А вестник ли да им чете Тръмп на нелегалните мигранти?

Американският президент Доналд Тръмп знаеше, че това, от което има нужда, е новина. Такава, която да промени информационния поток в страната, който през последните дни започваше с пищната кавга между ръководителя на Белия дом и неговия доскорошен спонсор и съветник Илон Мъск.

Тръмп просто трябваше да смени публичния наратив. Той има нюх за тези неща, доколкото е по-скоро медиен човек, отколкото политик.

И американският президент го направи. Позовавайки се на федерален закон, заобикаляйки губернатора на Калифорния, той нареди на Националната гвардия на "Златния щат" да се включи в осигуряването на реда в Лос Анджелис, предвид развиващите се там протести срещу депортацията на нелегални мигранти. Държавният секретар на отбраната, Пийт Хегсет, пък заяви, че ако се наложи, има готовност да бъдат изпратени и пехотинци, които вече са в режим на мобилизация.

Американските медии реагираха очаквано: последвалите сблъсъци в Калифорния между протестиращи и регулярните органи на реда изместиха туитовете на Илон Мъск, с които той обстрелваше Доналд Тръмп в Х (бивш Туитър). Така в медийното отразяване разногласията около Белия дом бяха изместени като първа новина от случващото се по улиците на Лос Анджелис.

Но Тръмп не просто успя да промени наратива на средствата за масово осведомяване, но и се възползва чисто политически от случващото се в Калифорния. Всяка поляризираща фигура се "храни" от конфликтите, скандалът вдъхва живителни сили на антисистемните субекти. Тръмп е добро обобщение на тази максима.

Самата тема за борбата с нелегалната миграция в САЩ е от знаково значение за политическата платформа на американския президент, на базата на която той спечели избори, и получи мандат да изпълнява.

Затова той, от началото на повторното си стъпване в длъжност, концентрира усилията си в обезпечаването на тази политика. Тя има три ключови елемента: повишаване на сигурността и контрола по границата с Мексико, депортация на вече присъстващите нелегално в страната мигранти и премахването на автоматичното получаване на гражданство на родените в САЩ деца на незаконно пребиваващи или с временен статут мигранти (изпълнението на последния елемент буксува заради правни възражения, включително и 14-та поправка на Конституцията, даваща автоматично гражданство на всеки човек, роден в САЩ).

Статистиката за регистрираните опити за нелегално проникване в САЩ по границата с Мексико е показателна за приоритетите на републиканската администрация в борбата с този проблем. Данните показват, че от встъпването в длъжност на Тръмп са регистрирани между 11 и 12 хиляди опита за незаконно влизане в страната средно на месец. За сравнение, през пика на мигрантския натиск към САЩ в края на 2023-та година регистрираните опити за незаконно влизане в страната са били между 200 и 300 хиляди средно на месец.

Всъщност именно политиката му за контрол върху миграцията - било на "входа" ѝ през границата с Мексико, било на "изхода" ѝ, когато задържаните биват депоратирани - се радва на одобрението на мнозинството от неговите съграждани. 54% от американците подкрепят депортацията на нелегални мигранти, показват пресните данни на изследването на CBS News/YouGov от тези дни. За сравнение, политиката му за налагане на нови мита се одобрява от 41% процента.

Въпросът с нелегалните мигранти в САЩ е сериозен. Ако според статистиката в страната има между 11 и 14 млн. нелегали, то между 2 и 3 млн. от тях са концентрирани именно в либерално настроената Калифорния.

Преди Тръмп да започне да изгражда "голяма и хубава стена" по границата с Мексико през първия си мандат, такава вече бе изникнала в съзнанието на американците. Особено сред привържениците на Тръмп, които виждаха в мигрантите основни икономически конкуренти, които подбиват цената на нискоквалифицирания труд.

Но ситуацията в Калифорния има и друго политическо измерение. Цел на действията на Тръмп са не само нелегалните мигранти във въпросния щат, но и неговия губернатор.

Именно Гавин Нюсъм е един от малцината политици от Демократическата партия, които към момента имат политически хоризонт, надхвърлящ собствения им щат.

Гавин Нюсъм е най-близкото до политически опонент в стратегически план, което MAGA-движението на Доналд Тръмп има. Затова битката с губернатора е важна: тя касае политическата идентичност на Америка, която трябва да реши дали управляваната от Нюсъм Калифорния е модел или аберация на САЩ.

Казусът в Калифорния обаче поставя и един друг въпрос. Този за политическото лицемерие.

Тръмп е прав два пъти. Първият, че местната власт в Калифорния не успява да се справи с контрола на пребиваващите там нелегални мигранти, което довежда до обособяването на гета и свързаните с това криминални проблеми - от битовата престъпност до дрогата.

Още повече, че приоритет в правителствената програма за депортация на нелегални мигранти са вече криминално проявили се такива. Става дума за хора, които не са американски граждани, но вече са извършили престъпления на американска земя.

Какво да ги прави тези, вестник ли да им чете, би възкликнал лирическият герой от българския футболен фолклор.

Втори път, американският президент е прав, че местните власти не успяха да се справят и в осигуряването на реда по улиците на Лос Анджелис. Хаосът и анархията във въпросния град вече бяха налице, преди Тръмп да предприеме действията за свикването на националната гвардия и разполагането на пехотинци.

Това е стратегически и тактически провал от страна на Гавин Нюсъм, от който ръководителя на Белия дом се възползва, предприемайки стъпка за налагане на реда и закона в обществения порядък, свиквайки националната гвардия на Калифорния под федерална команда.

Това действие на Търмп със сигурност има рекламен елемент (на гърба на губернатора демократ), но е закономерен ход - и от държавна (гарантиране на сигурността), и от чисто политическа (трупане на партиен дивидент) гледна точка. Ако Нюсъм трябва да се сърди на някого, то е преди всичко на себе си.

Още повече, че протестното недоволство в "Златния щат" доби насилническо измерение, което не може да бъде "побрано" като право на протест и свобода на словото.

Или с други думи, всеки в Лос Анджелис има правото да изрази своето несъгласие с политика на Доналд Тръмп за депортация на нелегалните мигранти. Но никой няма правото да унищожава федерална или частна собственост, докато манифестира недоволството си.

Разликата между двете е следната: първото (правото на протест) се гарантира от Конституцията, второто (насилническите размирници) се санкционира от Конституцията.

Въпросът с политическото лицемерие идва от това, че преди четири години, когато САЩ изживяха един от най-срамните моменти в историята си, а именно - щурмът на Капитолия.

Тогава Доналд Тръмп не призоваваше за "ред и законност", а насъскваше разбеснялата се тълпа от негови привърженици във Вашингтон. Тогава написахме, че няма добро и лошо хулиганство. И че не останаха американци в САЩ.

Предвид количеството мексикански знамена, които се веят на размирниците по улиците на Лос Анджелис, това заключение задълбочава значението си.