Да направим Русия отново средновековна! Как Путин гради алтернатива на демокрацията с Иван Грозни и Сталин

Иван Грозни и Сталин. Това са двете икони, които Путин размахва през последните две десетилетия в опит да очертае бъдещия модел за развитието на Русия. Реабилитацията от най-високо държавно ниво на известния с терора си Иван Грозни върви ръка за ръка с реабилитацията на Сталин от Путин като главнокомандващ на победата на Съветския съюз във Втората световна война.

В анализ за онлайн изданието The Conversation Дина Kапаева, историк и социолог, професор в катедрата по съвременни езици в Технологичния институт на Джорджия (Атланта), нарича тези два паралелно случващи се процеса "неомедиевализъм" и "ресталинизация".

От септември 2025 г. руските ученици от средните и гимназиалните училища ще получат нов учебник, озаглавен "Моето семейство". Публикуван през март 2025 г., съавторът на учебника Нина Останина, председател на Комитета за защита на семейството към Държавната дума, твърди, че той ще научи учениците на "традиционни морални ценности", които ще подобрят "демографската ситуация в страната", като част от курса "Семейнознание", който беше въведен през учебната 2024-2025 година.

Но някои от тези уроци за съвременния живот идват от не чак толкова съвременен източник. Сред материалите, заимствани в "Моето семейство", е "Домострой" от 16-ти век - сборник с правила за поддържане на патриархален домашен ред. Предполага се, че е написан от Силвестър, монах-наставник на цар Иван Грозни.

Не е изненадващо, че някои учения от "Домострой" сякаш противоречат на днешните реалности. Например, в него се посочва, че бащата има право да принуждава, ако е необходимо, членовете на домакинството си със сила (по това време това се е отнасяло както за роднини, така и за роби) да водят живот в съответствие с православните догми.

"Съпрузите трябва да учат жените си с любов и образцово наставление", гласи един от цитатите в "Домострой".

"Съпругите питат съпрузите си за строгия ред, как да спасят душите си, да угодят на Бога и на съпрузите си, да подредят добре дома си и да се подчиняват на съпрузите си във всички въпроси; и каквото и да заповяда съпругът, те трябва да се съгласяват с любов и да изпълняват всичко според неговите заповеди", се казва в друг пасаж.

Използването на "Домострой" в учебника едновременно препраща към миналото, като същевременно напомня за политиката на настоящото правителство за декриминализиране на домашното насилие. Например, закон от 2017 г. премахна от списъка с престъпления "побой над близки роднини" без отегчаващи вината обстоятелства.

Като изследовател на историческата памет, наблюдавам, че препратките към руското Средновековие са част от по-широката политика на Кремъл за използване на средновековното минало, за да оправдае настоящите си програми. Това аз нарекох "политически неомедиевализъм", пише проф. Капаева.

Всъщност, правителството на президента Владимир Путин активно приоритизира инициативи, които използват средновековна Русия като модел за бъдещето на страната. По този начин Кремъл обединява дългогодишната мечта на руската крайна десница с по-широк стремеж за реализиране на руските имперски амбиции.

Кремъл реабилитира Иван Грозни

През февруари 2025 г., само месец преди публикуването на "Моето семейство", правителството на Вологодска област на Русия - дом на над 1 милион души - създаде неправителствена организация, наречена "Опричнина". Организацията е натоварена със задачата да "насърчава руската идентичност" и да "развива моралното възпитание на младежта".

Но името на организацията извиква асоциации с първия период на брутален държавен терор в руската история. Опричнината е държавна политика, въведена от Иван Грозни от 1565 до 1572 г., за да установи неограничената си власт над страната. Опричниците били личните гвардейци на Иван Грозни, които прикрепяли кучешка глава и метла към седлата си, за да покажат, че са царските "кучета", които помитат предателството.

Летописци и чуждестранни пътешественици са оставили разкази за садистичните мъчения и масовите екзекуции, извършвани с участието на Иван Грозни. Опричниците изнасилвали и разчленявали жени, одирали или варяли живи мъже и изгаряли деца. В тази лудост на насилие те са изклали хиляди невинни хора.

Управлението на Иван Грозни води до период, известен като "Смутно време", белязан от глад и военни поражения. Някои учени смятат, че до края му Русия е загубила близо две трети от населението си.

През цялата руска история Иван Грозни - който, наред с други свои престъпления, е убил най-големия си син и е удушил главата на Руската православна църква за несъгласие - е бил запомнен като отвратителен тиранин.

