е как ще се прилагат новите правила. Дринхаузен също споделя мнението, че повечето свободно време не означава непременно повече шопинг или ходене на кино, ресторант и т.н. Китайците са внимателни с парите си - особено сега на фона на ситуацията по света, смята експертката. А и ако в Китай не спестявате за болест или за черни дни, в най-лошия случай ще останете без пари.

Много компании вече се съобразяват с новите изисквания

DJI не е единствената компания в Китай, която вече се съобразява с новите изисквания на партията. Още през януари производителят на бяла техника Midea забрани работата след края на официалния работен ден. Индустриалният гигант Haier също забрани работата през уикендите, а извънредните часове ще се одобряват само с едноседмично предизвестие.

Търговският център и веригата за хранителни стоки Pangdonglai наскоро се появиха на първите страници на вестниците в Китай. Основателят на компанията Ю Дунлай въведе специален регламент: всеки, на когото му е омръзнала работата, може да си вземе до десет дни отпуск, без да е необходимо да посочва специална причина. Корпоративната култура в Pangdonglai също се отличава: седемчасов работен ден, 30-40 дни отпуск годишно и никаква работа през уикенда. Условия, за които повечето китайци все още могат само да мечтаят.

Автор: Каролин Фойгт (ARD)