Турция: Цензура и на Корана?

Турската Дирекция по вероизповеданията е всемогъща. Отскоро тя има и ново правомощие - да забранява онези преводи на Корана, които според нея не съответстват на исляма. Критици говорят за "цензура" на Корана.

Дирекцията по вероизповеданията (Дианет) е сред най-влиятелните органи на властта в Турция. Тя развива дейност и в повече от 100 държави по света, за нея работят над 140 000 души. Основана е през далечната 1924 година, а от 2018 г. е под прекия контрол на ислямско-консервативния президент Реджеп Тайип Ердоган. Годишният ѝ бюджет около три милиарда евро надвишава тези на някои министерства - дори и това на Министерството на вътрешните работи.

Дианет управлява 90 000 джамии в цялата страна, организира ежегодни пътувания на поклонници, координира тържествата за празника на жертвоприношението и организира курсове по Корана, както и различни културни събития. Освен това обучава имами за страната и чужбина. Нейната фондация е активна в 150 държави и достига до милиони хора чрез образователни програми и стипендии - от Далечния изток до Латинска Америка.

Дианет получава нови правомощия

През последните години правомощията на Дианет непрекъснато се разширяват. Сега религиозният орган получава и правото да тълкува и преводите на Корана. Неотдавна приет закон го упълномощава да преглежда преводите на Корана, а ако те "не съответстват на основните характеристики на исляма", ще могат да бъдат цензурирани и забранявани.

Ако "проблемните преводи“ вече са били публикувани, те могат да бъдат конфискувани и унищожени. Това се отнася също и до дигитализирани съдържания в интернет. Досега президентът Ердоган беше предоставил на Дианет подобни правомощия с указ, но той бе оспорен от Конституционния съд. С новия закон това правомощие е вече правно регламентирано и следователно не противоречи повече на Конституцията.

Критици: "Банкрут на турската държава"

Критично настроени към правителството теолози говорят за цензура и за "ислям, диктуван от държавата", който застрашава религиозните свободи.

За известния турски теолог проф. Сьонмез Кутлу тази стъпка е признание, че държавата е обявила несъстоятелност. Според него държавата, в която има над 100 000 служители на Дианет и повече от 100 богословски факултета, би трябвало да може да защити Корана от проблемни преводи не чрез забрани, а с интелектуални и научни методи.

Той също предупреждава, че публикациите, съдържащи преведени стихове от Корана, за които се твърди, че "противоречат на основните характеристики на исляма", също биха могли да станат повод за разследвания или съдебни процеси.

Теологът Ихсан Елиаджик вижда в новата власт на Дианет фундаментално нарушение на исляма. "В исляма не е разрешено на никоя институция да стои между хората и Аллах. Прегледът на Корана от страна на Дианет за "истинност" обаче прави точно това", уверява той. Негов превод на Корана е определен от Дианет за проблематичен, заради което е бил забранен. Елиаджик обаче отнася въпроса до Конституционния съд и печели делото. С новите законови разпоредби подобно нещо вече няма да е възможно. През последните години критично настроени към властта теолози като Елиаджик и Кутлу многократно са ставали обект на дискредитиращи кампании от страна на проправителствени ислямски братства и ислямистки ордени.

Нарастващо влияние на религиозните ордени в Турция

Йомер Йозсой, професор по теология в университета "Гьоте" във Франкфурт на Майн, подозира, че зад новия закон стои нарастващото влияние именно на тези общности върху правителството. "Тези среди открито се противопоставят на академичното, критично и плуралистично богословие в ислямските богословски факултети в Турция от около десетилетие", казва той. Йозсой също е свидетел как "от известно време се провеждат систематични кампании срещу високопоставени богослови“.

Професорът по теология се опасява, че новият закон може да бъде широко прилаган за "репресивно и политически мотивирано тълкуване". От свои колеги той има информация, че "Дианет подготвя забрана на общо 12 превода, сред които и тези на Мустафа Йозтюрк и Едип Юксел".

Колко важни са преводите на Корана

Коранът, свещената книга на мюсюлманите, е написан на арабски език. Преводите са от съществено значение, за да могат текстовете да станат достъпни за милиони хора. Но те съдържат и тълкувания, особено в случаите на двусмислени думи и пасажи. Затова темата е много парлива.

През последните години значението на преводите на Корана в страните, където не се говори на арабски, като Турция, нарасна. В миналото с Корана се занимаваха теолозите, но сега вече нещата са много различни, обяснява професорът по теология Йозсой: "Днес вярващите миряни четат Корана директно и го интерпретират самостоятелно". Според него това се дължи на индивидуализацията, критичното мислене и появата на различни движения и течения в исляма.

През последните десетилетия броят на турските преводи на Корана се е увеличил, но сред преводачите има и хора без необходимата професионална квалификация. Този проблем е широко обсъждан сред експертите.

Лоша новина за Ердоган: все повече невярващи в Турция

Религията заема все по-централно място в социалния дебат в Турция. Особено младите хора четат свещените писания, обсъждат исляма и поставят под въпрос много теории, което предизвиква безпокойство у правителството. От известно време президентът Ердоган не крие, че иска да отгледа "религиозно поколение".

Неотдавнашни проучвания на Института за изследване на общественото мнение "Конда" обаче показват точно обратната тенденция: делът на хората, които се определят като верующи, е намалял от 55% през 2018 г. на 46% днес, докато делът на атеистите или невярващите е нараснал от 2 на 8% за същия период.