Въпреки това, от средата на 2000-те години, тъй като руското правителство под ръководството на Путин придобива все по-авторитарен характер, Иван Грозни и неговият терор са претърпели държавно-ориентиран процес на преоценка.

Кремъл и неговите крайнодесни проксита сега представят Иван Грозни като велик държавник и благочестив руски православен християнин, който е положил основите на Руската империя.

Преди тази промяна в руската историческа памет, само един друг руски държавен глава е ценял Иван Грозни толкова високо: Йосиф Сталин.

Въпреки това, до 2016 г., когато служители на Путин откриха първата от трите бронзови статуи, посветени на страховития цар, не е имало публични паметници на Иван Грозни. И все пак, кинематографичната пропаганда е надминала каменните възпоменания на Иван Грозни. От 2009 до 2022 г. 12 спонсорирани от държавата филма и телевизионни сериала, отдаващи почит на Иван Грозни и неговото управление, са излъчени в праймтайма по руските телевизионни канали.

Руският ревизионизъм

Постсъветската реабилитация на Иван Грозни започва с трудовете на Иван Сничов, митрополит или високопоставен епископ на Санкт Петербург и Ладога. Книгата му "Автокрация на духа", публикувана през 1994 г., дава началото на фундаменталистка секта, известна като "Царебожие" или нео-опричнина. "Царебожие" призовава за връщане към автократичната монархия и канонизация на всички руски царе. Убеждението, че руската държавна власт е "свещена" - централна догма на сектата - беше потвърдено на 18 април 2025 г. от Александър Харичев, служител в президентската администрация на Путин, в статия, която е оприличена на ръководство с инструкции за построяване на путинизма.

Канонизацията на Иван Грозни е основен приоритет за членовете на тази секта. Въпреки, че Руската православна църква все още не е канонизирала Иван Грозни, "Царебожие" е получила значителна подкрепа от руски свещеници, политици и миряни. Техните усилия вървят ръка за ръка с дългогодишния стремеж на Путин публично да подкрепя Иван Грозни. Неслучайно министърът на външните работи на Путин, Сергей Лавров, е посочил Иван Грозни като един от тримата "най-доверени съветници" на Путин.

В светогледа на Сничов руснаците са месиански народ, част от имперска нация, която е уникално отговорна за предотвратяването на господството на Сатана над света. В неговата изрично антисемитска псевдоистория на Русия, Опричнината е описана като "свещен монашески орден", оглавяван от "благочестив цар".

От 30-те години на миналия век, когато Сталин използва Иван Грозни, за да оправдае собствените си репресии, Опричнината и сталинизмът са се превърнали в исторически двойници. Изтупването от прахта на образа на Иван Грозни от Кремъл върви ръка за ръка с реабилитацията на Сталин от Путин като главнокомандващ на победата на Съветския съюз във Втората световна война.

Насърчаването на култа към "Великата отечествена война" - както Втората световна война е официално известна от съветско време - е централен елемент от милитаризацията на руското общество от страна на Путин и част от пропагандните усилия за изграждане на подкрепа за нахлуването в Украйна. Разкаянието за загубата на империята и желанието за нейното възстановяване са в основата на дискурса на Москва през последните две десетилетия.

Средновековна заплаха за демокрацията

Реториката за оправдаване на сталинизма върви ръка за ръка с популяризирането на държавната версия на руското Средновековие чрез обществените медийни канали.

Неосредновековната политика на Путин е възприела руското крайнодясно убеждение, че страната трябва да се върне към традициите на средновековна Рус, каквато е съществувала преди реформите за вестернизация, предприети от Петър Велики в началото на 18 век.

През последните 15 години руските телевизионни зрители са гледали средно по два финансирани от държавата филма на месец, промотиращи предимствата на руското средновековно общество и възхваляващи руските средновековни военачалници.

Това използване на руската историческа памет позволи на Путин да нормализира използването на държавно насилие в чужбина и у дома и да мобилизира подкрепа за потискането на опозицията. Основната цел на политическия неомедиевализъм е да легитимира огромните социални и икономически неравенства в постсъветското общество като част от националното наследство на Русия.

За да подкопае върховенството на закона и демократичните свободи, Кремъл и неговите проксита са промотирали руското Средновековие - с неговата теократична монархия, класово общество, робство, крепостничество и репресии - като държавно спонсорирана алтернатива на демокрацията.