Краят на войната и пророчеството на генерал Дьо Гол

Френският генерал Дьо Гол още през 1959 г. е подозирал, че САЩ и Русия един ден могат да се помирят и споразумеят зад гърба на европейците, за да владеят света. Тогава са го смятали за политическа фантастика.

През февруари 1945 г. - три месеца преди капитулацията на нацисткия Вермахт в Германия - американският президент Франклин Д. Рузвелт, британският министър-председател Уинстън Чърчил и съветският лидер Сталин се срещат в Ялта на тристранна конференция. Там обаче не присъства водещата фигура на свободолюбива Франция - Шарл Дьо Гол генерал и стратег.

За френския генерал и стратег конференцията в Ялта се превръща в травма: Дьо Гол се опасява, че САЩ и Русия ще си поделят света - без Франция. Френският експерт Морис Ваис казва пред германската обществена медия АРД, че подобен сценарий е изпълвал Дьо Гол със страх и го е карал да бъде подозрителен към двете свръхсили.

Френският скептицизъм по отношение на НАТО

Тази нагласа на генерал Дьо Гол остава остава непроменена и в годините след края на Втората световна война. През 1953 г. той напуска първите редици на политиката и се оттегля в семейното имение в Colombey-Les-Deux-Églises. Но въпреки, че вече не е министър-председател, нито изпълнява някакви военни функции, "генералът", както обичат да го наричат във Франция, продължава да се меси в политиката енергично. На една пресконференция в Париж през ноември 1953 г. той заявява следното: "Съединените щати предложиха с плана "Маршал" и Северноатлантическия пакт един икономически и военен съюз, който обаче е по-скоро вид протекторат. Как по друг начин да наречем една система, в която общата стратегия, включително защитата на Франция, на практика е изцяло подчинена на един американски главнокомандващ?“.

Вместо това генерал Дьо Гол държи на икономическата и военна независимост както на Франция, така и на Европа. Принципно той не е бил против плана „Маршал“ и НАТО, но в същото време е осъзнавал добре, че по този начин САЩ поемат контрола и над Европа. „Дьо Гол е искал да запази френския суверенитет“, казва френската експертка Фредерик Но Дюфур.

Страх от съюз срещу Европа

След конституционната криза във Франция по време на Алжирската война в края на 1950-те години, довела до военен преврат в Алжир, през 1959 г. Дьо Гол става първият президент на Петата република, съществуваща и до днес. Думите, които той произнася на 10 ноември 1959 г. в Елисейския дворец в Париж, са поразително актуални и днес: "Кой може да каже дали двете сили, които биха имали монопол върху ядрените оръжия, един ден няма да се споразумеят, за да си поделят света? [...] И кой може да каже дали в условията на бъдещи политически и социални сътресения бившите съперници няма да станат на практика неразличими? Истината е, че като се сдобие с ядрени оръжия, Франция помага за баланса на силите в света“.

Целта на Дьо Гол е да обоснове защо Франция също трябва да бъде ядрена сила. Но в разгара на Студената война 68-годишният тогава френски президент начертава сценарии за международната политика, които дълго време са били немислими: В основата им е идеята, че двете свръхсили, САЩ и Съветският съюз, биха могли да се обединят срещу Франция и Европа и дори да се сближат политически дотолкова, че да застрашат съществуването на Европа.

Политическа научна фантастика, превърнала се в реалност

Според историка Морис Ваис още преди 66 години Дьо Гол е прогнозирал това, което сега - през 2025 г. вече е реалност: "Почти в стила на политическата научна фантастика Дьо Гол си представя, че един ден двете велики сили ще се помирят и ще се споразумеят зад гърба на европейците, за да владеят света".

Политиката на Доналд Тръмп към руския президент Владимир Путин реализира точно сценария, предвиден от Дьо Гол, посочва още Ваис, цитиран от АРД. Тръмп и Путин неведнъж са създавали впечатлението, че искат да постигнат споразумение през главите на европейците и интересите на Украйна, нападната от Русия. Подобно мнение изразява също и Фредерик Но Дюфур: "Припомнянето на тези думи днес е доста тревожно, защото Дьо Гол ги е казал през 1959 г., в разгара на Студената война. А днес, толкова години по-късно, виждаме, че той не е сгрешил", пише още германската обществена медия.